Общината в Пловдив е издала 744 бр. електронни пропуски и допълнително е въвела 614 бр. номера на коли за безплатен достъп до Старинен Пловдив.
След разярилия се скандал в ресор Транспорт на Община Пловдив, заради необмисленото предложение на кмета Костадин Димитров да превърне Стария град в платен почасов общински паркинг. Решихме да попитаме управляващите, колко и какви коли имат издаден достъп до резервата. Месец по-късно получихме отговор, че има издадени 1358 бр. достъпа до Стария град. Защото бяхме сигурни, че това не са само достъпи на живущи, то решихме да поискаме разбивка, за да получим по-добра картина на кого са допуснатите автомобили до архитектурния паметник.
Според справката, която ни предоставиха от общината има издадени 744 бр. пропуски. От тях 478 бр. са за бариерата на ул. „Съборна“, а останалите 266 бр. са за ул. „П.Р. Славейков“. До тук добре! Съмнително става, когато разбираме, че допълнително в системата на ОП „Общинска охрана“, които отговарят за достъпа на бариерата са добавени още 540 номера на коли за бариерата на ул. „Съборна“ и 74 номера на коли за бариерата на ул. „П.Р. Славейков“. Така броя на достъпите стават крупната сума от 1358 бр. за целия резерват. Но, по-интересно става, когато започнем да разглеждаме разбивката по категории за достъп. А, именно на лицата притежаващите адресна регистрация в Стария град са издадени само 487 бр. пропуски. Това означава, че 35,86% от колите, които имат достъп до резервата са на живущите. А, останалите 64,14% (871 бр.) коли на кого са?
Общината приятел на бизнеса, администрацията и попа
За да придобиете реална представа, кой има достъп до Стария град ще представим данните на оставащите 871 бр. (64,14%) автомобили:
- Липсва информация от общината – 239 бр. – 27,54% от колите без живущи
- Детска градина „Майчина грижа“ – 118 бр.– 13,55% от колите без живущи
- Фирми обслужващи хотели, ресторанти 110 бр. -12,63% от колите без живущи
- Общината и администрацията – 98 бр. – 11,25% от колите без живущи
- Българска православна църква – 80 бр. – 9,18% от колите без живущи
- АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – 69 бр. – 7,9% от колите без живущи
- Ресторанти и хотели, места за настаняване – 58 бр. – 6,66% от колите без живущи
- ПУ „Паисий Хилендарски“ – 48 бр. – 5,51% от колите без живущи
- Сдружения и фондации – 29 бр. – 3,32% от колите без живущи
- ОУ „Виктор и Киркор Тютюнджан“ – 20 бр. 2,23% от колите без живущи
- ОУ „Гео Милев“ – 2 бр. -0,23% от колите без живущи
Интересно, че обща бройка на пропуските посочени от общината е 871 бр., а изброените от тях пропуски са само 632 бр. Къде са останалите 239 бр. пропуски и защо не фигурират в 10-те графи? Точно тук идват приятелите на общината. Тази скрита бройка е за хората, чийто автомобили нямат изобщо място в архитектурния резерват – Старинен Пловдив. Интересно, как са се сдобили с тези пропуски? Отговорът е лесен, просто познават някои на висок пост в общината или може би са в близки отношения с някои от зам.-кметове, който отговарят за достъпа. А, може би познават директно шефа на някое от общинските предприятия отговарящи за достъпа до Стария град. На тези въпроси и много други предстои да получил отговор допълнително от администрацията. Но, тези не упоменати никъде достъпи са нерегламентирани, което е сериозен корупционен проблем.
Въпросите, на които кметът и общината трябва да отговорят
Първият от тях е, защо има 118 бр. издадени пропуски на детска градина „Майчина грижа“? Когато ходех на детска градина, (тогава се казваше „Щурче“) не си спомням да е имало такъв наплив на родители, които си карат децата с кола до там. Не, защото е нямаше деца, точно обратното бяха в пъти повече, а защото повечето бяха живущи в района. Рядко да се срещаше дете извън района на Стария град да е на детска градина там. Сега има хора от ж.к. Тракия, знаменити личности от община Родопи и други квартали на Пловдив, които си карат децата на детска градина там. Кой и как им е разрешил ще бъде тема на друго наше разследвате занапред.
На второ място са т.н. нощни пропуски на фирми обслужващи хотели, ресторанти и други обекти за настаняване или питейни заведения. Защо и кои са тези 110 бр. фирми, които имат достъп до Стария град и какви дейности извършват по заведения, ресторанти, кафета, хотели и места за настаняване, че им трябва такъв нощен достъп. А, възможно ли е това да са пропуски за гостите на тези места, скрити под формата на фирми, които ти обслужват. По този въпрос има доста съмнения, как точно са получили достъп тези фирми. Скоро ще предоставим и този списък.
Третият важен въпрос е, защо общината има 98 бр. пропуски за Стария град? Ще кажете, че те работят там, ами не е точно така, защото ние попитахме точно кои структури имат достъп. Ето ги:
- Община Пловдив – 8 бр.
- ОИ „Старинен Пловдив“ – 5бр.
- Градска художествена галерия – 4 бр.
- Етнографски музей – 3бр.
- ОКТ – 3бр.
- ОП „Общинска охрана“ – 3бр.
- Район „Източен“ – 2бр.
- Областна администрация – 2 бр.
- ОП „ Социално предприятие за хора с увреждане“ – 1бр.
От 98 коли на администрацията, само 28 са на общината. А, останалите 70?
Колите с достъп на близки хора до администрацията
Според гореописаните данни става ясно, че най-големият процент на автомобили, които имат достъп до Стария град са коли, без да имат право да са вътре. Защото администрацията се опита да ги замете под килими, затова ще кръстим „близките“ на общината. Това са хората, които имат приятели в администрацията и без проблем могат с едно телефонно обаждане да си осигурят достъп до всичко. А, за да бъде по-лесно, кметовете направо са им вписали номерата в системата за достъп на ОП „Общинска охрана“, за да не им звънят постоянно. Тези хора смята Пловдив за тяхна собственост и възприемат администрацията и нас останалите за техни поданици. Да, ама леко са се объркали и скоро ще има доста сърдити муцуни от тях.
В групичката влизат и автомобилите на църквата представлявана от Николай Пловдивски. Същият този „дядо“, който се разхожда с охрана и автомобил със светлинни индикации наподобяващи специален режим на движение има въведени 80 бр. номера в системата. Да, в Стария град има доста църкви, но със сигурност не са близко до бройката номера с достъп. За мен би било много интересно, как точно владиката се е сдобил с достъпите и на кои приближени до него ги е раздал.
Друг интересен момент са двата автомобила на район „Източен“. За какво им е достъп на районно кметство до Стария град и дали тези автомобили реално са служебни или са на някой. Само ще припомня, че бивш зам.-кмет в този район беше Ерол Садъков, а кмет Иван Стоянов. Може би е време и другите райони да си заявят достъп до Стария град, за да не са валат. Сговорната дружина се допълва от сдружения и фондации, на които са дадени магнитни карти. Тук цифрата не е фрапираща – 29 бр., но е интересно, кои са тези мастити сдружения и фондации с право на достъп до Стария град.
Решението в ръцете на общината
Изводът от нашия анализ води до там, че проблемът с достъпа до Старинен Пловдив е създаден от общинската администрация. Защото същата е позволила на стотици автомобили право на вход, без реално те да имат това правно основание. Затова, вместо кметът Костадин Димитров да мята горещия картоф между живущи и хотелиери е време да стегне разпуснатата команда в общината. На първо място, трябва да освободи зам.-кметът по обществен ред и сигурност, който носи най-голямата вина за създадения хаос в Стария град. На второ място е необходимо да се махне и шефа на ОП „Общинска охрана“, който дава право на неговите служители да допускат коли в резервата.
От там се постави на бариерата по един общински полицай. Така или иначе постоянно двама “висят”, на ул. „Съборна“ без да правят нищо друго, освен да гледат някой да не бутне поставените конуси от кмета. След това да се премахват всички номера въведени в системата на ОП „Общинска охрана“ и се махат „близките“ на общината и всички коли, които нямат работа в Стария град. По този начин, не само туристите, а живущите и бизнесът ще си поемат въздух от цялата обстановка. Хотелиерите по принцип имат право да си плащат на месец за места в общинските паркинги, както е направено с паркинга на зала Колодрума. Така, че идващите с колите си туристи ще имат къде да паркират, а не да спират в резервата.
Останалото е само контрол и санкции. Но, без да има ясни правила и те да бъдат спазвани от всички, Стария град ще продължи да бъде паркинг, а не културно-исторически резерват. И ако наистина общината държи да запази резервата, то сега е моментът се превърне в майка, а не мащеха за него и вековната му история. Защото ако не пазим и ценим историята си, то със сигурност не ни очаква светло бъдеще занапред.
