Една от силите, които хората притежават, е свободната воля и изборите, които правят посредством нея. Волята може да те тласне към различни решения, но едно от тях задължително трябва да е желанието да помагаш на тези, които са по-слаби от теб или са изправени пред затруднения. Добрината върви ръка за ръка с доброволческите инициативи, каузи или дребни, незабележими постъпки, защото истинското добро не търси отплата.
Днес ще си поговорим за това какво е да си доброволец и в частност за пловдивското Доброволно формирование „Пловдив 112“, което е най-голямото такова в България с общо 76-те си членове. Формированието е създадено през 2013-та година, на 5-ти декември в Международния ден на доброволеца. Тогава кметът на града Иван Тотев, който е и ръководител на организацията, връчва картите на първите 46 члена, които сега наричат помежду си „Първата вълна“. През годините са се организирали още два приема, а следващият предстои през месец септември.
По директива, всяка община трябва да има доброволно формирование за овладяване и предотвратяване на бедствия и аварии с квота на базата на населението ѝ. Изискванията за прием на първо място са мотивация и желание да помагаш на нуждаещите се. Всеки доброволец подписва Граждански договор с кмета, минава първоначален курс на обучение и се разпределя в групата, в която ще бъде най-полезен. В Пловдив има група за аварийно спасителна дейност, която се занимава с отводняване, премахване на паднали дървета и прочее; комуникационна група, която отговаря за координирането; група за водолазна дейност; група за първа лекарска помощ; група за пожарникари и пожарогасене и други. Доброволците се обучават в Академията на МВР, в Учебния център в Монтана, Центъра за професионално обучение на доброволци към Националната асоциация на доброволните формирования в България, но също така и от тясно свързаните специалисти от собствените им редици. В тях има професионалисти в областта на медицината, височинни спасители, скални катерачи, гмуркачи и много други. За обучението и екипировката на всеки от тях има държавно делегирани средства, които възлизат първоначално на 1000 лв. на човек. Тези пари са крайно недостатъчни, защото професионалното оборудване е изключително скъпо, затова и всяка община е окуражавана да отделя част от общинския бюджет, в рамките на възможностите си, за дооборудване. От създаването на нашето формирование до сега, Община Пловдив го е финансирала с близо 100 000 лв. Само за 2018 година бюджетът, отделен за екипировка, разходи за помещение и други видове консумативи, възлиза на 11 000 лв.
Друг начин на подпомагане формированието е външно, или частно, финансиране, но това също се оказва сложно, защото то е към Община Пловдив и всяко дарение трябва да бъде вкарано в нея. Не веднъж, обаче, се е случвало заради такива дарения да се получават спекулации и обвинения в задкулисни отношения, което пречи на бъдещите дарения. Затова Доброволно формирование „Пловдив 112“ само се регистрира като НПО и така може да участва в европроекти.
Това, от което доброволците страдат най-много, е липсата на превозни средства, нужни за изпълнението на задачите им. При авария, кметът може да ги мобилизира по всяко едно време и да ги изпрати на територията на цялата държава. За съжаление, тези пътувания се извършват с лични автомобили, които не са подходящи за пренасяне на специфичното оборудване, нито за off road пътища. За целта са им нужни поне един бус и един-два автомобила с висока проходимост.
Другият основен проблем са прекъснатите дежурства в пловдивска Пожарна. Миналата година доброволците са дали около 500 дежурства, като са трупали опит и знания, а на свой ред са подпомагали професионалните си колеги. Заради промяна в наредбата този метод е прекъснат, а с него се губи и мотивацията им, защото най-важното за всяка дейност е възможността да я практикуваш.
В цяла Европа скъпо платените специалисти и доброволците се обучават и екипират при равни условия. При авария или природно бедствие първо се праща формированието, защото поддръжката на професионалните институции излиза много по-скъпо, отколкото обучението на доброволци, които работят на същия принцип. Чак когато се изправят срещу непреодолима трудност и тежка ситуация, се намесват специалистите. Така ту бюджетът се разпределя равномерно, ту има полза от всички. И въпреки че дежурствата в Пожарната на нашите доброволци са прекъснати, те водят преговори с Бърза помощ, както и са в контакт с Пловдивска спасителна служба.
Едни от големите акции, в които са взимали участие, са наводнението в Аспарухово, Мизия и Димитровград; големият горски пожар над Рилския манастир, както и при кризи в други, по-локални дестинации. През 2015 година Георги Влайков печели първо място в Национален конкурс „Пожарникар на годината“ в графата за доброволци. През следващата година пак пловдивчанин грабва първото място. Това е Росен Спасов, а през 2017-та Иван Христев от Доброволно формирование „Пловдив 112“ става втори. Тези титли доказват, че нашите момчета и момичета (да, има и жени) имат желание да развиват потенциала си, правят го и при всеки нужен момент ще се притекат на помощ. И това, че го правят на доброволни начала по никакъв начин не трябва да намаля статуса им, даже напротив, предизвиква уважение и респект. Защото както казах и в началото – доброто не търси отплата…
