Снимка на корицата: Марио Тестино
Едва ли големият български виртуоз Васко Василев се нуждае от представяне, затова няма да ви говоря за биографията му, а за таланта. Всеки се ражда с талант, но не всеки има куража да пребори страха от провал и да напоява целогодишно този талант, докато го превърне не просто в мечта, а в начин на живот. В този ред на мисли, г-н Василев ми напомня за великите композитори от миналото, като Моцарт, които още в ранна възраст не само проявяват забележителни заложби, но и ги разкриват пред обществото. Така и той от малко дете започва да свири на национално ниво, а скоро покорява и световната класическа сцена.
Но въпреки многото турнета из различни краища на планетата, въпреки многото грандиозни концерти с най-добрите изпълнители, сред които попада и той, винаги намира време да се завърне у дома – да си почине, да поработи и да припомни на българската публика, че класическата музика не е архаично изкуство.
След два месеца пловдивчани ще се запознаят отблизо с таланта му, но преди това ние ви предоставяме разговора, който проведохме с него. Разговор интелигентен, семпъл и с лек усет за чувство за хумор.
–Предстои Ви концерт в комплекс „Сила” на 8-ми ноември. Какво да очакват феновете Ви от него?
Първо, искам да поздравя Вас и читателите Ви и да благодаря за интереса към концерта. За първи път ще бъда в тази зала, а вече съм чувал много за нея и все хубави коментари. Ще бъда с интересна испано-българска група с аржентинско присъствие. В момента работим върху програмата и репертоара и мога да кажа, че ще опитаме да върнем лятото през ноември за няколко часа.
–Класическата музика е не остаряваща и вечна! Колкото и модерните жанрове да се развиват, тя винаги намира своето място на сцената. Според вас, на какво се дължи тази нейна сила?
Класическата музика е фундамент – не само като музика, но и като послание. Който мисли, че може да създаде нещо нечувано е само неподготвен – всичко вече се е случило и е било разказвано в класиката. Може би, до голяма степен нейната вечност се дължи на това, че тя се занимава с най-силните човешки емоции и е над ежедневното. За любовта и за смъртта няма значение нито кой век сме, нито кое правителство ни управлява.
–Съвместима ли е тя със съвременните стилове музика?
Разбира се! Дори ми се струва задължително, но това е процес, който изисква наистина да я познаваш добре и имаш отговорен подход.
Снимка: Красена Ангелова
-Сигурно е трудно за един артист да определи любим труд, но има ли конкретен композитор, на който се възхищавате, който ви подтикна да се занимавате с класическа музика?
Изпълнението на музикално произведение, за мен, е въпрос на въображение. Когато свиря дадена пиеса на композитор, аз винаги имам визуална представа в каква епоха е живял, какво го е подтикнало да го напише, с какви трудности се е борил или какво го е вдъхновявало. Да имаш въображение да пресъздадеш една жизнена ситуация, усещания, да разкажеш история без думи – това е най-голямото удоволствие за мен.
-Вие сте един от най-известните български музиканти. Свирите на най-големите световни сцени. Има ли разлика във възприемането на музиката Ви тук и в чужбина?
Впечатлението ми е, че хората навсякъде по света доста си приличат. Разбира се, пред българска публика изпитвам особено вълнение и ми е приятно, защото едновременно съм си у дома и усещам обич и много топъл прием – това е голямо щастие за всеки човек, който не живее в родината си. Публиката в други страни също е много сърдечна, но няма да скрия, че най-голямо удоволствие ми носи, когато музиката провокира неочаквана реакция. Например да накара публиката в зала за класическа музика в Япония да свири с уста или един класически композитор да превърне испанската публика в мексиканска вълна. Тогава знам, че всичко е наред.
-Не пропускате да споменете колко обичате България и как се гордеете с произхода си. Имало ли е момент в израстването Ви като артист, в който са гледали несериозно на Вас заради произхода Ви?
Обожавам България и съм откровен. Това, че съм българин никога не е било проблем за мен. В света на операта и класическата музика, благодарение на личности като Борис Христов, Гена Димитрова, Емил Чакъров това е комплимент и отговорност, защото те са разписали история с труда и таланта си. Единственият недостатък на това да съм българин е бил в годините на визов режим и при пътуване, но то засяга всички, затова не ми е пречело.
-Изминал сте дълъг път в кариерата си. На седемгодишна възраст свирите като солист на Българския камерен оркестър в Зала България, а по-късно ставате най-младият концертмайстор на оркестъра към Кралската опера в Лондон. Дълъг и труден ли беше този път?
Моят мироглед е устроен така, че да не запомням много трудностите и проблемите. Така отговорът на този въпрос всъщност е – не, нито много дълъг, нито много труден… просто съм имал предимството да мога да правя това, което искам, умея и обичам. Тогава животът наистина е песен.
Снимка: Красена Ангелова
-Какво ще посъветвате младите музиканти, които искат да изминат този път и да Ви достигнат?
Да не спират, да не се отказват, да не правят крайни компромиси и да работя много и ежедневно, защото само това дава шанс да стигнеш там, за където си тръгнал.
–Завършил сте Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в град Пловдив. Как определяте промените в града ни? Какво, според вас, е значението на „Европейска столица на културата 2019”?
Да, горд възпитаник съм на Академията в Плодвид и много обичам вашия град. Там винаги ставам дете и внук на дядо и баба, независимо колко години минават. Опитвам се да следя новините и информацията за предстоящите събития. Радвам се, че има такъв голям форум, който ще се случи в Пловдив и много, ама много се надявам наистина всички да се обединят в професионален аспект и да програмират наистина стойностно съдържание и продукция, с която да се гордеем. Всичко е важно при такова амбициозно събитие, всеки детайл в града е важен, за да се получи онази атмосфера, която ще накара духа на Пловдив да бъде усетен така, както заслужава.
–Известен сте с любовта си към храната. Кое ястие свързвате с Пловдив?
Ох, известен чревоугодник съм. Пловдив е градината на дядо ми – доматите… черешите през пролетта… баницата….
–Кое е любимото Ви място в града под тепетата?
Aнтичният театър!
–Като за финал, пожелайте нещо на читателите ни.
Желая им здраве и да се гордеят с града си!
Plovdiv Town е официален медиен партньор на концерта на Васко Василев в Пловдив
