adv.Nikolov

“Както човекът в своето съвършенство е най-благородното от всички животни, така той, отделен от закона и правото, е най-лошото” – Аристотел.

Убедени в истинността на тези думи и силно вярващи в закона и неговата правота, Ви срещаме с носителя на наградата Адвокат на годината за 2018-та- Петър Николов.

Възпитаник е на Търговската гимназия в Русе (Икономически техникум) и Русенски университет “Ангел Кънчев”. Кариерата му започва като юрисконсулт в Министерство на финансите. След това работи 7 години в сферата на отбраната и националната сигурност. От 2014 година работи като адвокат.

Известен е с благотворителността си, както в съда, защитавайки безплатно социално слаби и нуждаещи се, така и извън него. Адвокат е на групата “Търсим Се”, бореща се за отпадане на тайната на осиновяване в България и на други неправителствени организации, подпомагащи хора в затруднено положение. Доброволец и дарител от бедствието в Аспарухово, основател на “Вирутална юридическа приемна” във Фейсбук. Той е един от първите хора осъдил банка в България за ипотечен кредит,а последната осъдена от него голяма компания е “Мобилтел”.

-Първо, честита награда „ Юрист на годината“. Какво значи за Вас тази титла ?

Благодаря! Не мога да го определя като титла, не смятам да се представям с Юрист на годината пред името си или след него, но за мен означава едно огромно признание за труда ми.

-Бихте ли ни се представили? Къде сте роден, семейно положение? Къде сте учили?

Роден съм в град Русе, на 38 години съм, женен, с едно дете. Завършил съм Юридически факултет на Русенски университет. Живея  във Варна, където работя като адвокат в кантора, която отворих преди 4 години.

-От кога сте юрист и защо избрахте Правото за ваше призвание?

Избрах да уча Право още когато бях ученик. В училище изучавахме тази дисциплина. Учех за счетоводител и реших, че ако още 5 години уча Икономика ще е пълна загуба на време. Предпочетох Правото защото ми бе интересно и осъзнах, че ми се удава.

adv.Nikolov

-Занимавал ли сте се с друго преди да станете юрист?

Преди да се дипломирам като юрист съм работил като студент като охрана на търговски обект, работех и в едно радио, имах собствено радио шоу събота и неделя, работих на две места и всички ми се чудеха как успявах едновременно да работя по 60 часа на седмица и да имам отличен успех в университета. Истината бе, че имах стимул да изкарвам повече пари и да имам отлични оценки, не само заради знанията, а и заради стипендията по успех. Изкарвах си две минимални заплати плюс стипендия. Мисля, че не беше зле и ако трябва да го сравняваме със сегашно време това прави към 1000 лева, които за джобни на студент не са малко пари.

-Преди две години ви наградиха с второ място в конкурса на вестник “Стандарт” Нова генерация – юристите. Днешната титла плавен преход ли е от тогава до днес ? И ако да, труден ли беше този преход?

Да си призная не усетих кога изминаха две години от последната ми награда. Тъкмо се чудех кога ли ще дойде следващата и тя се появи.  За мен това е преход нагоре и естествено, че е труден. Първо си задържал нивото си от преди и не само, ами и си го повишил до първото място. Истината е, че през последните две години съм почивал много малко, работя по 6 дни в седмицата, а понякога и по 7, на месец ми се събират по 3-4 почивни дни. Трудно е, защото когато искаш да си на ниво, трябва да поддържаш това темпо във всяко дело, което водиш, във всяка консултация и съвет, които даваш. Но когато работата ти харесва и усещаш, че това е твоят живот, нямаш проблем, научаваш се да вършиш нещата с лекота и някак си така оцеляваш и преживяваш трудните моменти. Има много тежки седмици, в които имаш по две, три или четири дела на ден, понякога в различни градове и се налага да пътуваш, да се подготвяш в движение, късно вечер, в почивните дни и разбираш, че си изцяло отдаден на работата, защото работата това си ти, тя е твоето лице, твоят образ.  Тя е твоето разбиране за порядъка в света.

-Какъв е човекът Петър Николов извън съдебната зала? Какви са Вашите странични интереси и хобита?

Човек като всеки човек. Напоследък без хобита и с все по-малко странични интереси. Опитвам се да балансирам натовареността и личния живот, защото имам съпруга и дете, на които трябва да обръщам внимание. Обичам със съпругата ми да ходим на кино, гледам футбол, чета книгите на Ричард Брансън, обичам да си купувам списания на мениджърска тематика, в момента чета книгата на Алекс Фъргюсън “Лидерът”.

-Изключително социално ангажиран сте! Защитавате майки, чиито деца са отнети от Социални грижи. Какво Ви кара да се занимавате с такива дела? Разкажете ни малко повече за тях.

За мен това е благотворителност. Закона за Адвокатурата позволява адвокатите да защитават безплатно материално затруднени граждани. Понякога се случва за помощ да се обърне някой, който няма финансова възможност да си плати адвокатската услуга, но има спешна нужда от защита и подкрепа. Още преди да се впиша като адвокат бях решил, че искам да бъда полезен на обществото и хората, не само да изпълнявам поредната работа. Това е обществен дан, който съм решил да дам от себе си.

-Ангажиран сте социално и извън съда. Разкажете ни за личния Ви мотив, който Ви подтиква да помагате.  

Така се случва, че има хора, които нямат елементарни неща за децата си като храни, обувки, детски стол за хранене или кошара. Тогава чрез социалните мрежи събирам приятели, всеки дава по нещо  – пари, дрехи, храни, обзавеждане и каквото съберем го даваме на хора в нужда. Мотивът ми е, че сме хора и всеки може да попадне в трудна ситуация, тогава той разчита да постъпят с него човешки. Казали са “не прави това, което не искаш да правят на теб”. Така че ако искаш да ти помогнат, помогни, защото ако не помогнеш, ти правиш това, което не би искал да ти се случи. Всеки има право да получи своя шанс за живот, подкрепа да си стъпи на краката, всеки има нужда от добра дума и усмивка. Хората страдат най-вече от липсата на внимание и така ти носиш светлина, без която те ще потънат в мрака.

-Кое е делото, което няма да забравите? Това, заради което намирате смисъл в професията си?

Няма да забравя много дела. Някои ми дадоха шанс да бъда това, което съм, други ще ги запомня с това, че видях как промених живота на хората. Виждал съм хора да плачат пред мен от радост, защото съм им помогнал да разкрият най-големите тайни. Няма да забравя първото си дело срещу Министерски съвет за златните концесии, няма да забравя как разкрих тайната на осиновяването за някои свои клиенти и как те намериха родители, братя и сестри. Много са битките, които няма да забравя. Бюрото ми е пълно с такива. А те запълват моя живот.

adv.Nikolov

-Разкажете ни по-подробно за делото срещу бургаската медия. Защо се е стигнало до него и каква е развръзката от него?

Делата са няколко. Стигна се до тях, защото медиите си позволиха да публикуват неверни факти за мой клиент, които сериозно накърниха неговото достойнство и чест.

-Какво е мнението ви за свободата на словото и това, че в днешно време за много от медиите е по-скоро „свободия”?  

Свободата на словото не е абсолютна, такова е становището и на Конституционния съд и Европейския съд по правата на човека.  По-висша ценност е именно човека и неговата чест и достойнство. До там опира свободата на словото, тя не може да маскари, очерня, съсипва животи. Тогава, когато зад тази свобода няма факти, тя се превръща в свободия, когато журналистите си измислят новини и нарушават собствения си Етичен кодекс, само, за да привлекат малко внимание. Аз мисля, че хората биха ги чели и ако имат вкус, стил, въображение, ако пишат добре, силно, обосновано. Повечето пишещи не полагат услилия да изследват проблема, за който пишат, не могат и да пишат добре. Затова предпочитат да преписват и използват беден речник, в който често присъстват думите скандал, шок, ужас, кошмар… Предпочитат да си измислят новини, вместо да ги създадат или открият. Светът е пълен с новини, но тази работа – журналистическата – или я можеш, или не я можеш. Също като да си адвокат.

-А за обратната страна на казуса – ограничаването на свободата на словото?

В нашия казус не е ограничена свободата на словото, както казах, тя не е безгранична и ако една невярна информация бъде разпространена, няма свещени крави, всеки трябва да отговаря за последствията и да плати за вредите, които е причинил.  Аз мисля, че подобни дела само спомагат за изграждането на стандарти, които ще повишат качеството на журналистическата работа.

-Изкажете вашето мнение за българската съдебна система. Какви, според вас, са проблемите в нея и от какви промени се нуждае?

Не съм бил в съдебната система, за да казвам какви са проблемите ѝ вътре в нея, но като представлявам клиентите си, които са потребители на този вид държавна услуга, за която плащат такси – раздаването на правосъдие, смятам, че е необходимо да се дигитализира, така че да опрости максимално ползването от хората. В момента за всяко нещо се пишат всевъзможни молби, събират се такси за всяко нещо, законите се пишат на сложен и неразбираем език за хората, така че те сами трудно достигат до правораздаване, още по-трудно то е с успешен край за тях, съдебната система трябва да престане да се държи като мащеха за хората и като частник, защото заплатите на всички там се плащат от гражданите. Съдебната система трябва да се отвори за младите хора, които наистина искат да дадат Правото на хората. Само така тя може да се реформира.

-Във Facebook профила си изразявате личното си мнение за цялата ситуация в държавата ни. Защо, според вас, т.н преход е толкова дълъг и защо не можем да постигнем резултати в почти нито една сфера?

Има проблеми с корупцията, със здравеопазването, с икономиката, образованието и прочее. Преходът е дълъг, защото хората са едни и същи. Трябва да се сменят поколения, преди да кажем, че е извървян. Накрая не трябва да е останал никой от тези, които са живели в онази епоха. За съжаление, носталгията по миналото се дължи на това, че тя даваше определени възможности за реализация в една система. И тъй като нова система не е създадена, хората се опитват да се възпроизвеждат по стария начин и това води до една непрестанност на прехода. Сега имаме комсомолци, доносници и партийни секретари без да има БКП. Отново правим опити да създаваме партия по нейно подобие и да отрием своя нов Живков, който да ни управлява 30 години. Не казвам, че това е лошо, доколкото животът през Социализма, който аз помня, не беше никак лош, защото всеки имаше образование, работа, достъп до здравеопазване. Хората нямаха такива материални проблеми както сега, нямаше такава битова престъпност, живееше се спокойно. В този ред на мисли, проблем за мен е, че ние правим преход, но не знам къде отиваме. Нямаме нова цел, нямаме нова идея, няма модел. Ето там е проблемът – няма как да стигнеш до края, когато нямаш крайна цел.

-Като човек от Варна, какво е Вашето мнение и очакване за предстоята Европейска столица на културата Пловдив 2019 

Надявам се това да бъде една запомняща се година за Пловдив. Не познавам календара на събитията, но ето жена ми ще ходи на концерт на Iron Maiden. Това говори добре за интереса, който организаторите са създали за хора от цялата страна, а и от Европа.

-Скоро посещавали ли сте Пловдив? Имате ли любимо място? Конкретна случка, която ще запомните?

Рядко посещавам Пловдив, но за мен той е едно от приятните места за живеене в България, с много млади хора, град известен с културата и футбола си. Харесвам старата част на Пловдив и скоро време планираме да ви посетим на гости при наши приятели.

-Какво бихте посъветвали своите последователи?

Да вярват в собствените си сили. Да знаят, че всеки проблем може да намери решение, да правят добро без да очакват награда.

  • Адвокат Петър Николов(кантора)

ХАРЕСА ЛИ ВИ СТАТИЯТА?

Адвокат Петър Николов- юрист на годината
4.4 от общо 10 глас(а)
Вашето мнение е важно за нас!