„В девета глуха ли са глухите?” бе тема на дискусия относно предизвикателствата, пред които са поставени младите хора с увреден слух. Събитието бе организирано съвместно от Младежката организация на глухите активисти (МОГА), Фондация „Заслушай се” и Национален алианс за работа с доброволци (НАРД). В дискусията се включиха родители и преподаватели на деца с увреден слух, представители на “Асоциацията на гражданите с увреден слух в България” и други.
Първият извод, до който стигнаха всички присъстващи е, че глухите хора нямат проблеми, те имат предизвикателства. Те нямат нужда от съжаление и грандиозни благотворителни кампании. Имат нужда от разбиране и приемане на техните специфични потребности от обществото. Имат нужда да бъдат чути и да получат възможност да се включат активно в обществения живот.
Основният проблем, който беше обект на дискусията се оказа образованието на младите хора с увреден слух. Проблемът не е в липсата му, а че образованието не е организирано по начин, който да отговаря на нуждите им. Полемиките по въпроса бяха доста и не мисля, че може да бъде дадено единно решение. Защото както всички останали, така и глухите хора са различни и имат различни нужди. Част от присъстващите се обединиха около тезата, че глухите деца трябва да учат в масовите училища. Друга група от присъстващите изведе като най-логично те да бъдат в специализирани училища или поне специализирани паралелки. Сред останалите проблеми са липсата на преподаватели и преводачи по жестомимичен език, липсата на профилирана учебна литература, затрудненият достъп до информация, свързана с работата на държавните институции и други.
Нямаше как в разговорите да не бъде засегната темата за интеграцията или по-скоро за пълната липса на такава.
„Във времето разбрахме, че интеграцията е неработеща. Не и по начина, по-който тя се възприема в България. Смятам, че глухите хора имат нужда от приобщаване и разбиране. Искаме да покажем, че младите хора с увреден слух са будни, можещи, но за това трябва да има цялостна промяна в нагласата на обществото ни.”, споделя Ашот Дерандонян – основател на фондация „Заслушай се”.
Предизвикателствата пред хората с увреден слух не са малко, но и предизвикателствата пред нас като общество също са много. Необходимо е по-ясно да осъзнаем, че тези хора нямат нужда от съжаление, а от политика, която целенасочено да спомага за развитието на техния потенциал.
В крайна сметка, за всички присъстващи стана ясно, че не глухите хора в България се намират в девета глуха, а цялото ни общество е там. Неинформираността и нежеланието да приемем чуждите потребности е проблем, с който ние като граждани и хора трябва да се справим.
Пътят към промяната е дълъг и може би трънлив, но това не трябва да ни спира да продължим напред и да се борим за по-доброто бъдеще на всички ни. За финал ще цитирам думите на Ървин Кинг Джордан, първият глух президент на Галодетския университет.
„Глухите могат всичко… освен да чуват.”
