Апелът на Националната лотария: Подпишете петицията ни срещу празни надежди

Българският народ е беден. Понякога душевно, по често финансово. А когато един човек е беден, той е нещастен. Той озлобява – към съседа, към ближните, към съдбата, към себе си дори, защото постоянно живее в тревога и притеснение как да изкара следващия ден. Бедният човек финансово е беден и душевно, защото няма време да мисли за духа, за красотата на света, за природата и изкуството, когато постоянно мисли как да си плати сметките.

Точно в подобни периоди на „криза“, като хала нахълтва Хазартът под една или друга форма и отравя съзнанието на човека. Същият този, който се моли за по-добро бъдеще. Хазартът е пристрастяващ и това е ясно на мнозина. Бумът в българската история дойде с откриването на Националната лотария, която сякаш е превзела ефира, а и ума на хората. Вече няколко години приходите на Васил Божков (собственик на Хазартно дружество „Ню Геймс“) нарастват до цифри, които леко ни плашат.

За сравнение: през 2015 година приходите от „Държавна лотария“ и „Лотария България“ (б.а. и двете собственост на Божков) възлизат на 250 млн. лв. Година по-късно те скачат с още 70 млн. Монополът на дружеството стана толкова повсеместен, че през 2017-та данъчните приходи от лотарията отчитат ръст с 8% спрямо 2016-та или общо 345 млн. лв. печалба.

И така хората се манипулираха и даваха последните си пари за билетчета. Търкаха ли търкаха, ограмотяваха се от кръстословици и пътуваха до Египет за… празни надежди. И в случая не става въпрос за липса на интелект, а за една добре смазана маркетингова кампания, която се оказа повече от работеща.

Огънят под краката на „Ню Геймс“ започна да пари, когато съвсем наскоро излезе проект за промяна в закона за хазарта към Министерството на финансите (проекта може да свалите от ТУК). Проектът налага сериозни рестрикции относно рекламата и разпространяването на всякакви хазартни игри и формати. В момента в България лотарийни билетчета се продават във всеки един магазин, вместо в специално лицензирани за целта обекти. Проектът цели този факт да се промени, както и да се намали до минимум рекламата, особено в прайм тайма на националните телевизии. Дружеството вече не веднъж отнесе глоби заради рекламните си клипове и използване на непълнолетни лица в тях.

Освен всичко друго, лицензираните хазартни дружества като „Български спортен тотализатор“, трябва да отделят по закон част от приходите си за спонсориране и подкрепа на родния спорт. Докато частните фирми, като „Ню Геймс“, нямат подобно задължение.

И макар това олекотяване от страна на държавната им зависимост, контраатаката на Националната лотария не закъсня, а първата копка се даде с клип, на който, иначе любимият актьор на цял народ, Захари Бахаров отправя апел към привържениците на лотарията и обвинява политиците, че отнемат свободата и надеждите на българските граждани. Празните надежди…

Така държавата се раздели на две – тези „За“ и тези „Против“. Ние знаем, че Захари няма избор, освен да изпълни наложените му задачи, защото е обвързан с договор и ако откаже ще плаща неустойки и санкции. Знаем, че той не е виновен. Всъщност това е един хитър ход, един умело изигран офицер по шахматната дъска, който ще повлече след себе си мнозина. Неговата вина е, че по начало се е съгласил да влезе в тази объркана схема и да продава празни надежди за жълти стотинки. Жълти, но не за него.

Вече официално излезе и петиция за събиране на подписи в подкрепа на Държавната лотария. Може да я откриете в обекти като бензиностанции „Петрол“. Поне ние я открихме там, без да я подпишем, разбира се. Ние не продаваме надеждите си за жълти стотинки, пък ако ще и цял живот да останем бедни.

С тази статия не ви казваме какво да правите, в какво да вярвате или как да живеете живота си. Това не е морален очерк, не налагаме личното си мнение, макар да признавам, че за първи път от дълго време одобрявам решението на Министерски съвет. Каквото и да решите – дали да подкрепите или не Държавната лотария запомнете, че струвате повече от едно картонче…