Борба за лайкове… Много ли е важно да бъдем харесвани?

0
243
Реклама

Автор: Мария Прикумова

Няма нищо лошо в това да си суетен. Даже смятам, че си е необходимо качество. Но то, както всяко друго, когато премине границата придобива други измерения. Изкривени и понякога грозни. А има ли нещо по-отблъскващо от отровената душевност?

21-век е наричан векът на технологиите. Ежедневно забелязваме прогреса им във всяко направление. Едни търсят лекарство за рака, други създават изкуствен интелект, а трети просто си качват закуската, обяда, вечерята, устните в социалните мрежи. Държа да отбележа, че никого не укорявам и не съдя. Просто различни интереси. И това е хубавото на хората, че всички са различни. Жалкото е, че като се замисля, малко хубаво остана у хората, у нас.

Just like that се появиха и много нови поприща за изява: блогъри, влогъри и всякакви -ъри. Хората се интересуват от лайфстайл, хайлайф, с две думи „чуждия лайф“. За една част си е съвсем в реда на нещата да имат пример за подражание някого, когото поне два пъти са видели по телевизията. Като вторият път дори може да няма конкретна причина или поне смислена такава. В крайна сметка си е важно да знаеш новите тенденции при миглите. Пък и у нас работещи зоополиция и институции може да нямаме, но пък звездни личности в изобилие. Дори това не смятам, че е нещо лошо. Живеем в демократична държава или поне така си мислим. Всеки може да бъде какъвто пожелае, скоро дори и джендър. За мен основният проблем е когато правиш, пишеш, публикуваш, шерваш или там както искаш го наречи, само, за да бъдеш харесван. За да получиш така заветния лайк. Голяма борба! Май забравихме, че времето, когато палеца беше определящ и можеше да реши човешка съдба, отдавна е отминало. Или пък не?! Като нищо сме родили съвременния Цезар. А може би Зукърбърг го създаде вече.

Реклама

Не знам дали е векът не технологиите, но спокойно можем да го наречем „Векът на бездушието“. Някъде наскоро беше споменат като „Векът на мъртвите души“. Иска ми се да не е така. Иска ми се, когато видиш, че нападат някого, да посегнеш към телефона, за да се обадиш, а не, за да снимаш. Иска ми се да помагаме и да участваме в благотворителни инициативи не само, когато знаем, че това ще ни се отрази добре на социалния имидж. Иска ми се да вярвам, че децата ни ще имат детство, което няма да се изчерпва с игрите на таблета. Иска ми се да мога да вярвам в доброто, в това, че то винаги побеждава, в щастливия финал.

За да бъда разбрана правилно, отново подчертавам. Социалните мрежи са създадени, за да бъдат използвани, за да бъдат полезни, за да ни предоставят възможности. Хората, които са на хиляди километри разделени, могат да бъдат ежесекундно заедно. Всичко, с което разполагаме в дигиталния свят е удивително. Най-полезното е, че ни се дава право на избор. Избор какво да четем, на какво и на кого да вярваме, кого да последваме, какво да игнорираме и най-вече кога да изключим устройството и да поживеем. Сред природата, сред близките, сред приятелите. Там където се чувстваме уютно и където няма значение колко лайка имаш на профилната снимка. Смятам, че не е лошо по-честичко да упражняваме това право и да включваме в режима си за здравословен начин на живот и дигиталния детокс.

5/5 - (6 votes)
Реклама

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.