viktor qnkov
корица: Виктор Янков, фото кредит : Даниел Ненчев

Събитието Европейска столица на културата е едно от най-знаковите, случващи се в Пловдив в последните години, да не кажем десетилетие. То е основна тема за разговори в цялото пловдивско, и не само, общество. Очакванията от инициативата са особено големи, затова ние решихме да започнем поредица, в която ще ви представяме мнението на едни от най-известните културни дейци в Пловдив.

Първият представител на пловдивските културтрегери е Виктор Янков. Разпознаваме го като продуцент и водещ на радиопредаването „Молескин” по БНР Пловдив. Той е част от екипа, организиращ „Нощта на музеите и галериите” в Пловдив от 2013-та до 2016-та. В момента заема длъжността Заместник-директор международни отношения във Фондация „Пловдив 2019”. Ето и интервюто, което Виктор Янков даде пред екипа на Plovdiv Town.

-Във Фондация „Пловдив 2019“ заемате длъжността Заместник-директор международни отношения. Затова и първият ми въпрос е как се приемат промените в града ни и на къде вървим в подготовката за ЕСК, според представителите на инициативата в Европейската комисия?

В последния мониторингов доклад, който преди няколко месеца се случи в Брюксел, мина изключително успешно и докладът на Комисията е много позитивен. За това говори и връчването на наградата, която Комисията дава във финалната подготовка за ЕСК. Носи името на бившия Министър на културата Мелина Меркури и е в размер на 1 500 000 евро. Тя не е гарантирана. Комисията я връчва, ако градовете са изпълнили голям процент от предварително зададената рамка при кандидатстването за ЕСК. Това беше едно от най-големите изпитания за нас предвид „дългото бягане с препятствия”, през което Пловдив премина. Специфичното на проекта е, че това са 5 години подготовка, а като включим и годините, в които градът се подготвя за самото кандидатстване, годините стават над 6-7. Трудно е за менажиране от много гледни точки. От една страна е предизвикателството да отговориш на очакванията, надеждите и представите, които създаваш в цялото общество, от друга е менажирането на отношенията ни с Брюксел. За нас беше важно в последния мониторинг Комисията да отчете иновативния подход на Пловдив за това как се изгражда програмата. Всяко едно от събитията е изградено на принципа на отворени покани. Позитивът, който Комисията извлече е, че начина, по който се изгражда нашата програма стига до много голям брой хора и участници. Това са над 12 големи отворени покани, в които не включвам малките секторни покани като тези за Капана и читалищата. Буквално има организации, които за първи път пишат и кандидатстват за проекти с културно съдържание. Това изгради, според мен, капацитет в културния сектор, който досега не беше изпитван. Това е едно от нещата, което ще остане като много силен маркер и след 2019-та.

Другото важно нещо, което Комисията отчете, е мотото, под което се провежда ЕСК Пловдив 2019. Посланието „Заедно” е от изключително значение за Пловдив с цялото му мултиетническо разнообразие и исторически пластове. Беше въпрос на много работа да изведем това послание като Европейска ценност, като „Европа без граници” и „Заедно в различието си”. В момент, в който в Централна, Източна и Западна Европа се комбинират доста евроскептични настроения беше важно най-младата членка на Европейския съюз – България да отправи послание за Европа без граници и стени.

-В радио предаването си „Молескин” каните интересни личности от сферата на културата. Какви са преобладаващите мнения за предстоящата 2019-та година, в която Пловдив ще е Европейска столица на културата?

С предаването „Молескин” направихме вече над 200 излъчвания. То се предава по радио Пловдив, а от скоро и в София. Ние се наричаме музикално предаване, което всеки път е различно, защото зависи от нашия гост. Каним хора, които харесваме в тяхната професионална сфера, които обаче не са известни с това какъв музикален вкус имат. Има такава закономерност, че ако имаш вкус към работата си е много голяма вероятността да слушаш хубава музика. Създадохме го със Стефка Цанева, която в момента е водещ заедно с Биляна Димитрова. Физически ми е невъзможно вече да водя предаването, но участвам като редактор и продуцент. Това, което забелязвам е, че хората знаят и очакват Пловдив 2019. Имаше един момент, в който си мислехме, че събитието остава затворено само в града. Истината е, че хората имат много високи и позитивни очаквания. Пловдив все повече започна да се свързва с Европейска столица на културата.

-Кои от позитивните практики на градовете, в които се е провеждала инициативата, прилагате и при подготовката на Пловдив?

Едно от най-важните неща, които се случиха след избора ни за ЕСК е, че Пловдив влезна в една изключително голяма мрежа от градове. Тази мрежа е неформална, но ние вече сме част от картата. През месец май в Пловдив събрахме над 40 артистични и изпълнителни директори на бивши, настоящи и бъдещи Европейски столици на културата за три дена. Градовете винаги канят в годината преди титлата колегите си за последна справка. Пловдив постави много важна тема, защото по принцип на подобни формати хората представят най-добрите си практики. Ние, обаче, решихме да използваме малко по-различен подход. Зададохме темата „Worst practices”- най-лошите неща, които са се случили. Поканихме всички предишни европейски столици да направят презентации и да разкажат кое е най-лошото, с което са се сблъскали и защо. Голяма част от тези неща не са споделяни никъде, те са останали вътре в екипите. За мен беше важно да почерпим опит от проблемите им, за да се предпазим от възможността да се случат и тук.

Определено нещото, което Пловдив се опитва да въведе като Европейска столица на културата е кирилският шрифт. Ние сме първата ЕСК, която използва кирилицата. Три дни буквално учихме на български нашите колеги от другите държави. Това е изключително важен проект за нас. Много изложби, топографии и дизайнери са включени в него. Една от целите ни е да създадем български кирилски шрифт, който да се използва на компютри и други устройства. Малко известен факт е, че в България все още ползваме руски шрифт, което представлява голяма „драма” за всички типографи. Едно от нещата, които се случват в тази насока е „Типофест”- международен фестивал за типографи и дизайнери, който се провежда от миналата година в Пловдив.

Нещо, което виждаме като предизвикателство пред всяка една ЕСК е как да въвлечеш местната сцена в толкова голям проект. Рисковете, пред които се изправят всички малки държави е да се опитат да покажат най-голямото и най-новото. Да вдигнеш много шум и много фойерверки. Изкушаващо е, а и проектът дава възможност да се случи. Но през 2020-та, януари месец, ще се събудиш без нищо развито в града. Олимпийският принцип не работи при ЕСК. Изграждането на необходима инфраструктура и инвестирането в твърде много бетон при колеги е изиграло много сериозен риск. Затова и Пловдив работи доста разумно в тази насока. Повече от 60-70 процента от програмата е изградена от локална българска и пловдивска сцена и култура, която има шанса да направи нещо по-голямо.

-Какви са изградените връзки с Матера, италианският град, който също ще бъде Европейска столица на културата през 2019-та?

Това, което ни даде допълнителни точки при мониторинговия доклад в Брюксел е, че ние имаме много тесни работни връзки с Матера, което рядко се случва между градовете, споделящи титлата. Често те са много различни, например Гърция и Дания. Докато се представяше Пловдивският мониторинг присъстваше представител на Матера и обратното. Матера ще има специално участие в откриващата церемония на Пловдив, както и ние ще имаме в тяхната. Разменяме си две изложби. Откриващата в Пловдив ще гостува на закриващата церемония в Матера и аналогичното тук. Интересното нещо, което открихме като връзка между нас е традицията за печенето на хляб, която ще се прояви чисто етнографски в изложба, озаглавена „Пътят на хляба”. Имаме общ проект, който наричаме „Градски игри”. Той ще ангажира семейства и млада публика в градска среда и ще ги подтикне към опознаване на местата, в които живеем. Миналата година го направихме в Тютюневия град. Оказа се доста работещ и опознавателен похват. Имаме две три музикални изненади. Една от тях е, че Валя Балканска ще пее в Матера на едно от техните събития. Има и много други неща, за които ще си говорим в бъдеще. Изключително доволни сме, че именно Матера беше избран за ЕСК от Италия и работим толкова добре помежду си.

-Вие освен един от изявените пловдивски културтрегери сте и личност с особено изявено мнение по обществените въпроси. Бяхте част от протестите през 2013 година. Чувствате ли някаква промяна в обществената и политическата обстановка в държавата след тях?

Аз завърших Политология в годината, в която се случиха протестите. Много хора от културния сектор застанаха, по един много интелигентен начин, зад своето мнение за това как искат да се развива България. Към днешна дата смятам, че през 2013-та България успя да направи нещо, което никой не вярваше, че е възможно. Успя да представи пред Европейския съюз една тема, която беше позабравена, а именно за Западните Балкани и разширяването на Европейския съюз. Знаете, че държавите на Балканите все още преосмислят чисто травматично своето минало. България и Румъния се споменават само в контекста на общи мониторинги в Брюксел и като двете държави, които са влезнали заедно в Европейския съюз. Но рядко се споменава всичко, което тече като комуникация между двете държави. За мен Председателството на Съвета на Европа постави България на картата като държава, която вече осмисля много сериозно своето място в семейството на Европа.

Относно промяната в обществото, това е много сложен въпрос. Имайте предвид, че ние живеем в много затворен балон от социални контакти. Често това ни заблуждава в позитивно или негативно отношение. Погледнете статистиката за това колко много студенти вече учат в международни университети и колко голяма част се връщат и работят в България. Това говори за развитието на един сектор в икономиката, който много дълго време изоставаше. Става дума за сектора на предприемачеството и новите технологии. В момента има едно ядро в големите градове, от млади хора, които създават работни места. Ние свикнахме с този факт и не го забелязваме, но до този момент не съществуваше. Другото нещо, което трябва да отбележим е, че Пловдив се превръща в икономическият „тигър” на България. Откриват се нови работни места, Тракия икономическа зона не е мит. Това го казвам не като човек, който е част от икономическия сектор, а като човек, който живее в Пловдив. Аз не съм от Пловдив, роден съм в Стара Загора. Преди години, когато избрах да дойда да уча тук никой не избираше Пловдив, по-голямата част от съучениците ми отидоха да учат в София или чужбина. Десет години по-късно нещата са съвсем различни. Много мои приятели, които работят в София, искат да дойдат да работят и живеят в Пловдив. Пловдив става атрактивен и има нов имидж.

-От 2013-та до 2016-та година бяхте част от екипа, организиращ Нощ/Пловдив. Тази година събитието няма да се проведе. Какво наложи спирането му и ще имаме ли „Нощ на музеите и галериите” през 2019 година?

Тъй като в момента не съм част от екипа на „Отворени изкуства” не мога да отговоря на въпроса защо решиха да направят пауза тази година. Събитие Нощ/Пловдив е едно от най-мащабните в културно отношение. То е притегателен център за много хора и посетители. Затова беше важно за нас да го припознаем като част от програмата на ЕСК. Колегите от „Отворени изкуства” вече подготвят събитието за 2019-та и аз съм убеден, че ще направят всичко възможно да създадат една интересна програма.

-За финал споделете ни Вашите лични надежди за протичането на ЕСК Пловдив 2019? Какво желаете да се случи през тази знакова за града ни година?

За мен е важно да видя все повече хора в културния и рекламния сектор да започнат да се връщат тук и да създават проекти тук. Този процес вече тече, но е важно да го задържим и да продължи да се развива. Това е нещото, което ще промени нашия начин на живот.

 

 

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.