В първата част на нашата рубрика – Човеците на Пловдив, Ви представяме инж. Георги Христозов, който мечтае Пловдив да се превърне в първия голям зелен град в България.
Много хора твърдят, че са необходими добри условия, за да се раждат човеци, които обичат своето населено място, родина и планета. Но, това не вярно, а точно обратното. Лошите условия за развитие на зелената система, презастрояването и малко останали зелени площи са причината, да има човеци като Георги Христозов. Той е инженер по образование, но страстта му е Пловдив, озеленяването и запазването на малкото останали празни пространства в район Тракия.
Каузата да залесиш Тракия
Той не е известна личност, не е бил кандидат за пост, а просто му пука за район, в който живее. Първата му голяма кауза е борбата за свободното пространство между блоковете, което общината и тогавашния районен кмет и текущ на Пловдив – Костадин Димитров предлагат за строеж. Тогава Георги, заедно с живущите в квартала, решават да организират инициативен комитет и да спрат предвиденото от администрацията застрояване. За компенсация, от общината им предлагат друг терен, който е предвиден за озеленяване, а именно зад техните блокове. Той обаче изобщо не се поддържа от общината.
Виждайки, че от години теренът пустее, Георги решава да предприеме и втората си инициатива, а именно да посади различни видове дървета. По този начин, той ще превърне една гола поляна в оазис за живущите в квартала. Така, след засаждането на дърветата, общината няма в един момент да реши да обяви парцела за жилищно комплексно застрояване. Ще се образува и един зелен пояс около блоковете и след няколко години живущите ще се радват на тунел от дръвчета.
Да бъдеш човек в Пловдив не е трудно
Добродетелството не е нещо ново за Георги. Той и неговите съседи от години поддържат със свои усилия и за своя сметка градинките пред входовете на блока. Отнема им по няколко часа на седмица, за да превърнат пустите пространства в райска градина. Имат собствени инструменти и машини, защото ако чакат на общината, никога няма да видят градинките красиви. Всяка година, няколко от живущите подкастрят и варосват плодовите дръвчета, които преди години сами са засадили. Сега, те дават радост на всички, когато минават под тунела от дръвчета, особено в топлите дни на лятото. А, докато минаваш може да си откъснеш и няколко екологично отгледани плодове.
Сами поддържат и импровизираното игрище, което общината искаше да превърне в многоетажен блок. Почистват и поддържат със собствени средства и детската площадка, която от 15 години от район Тракия им обещават, че ще бъде подновена. Въпреки, че оградата е почти унищожена, съоръженията стари и морално остарели, пейките останали с по едно ребро за сядане, Георги не се отказва. Той започва от вън – навътре. Около площадката засажда корени от малини, за да създаде естествена бариера и да могат децата в следващите години да похапват истински малини. Запретва ръкави и намира стара врата, която превръща в импровизирана пейка за сядане.
Създава малка градина до площадката, засадена с различни корени дървета, за да може в топлите дни да има естествена сянка, под която да се крият малчуганите. Дори, е помислил какви дървета да засади, за да не влияят, като алергени за подрастващите деца в периода на цъфтене. Оградил е с табели местата на засетите дървета и храсти, така че да бъдат унищожени по погрешка от преминаващи хора или разхождащи своите домашни любимци съседи. Помислил е всичко, защото вярва, че ако всеки отделя малко от своето време, за да направи добро, ще превърнем заедно града в едно по-добро място за живеене.
Общината мащеха, а не майка за човеците на Пловдив
Общинската администрация от години е абдикирала по направление на зелената система в Пловдив. Районните кметове са се превърнали в палачи на малкото останали дървета. Защото пречат на някой нов жилищен комплекс или кооперация. Те са тези, които издават заповедите за рязане на дърветата. А, големият кмет мисли само за пътища, такси и раздаването на обществени поръчки, отколкото за хората, природата или града. Явно в обществената дейност няма келепир и затова общината я неглижира, като глупава и излишна.
Затова човеците на Пловдив срещат най-голям отпор точно от администрацията. Общинският апарат се страхува от две неща – жалби и медии. А, когато някой започне да върши тяхната работа, направо настръхват. Защото е възможно някой да им вземе хляба или да седне на тяхното място. Този страх ги кара понякога да почнат да работят, но всичко това е временно явление. Предпочитат да тупкат топката, докато не се откажеш да ги тормозиш или просто нямаш време да се занимаваш с тях. Но, има и човеци, които не се отказват и се борят. А, когато общината отказва да подобри средата, човеците на Пловдив запретват ръкави и започват да действат.
Те не търсят слава или одобрение. А, просто искат да направят града по-добро място за тях, техните деца и възрастни родители. Доброто е изключително заразно и му е необходимо личният пример, който да „зарази“ останалите. Затова е хубаво да не подминаваме добро, което човеците на Пловдив правят. Защото те го правят за нас, които минаваме или живеем там. Трябва да бъдем благодарни на малкото останали хора с големи сърца. Защото намират време и отделят от собствените си средства и енергия да направят нашият Пловдив още по-любим град за всички.
Повече за Георги Христозов и неговата инициатива, може да откриете във видеото. А нашата рубрика – Човеците на Пловдив ще продължи следващата седмица с добрия пример да помагаш.
