Природната забележителност „Хълм на Освободителите“ Бунарджика е повече от градски парк. Планът за управление описва редки растения, балкански ендемити и 14 вида прилепи, а за евентуален лифт поставя конкретни обществени и екологични условия.
Природната забележителност „Хълм на Освободителите“ — Бунарджикът — често се възприема като място за разходка, спорт и панорамна гледка към Пловдив. Но той не е просто градски парк. Това е защитена територия, обявена през 1995 г. с цел да бъдат запазени сиенитните скали, природонаучната стойност и естетическите качества на хълма.
Зад познатите алеи и дървета се крие жива система, в която официалният План за управление описва редки растения, балкански ендемити и значими за прилепите местообитания. Затова въпросът за евентуална инфраструктура на хълма не трябва да започва с „може ли да се построи?“. Той трябва да започва с друг: доказано ли е, че скалите, редките растителни находища и местата за живот няма да бъдат увредени?
Бунарджика е природна забележителност, а не свободен терен
Официалната страница на Община Пловдив посочва, че хълмът е природна забележителност с площ 220 дка. Там е описано, че в границите на защитената територия са забранени разрушаването и изземването на скални маси, както и унищожаването или увреждането на естествената и парковата растителност.
Това не означава, че всяка грижа, поддръжка или достъп до хълма е изключен. Означава, че всяка намеса трябва да бъде преценявана през режима на защитената територия, а не като обикновен строителен или туристически проект.
Какви редки видове са описани на Бунарджика
Планът за управление от 2017 г. установява 6 вида висши растения с висока консервационна значимост. Един от тях е включен в Червената книга на Република България, а четири са балкански ендемити.
| Вид или група | Какво казва Планът | Защо е важно |
| Кумарка (Arbutus unedo) | Посочена е като критично застрашена в Червената книга на България. | Това не е обикновен парков храст, който може механично да бъде „заменен“ след щета. |
| Румелийска жълтуга (Genista rumelica) | Балкански ендемит. | Ендемитът е вид, свързан с ограничен географски район. |
| Фривалдскиево плюскавиче (Silene frivaldskyana) | Балкански ендемит. | Част от специфичната флора на скалистите части на хълма. |
| Хелдрайхова алцея (Alcea heldreichii) | Балкански ендемит. | Присъствието ѝ е част от природната стойност на защитената територия. |
| Чернолюспеста метличина (Centaurea affinis) | Балкански ендемит. | Още един пример защо скалните места не са „празно пространство“. |
| Прилепи | Установени са 14 вида; 12 са включени в Червената книга в различни категории. | Планът посочва, че територията има значение за хранене и временни убежища за значителна част от видовете. |
Ендемит е вид, който се среща само в определен географски район. Това е част от причината опазването да не се свежда до обещание, че „ще засадим нещо друго“ след евентуална щета.
Официалната страница на общината допълва, че редки, защитени и ендемични растения са описани именно в скалистите и труднодостъпни части на хълма.
Какво всъщност допуска и какво изисква Планът за управление
Важно е разговорът да бъде точен. Планът за управление не съдържа абсолютна забрана за лифтово съоръжение. Той допуска евентуална реализация само при спазване на режимите и поставя конкретни предварителни условия.
Сред тях са проучване на общественото мнение, решение на база представителна извадка от жители на града и изричното правило, че само интернет-базирано проучване не е достатъчно. Планът изисква и в екипа за оценка на въздействието върху околната среда да участват зоолог и ботаник и/или фитоценолог.
Условията не приключват дотук. В документа е записано, че евентуално съоръжение не трябва да засяга съществуващи скални разкрития и не трябва да уврежда видове с висок консервационен статус.
Планът изрично отбелязва и следното:
„Трасето в никакъв случай не бива да преминава над южната скалиста зона, където са концентрирани най-големия брой ендемитни и защитени видове.“
Същият документ уточнява, че конкретното въздействие зависи от избраната конструкция и начина на фундиране. Затова коректният извод не е, че вредата вече е доказана или че всеки възможен проект непременно би увредил хълма. Коректният извод е, че преди решение е нужна проверима оценка на конкретния проект, експертен анализ и доказателство за съответствие с всички условия на Плана.
Четири въпроса, които Пловдив има право да зададе
Преди нови действия и разходи по лифт на Бунарджика, обществеността има основание да поиска ясен отговор поне на следните въпроси:
1.Къде е представителното обществено проучване, изисквано от Плана за управление?
2.Какви са конкретното трасе, конструкция и фундиране, за да може въздействието да бъде оценено по същество?
3.Как ще бъдат защитени скалните разкрития, растителните находища и местообитанията на видовете с консервационна значимост?
4.Как ще бъдат обявени публично финансирането, сроковете, отговорностите и последващият отчет за всяко решение, свързано с хълма?
Това не са въпроси „срещу развитието“. Това са въпроси за реда, по който се прави отговорно развитие в защитена територия.
Общественото обсъждане на 24 август
Община Пловдив е насрочила публично обсъждане на проектобюджета за 2026 г. за 24 август 2026 г. от 16:00 ч. в Голямата конферентна зала на Дом на културата „Борис Христов“, ул. „Гладстон“ № 15. Проектът е публикуван за обсъждане; това не е приет бюджет.
Гражданите могат да присъстват, да поставят въпроси и да внесат писмени становища. Според официалната покана писмени предложения по проекта могат да се подадат до 16:00 ч. на 24 август в деловодството на общината или на посочения от нея електронен адрес.
Бунарджикът не е само символ на Пловдив. Той е защитена територия с конкретен режим, скали, растения и животни, които нямат глас в залата. От пловдивчани зависи този глас да бъде чут — спокойно, информирано и с уважение към фактите.
Ела на обсъждането. Покани приятел. Да поискаме решения, при които първо се пази хълмът, а после се вземат ангажименти от негово име.
Подкрепи гражданската подписка: Да спасим Бунарджика.
Източници
[1] Община Пловдив — ПЗ „Бунарджика“
[2] План за управление на Природна забележителност „Хълм на Освободителите“ (Бунарджик), 2017 г.
[3] Община Пловдив — Проект на бюджет за 2026 г. и покана за публично обсъждане
