В поредицата „Мистериозната България“ ще ви запознаем накратко с 12 удивителни, чудати и на моменти необясними местности от нашата родина. Места, които са енигма не само за нас, но и за останалия свят. Места, с които можем да се гордеем и които отварят в съзнанията ни въпроси.
Четвъртата статия от поредицата е Мистериозната България: Варненски халколитен некропол
Варненският халколитен некропол е датиран е в края на V началото на IV хилядолетие преди Христа. Находките открити във Варненския некропол са смятани за най-старото технологично обработено злато в Европа и света. Открит е прокопаването на канал в близост до Варненското пристанищепрез 1972 година. На площ от около 7500 квадратни метра са разкрити 294 гроба от халколита. Археолога Иван Иванов разкопава мястото където се намира некропола в продължение на 15 години.
Находките от некропола недвусмислено дават насоки за присъствието на някаква форма на дърважно устройство. Търговията и занаятите се разграничават ясно от земеделието и скотовъдството. В гроба на владетеля е положено копие от лявата страна – военна власт, а от дясно меден и кремъчен предмет, вероятно скиптър. Гробните дарове ясно изразяват социалното разделение. От общо 6,5 кг злато 5 кг са съсредоточени само в 3 символични гроба и владетелския гроб.
От намерените в гробовете скелети 99 са в изпънато и 67 в свито положение (хокер). Трупополагането на изправените скелети се практикувало предимно за мъже. Гробовете със свити фигури са предимно на жени и деца. Празните гробове са били подготвени за използване в бъдеще, но не съдържат нищо. Гробовете без скелети са или с гробни дарове, или с глинени лица – символични. Символичните гробове са 57 на брой.
Съществува предание, че част от символичните гробове, в които има богати дарове, са символични погребения на хора, починали далеч от дома. Възможно е некрополът да е обслужвал нуждите на няколко или всичките 8 антични селища, открити около Варна.
Разглеждайки погребенията във Варненския некропол и анализирайки древногръцки митове може да получим сериозни сведения за ролята на ковача в архаичната култура. В погребенията можем да забележим, че мъжките гробове съдържат голям набор ковашки инструменти – брадва, чук, шило, длето, което говори за една определена икономическа и най-вече социална действителност. Интересен факт е, че занаятчийските предмети са намерени в най-богатите гробове, което може да бъде разглеждано като царско погребение. Намерените миниатюри на ковашки инструменти в детските гробове говорят, че социалният статус на ковача е станал наследствен, също като царският.
Народът от некропола, носител на „Култура Варна“, e живял по черноморското крайбрежие на Северна България до Дуранкулак, където са открити следи от по-ранни негови фази. Няма сведения какво се случило с населението, построило некропола. Сред предположенията са, че е станало жертва на природен катаклизъм.
Ако вие любопитно, може да прочетете и други статии от поредицата
Ако вие любопитно, може да прочетете и други статии от поредицата Мистериозната България:
„Бузлуджа- забравеният паметник“
„Белоградчишката крепост- Геният на римската архитектурна мисъл“
„Храм-паметник „Свети Александър Невски”
„Побити камъни”- Единствената естествено формирана пустиня в България“
„Тракийската гробница в Казанлък“
„Паметникът на Альоша в Пловдив“
„Паметник на Българо-съветската дружба“
„Нос Калиакра“-Природа, история, митове и легенди в едно
