Bogdan

Музиката е заразяваща! За някои тя е начин за разпускане, бягство от себе си, пътуване в дебрите на душата, средство за изразяване на неизказаното или просто начин на живот. Днес ще ви разкажа за момче от Добрич, за което музиката е всичко изброено в едно, дори много повече.

Богдан Ганев е горд добруджанец, а още по-горд е със своите родители, от които наследява любовта към музиката и изкуството. Баща му е дългогодишен танцьор в ансамбъл „Добруджа”, а майка му е била част от престижния хор „Доброджански звуци”, чиито художествен ръководител дълги години бе покойния маестро Захари Медникаров. Увлечението по музиката и в частност китарата започва в толкова ранна детска възраст, че дори не си спомня кога точно се е случило.

Bogdan

„Най-ранният ми спомен свързан с увлечението ми по китарата е телевизионното предаване „Какафония”, което толкова много харесвах, че карах всички да го гледат с мен. На края на предаването имашe петолиние, по което вървяха различни нотички, а всяка нотичка свиреше на различен инструмент. Китарата беше накрая, за около две секунди. Гледах цялото предаване единствено заради тези две секунди. Винаги съм харесвал китарите, майка ми усети, че желая да се занимавам с китара и ме записа още в първи клас в музикална паралелка. Учих в СОУ „Климент Охридски” в Добрич със специалност Класическа китара. В Добрич има добре развита музикална школа, както за изпълнители, така и за инструменталисти.”

Първоначалния детски ентусиазъм на Богдан намалява и той не свири усилено, но това е само до осми клас, когато отново телевизионно предаване му напомня за страстта му към китарата.

„Ерик Клептън прави фествалa “Crossroads”, една вечер го хванах по телевизията. Спомням си мъж, който свиреше на червена китара, не съм сигурен, но май беше Лени Кравиц. Тогава за пръв път се докоснах до блус музиката и „Блусариите”, както им казваме музикантите. Това беше началото на истинското ми „зарибяване” по китарата. Толкова се запалих, че учителите ми се ядосваха, защото мразех да свиря етюди, а трябваше да ги свирим, за да се научим на техника. Имах желание директно да свиря пиеси, дори свирех джаз пиеси. В дванадесети клас много се колебаех дали да кандидатствам с музика, или да се насоча към информатика, която също ме влечеше. Майка ми усети колебанието и ми каза „Няма да са компютрите, ти ще се занимаваш с музика”, за което съм ѝ много благодарен. Кандидатствайки в Музикалната академия в Пловдив, разбрах, че преподавател ще ми бъде Веселин Койчев. Той е част от акустичното трио „Три хиляди”, в което участват още Иван Лечев и Цветан Недялков. Това са едни от най-добрите китаристи на България, а когато разбрах, че той ще ми преподава бях много щастлив. Когато влязох в Академията и се срещнах с хора, мислещи като мен, желанието ми да свиря се увеличи още повече.”

Bogdan

В Пловдив Богдан Ганев открива съмишленици в музиката, хора, които вибрират на неговите музикални вълни и честоти. Свирил е с доста музиканти от Пловдив. Заедно с Богдана Петрова правят авторски аранжимент на народната песен „Зайди, зайди”. Негова авторска песен е записана в Българско Национално Радио. В проекта „Molecules” участват също Пепа Драгоева, Кристиан Желев, Иван Гърбачев и Борис Балдаджиев. Освен любовта към музиката и неоспоримия музикален талант, който той има, Богдан от малък се увлича и по рисуването. Дори има своя страница във Facebook, озаглавена Bjazz Artzz, в която можете да разгледате неговите творения.

„Рисуването и музиката са двете неща, които най-много обичам и смея да кажа, че умея да правя. Правя и страхотно ризото с ракия, но за него няма да разказвам. От дете рисувам, а с карикатури се занимавам от около 2-3 години. Идеята ми беше да са по-скоро анимирани образи, отскоро имам дигитален таблет и рисувам, чрез него. Купих си и онлайн уроци на един аниматор от „Дисни”,толкова се вманиачих, че от тогава непрестанно чета и се обучавам в правенето на анимирани герои. Малко по-малко задобрях, доста се развиха уменията ми спрямо първата ми карикатура.”

Bogdan

Автопртрет на Богдан Ганев

Богдан Ганев е от онези интровертни личности, които се срещат все по-рядко в забързания ни и пълен с претенциозност и показност свят. С нетърпение очакваме да чуем новата му музика, както и да гледаме първия му авторски анимационен филм, мечта, която му предстои да сбъдне.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.