Андрей Слабаков: Вече не желая да правя компромиси с киното си

Режисьорът вярва, че законите за култура в България трябва да се променят, иначе я очакват тъмни години

0
581
Андрей Слабаков
Андрей Слабаков е роден през 1960 г. в град София. През 1984 г. завършва кинорежисура в тогавашен ВИТИЗ, а по-късно бързо се превръща в ...

Андрей Слабаков е роден през 1960 г. в град София. През 1984 г. завършва кинорежисура в тогавашен ВИТИЗ, а по-късно бързо се превръща в едно от имената еталон за българско кино. Съдбата го изправя както пред родната филмова индустрия, така и пред италианските телевизионни компании RAI 1 и RAI 2. Част от филмовата му картотека са заглавията „Влак за морето“, „Вагнер“, „Перловец – реката на живота“, „Мечта“. Документалните „Евреите в България“, „Али Мехмед – самотният поет и смисълът на живота“, както и недовършеният „Калоян“, който Националния кино център така и не спонсорира.

Андрей Слабаков е носител на куп престижни отличия като награда за филма „Влак за морето“ на фестивала на късометражното кино в Париж. Награда за режисура на Международния кинофестивал в Лион. Награда на Съюза на българските филмови дейци и други.

Срещнахме се с твореца в Пловдив, с очакване да е пиперлив, остроумен и искрен. Често е обвиняван, че стига до грубост, а ние точно това и търсихме – безпардонен и истински разговор на темата за българската култура и кино. Без излишни увъртания, с типичната за него, цигара в ръка, той ни разкри голяма част от положението в родното изкуство.

-Г-н Андрей Слабаков, наричат ви лошото момче на българското кино. Това ли е разковничето, за да постигнеш нещо в България?

Кой е казал, че съм лош! Това го е измислил някой идиот. Аз съм изключително добър човек. Лош съм само когато хората не си вършат работата, или се държат грозно и се мъчат да унизяват другите.

-Завършили сте кино режисура при Янко Янков. Работили сте като режисьор, сценарист, актьор, продуцент. Написахте и кулинарна книга „Здравословно според Слабаков“. Кое от изброените носи най-много наслада като занимание и кое най-голяма горчилка?

Всичко ми доставя удоволствие. Може би актьорската професия е най-неблагодарна, защото там някой те избира, което е много досадно. Мисля, че това е най-големият проблем на всички актьори. Просто си се наредил в една редица, идва един кретен режисьор, който казва: „Онзи искам. Другия не го искам“. Гадно е да зависиш от някой друг.

А при останалите професии е много по-лесно, макар че има сходство при това да си сценарист. Пак някой режисьор се разпорежда, премахва сцени, режи текст. В това отношение, моят случай е добър, защото сам съм си сценарист и режисьор и сам си махам сцените.

-От 1985 до 1990 г. работехте за Кино център „Бояна“. Каква е тази тенденция киноцентърът да подбира все едни и същи лица и да занижава завършили студенти по актьорско майсторство до ниво на масовка и статист?

Киноцентърът няма нищо общо с това нещо. Там просто се правят филми. Актьорите ги избират режисьорите, а ако продукцията е чужда, ги избират продуцентите. Шансът за завършилите е в кастингите. И ако са много добри ги забелязват. Разбира се, режисьорите в България разчитат на по-познати лица, за да дърпат публика. Но това е международна тенденция.

-Капризна ли е столицата в културно отношение?

В София има всичко. От чалга, която аз не понасям, до рок концерти, театрални представления, опери. Изобщо, има за всеки по нещо и е въпрос на личен вкус, кой какво мероприятие ще избере

Пловдив?

Според мен, преди беше много по-добре. В миналото Пловдив беше истинска столица на културата. Тук се правеха най-големите премиери, като почнеш от кино, театри, изложби. Като по-малък специално идвах от София до тук, за да видя нещо важно. Беше раят на културата! Изместваше и София и Варна.

Постепенно се превърна в някакъв странен провинциален град, какъвто никога не е бил и не знам по каква причина.

-Тогава защо сега се води най-големия културен възход в историята на града?

Вероятно, защото този възход се определя от хора, които вярват, че животът започва от 95-та година насам. Пловдивският театър беше изключителен по едно време. От последните две години пак си възвърна престижа, но имаше един по-мрачен период, от приблизително 20 години, в които градът просто загуби потенциала си. Но противно на това, което си мислят дейците в настоящето, културният живот не започва от 95-та и не трябва да се забравят тези години на тъмно затишие.

-През студентските години бяхте ли наивен и изпълнен с блянове за родното кино?

Да, което е напълно нормално за всеки млад човек. Той си въобразява, че завършва режисура и започва да снима без прекъсване. Това не се случва, естествено. Но аз съм израснал с киното и театъра и не съм таил толкова напразни надежди, колкото повечето ми колеги. Когато познаваш по-добре цялата система, гледаш малко по-реалистично на нея.

-След толкова години запазихте ли желанието да създавате изкуство или то се измести от бизнеса?

Аз снимам доста рядко, защото искам да снимам това, което сам желая. Това не е лесно постижимо, особено когато от него зависи препитаването ти. А и аз вече не желая да снимам филми, в които има недостатъчен бюджет. И тук не говорим за малко пари, а като вземеш един сценарии и го прочетеш, да можеш да прецениш колко ще излезе. Ако например, струва пет лева, а ти имаш два, е ясно, че вече снимаш нещо друго, защото почваш да правиш компромиси, да премахваш епизоди и разваляш собствената си идея. Държа да снимам това, което искам, а не да снимам на всяка цена. Като стана дума за по-младите, те са готови на всякакви компромиси. Аз вече не съм и не желая да ги правя.

-Има ли причина да страните от театъра?

Не! Правил съм една пиеса в Пловдив, и една в Бургас. Театърът е нещо съвсем различно от киното. На пръв поглед, би трябвало да се доближават, но реално нямат нищо общо. Много е хубаво да се прави театър, но аз не правя, защото не мога да си намеря подходяща пиеса. А и съм много по-добър в киното. Познавам възможностите си и съм наясно къде те ще са успешни и къде не толкова.

-Вие сте изключително голям привърженик на тютюнопушенето. Интересно ми е, прилагате ли забрани на актьорите, с които работите в това отношение, за да пазят гласовете и диафрагмите си?

Никого не карам нито да пуши, нито да не пуши! Това си е лично негова работа. Аз не обичам малоумни забрани от този тип. Освен това повечето актьори пушат и е глупаво да ги тормозиш и изнервяш, защото се получава обратният ефект.

Когато един актьор снима с мен може да прави каквото си иска, стига да си върши работата качествено.

-Кое е голямото признание за един творец – това на Гилдията или това на публиката?

И двете са важни. В Гилдията нещата са малко странни, защото ако някой не те обича, каквото и да направиш пак няма да те обича, колкото и да е добро. С публиката е по-лесно, въпреки че и там е горе-долу същото, защото всеки харесва определени жанрове. Един комедия, вторият трагедия, третият екшъни. Трудно можеш да впечатлиш някой, ако той не е привърженик на стила и не трябва да се стремиш задължително към това. Едва ли има режисьор в света, който да се хареса на всички.

-Какви са вижданията ви за съдбата на българската култура?

Докато законите, свързани с култура, не се оправят, нещата няма да вървят. Те са полу-социалистически, а ние живеем в Капитализъм, ако не им е известно на политиците. Или променяме нещата, както са при Капитализма, или ще останем с пет игрални филма на година.

В България можеш да взимаш пари за кино от едно единствено място – от Националния филмов център. Фондовете в Швейцария, да речем, са над 20. И това са само тези, за които аз съм чувал. А принципът само държавата да финансира, какъвто е в момента у нас, е социалистически. В Италия има три държавни театъра. Има и областни. Всичко останало са частни трупи, финансирани от меценати или фондове. Но там като отидеш в една община, има врата, на която пише „кино“ и „театър“. Има сектор „кино“, защото както обикновено, всичко е концентрирано в столицата.

Т.е. ако аз дойда на командировка в Пловдив и доведа екип от София, този екип има нужда от консумативи и режийни. Екипът ще прекара тук, да речем, 20 дни. От Пловдивска община ми казват: „Ще ти дадем 100 000 лв.“, което всъщност е едва 1/3 от нужното ми, за да поддържам работата на тези хора. Плюс това ще взема и пловдивчани и какво се получава – Общината финансира сама себе си! Това е системата, която измислиха много отдавна по света, но нашите като че ли осъзнаха, че от кино ще се краде много трудно. Затова и най-често се набляга на инфраструктурни проекти, защото те са по-лесни за грабене. От култура се краде трудно, защото хората, занимаващи се с нея, все пак искат да създадат нещо. Някакъв вид изкуство и се стремят да го постигнат.

Харесва ли Ви статията?

Кликнете върху звезда, за да я оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Засега няма гласове! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.