корица:Petq S. Photography

Уличното изкусто има своите корени и традиции навсякъде по света. Няма голям европейски град по чиито улици да не срещнете музиканти, танцьори и всякакви други артисти, радващи минувачите. Докато в Европа те се приемат за културно богатство и като полезна туристическа атракция, доскоро в България на тях се гледаше с лоши очи. Бяха приемани за просяци, наркомани и т.н. За щастие, тези мнения се промениха в последните години. Появиха се все по-добри артисти, които доказаха, че са едно от богатствата на културата ни.

В Пловдив също имаме своите примери. Един от най-ярките представители на пловдивкото улично изкуство е Георги Иванов Димитров – Моцарт. Георги е роден във Велико Търново, където живее до завършването на средното си образование в СОУ „Емилиян Станев” с профил Музика. От 2008-ма година живее в Пловдив и го смята за свой втори дом.

На цигулка свири от шест годишен, когато баща му го записва на уроци с идеята синът му да стане необикновен. В началото не е много заинтересован. Като всяко малко дете го привличат повече игрите навън и забавленията с приятели. Това се променя, когато в осми клас посещава концерт на цигуларката Нели Моцинова.

„Бях много впечатлен от концерта и си казах „ Това нещо е за теб. Трябва да го правиш”. Запалих се и продължих да свиря много по-усилено. Имах страхотно желание да свиря, напреднах бързо, натрупах техника, кандидатствах и ме приеха в Музикалната академия в Пловдив.”

Завършвайки академията, проблемите на самостоятелния възрастен го застигат. Започва работа в опери и симфонични оркестри. Заплащането в тези институции се оказва крайно недостатъчно, затова той започва да търси алтернативен начин за набвяне на доходи. Започва да свири на Главната улица, малко след това се заражда идеята да се облича като Моцарт. Тя се оказва изключително атрактивна и интересна за хората и го превръща в едно от лицата на Пловдив.

„Свирех една вечер, когато до мен застана жена преоблечена като мим. Имаше световно по фехтофка и Главаната кипеше от живот, хората започнаха да ѝ се радват, а мен почти не ме забелязваха. Тогава реших, че трябва да измисля нещо, което хем да е интересно, хем да кореспондира със свиренето на цигулка. Тогава дойде идеята да се облека като Моцарт и да свиря на подиум. Избрах да е точно той, защото е велик композитор, свирел на няколко инструмента, включително цигулка. А се оказа, че и чисто визуално си приличаме. Исках максимално да оподобя стила и епохата, без да изплагиатствам визията. Костюмът също е по мой проект. Избрах модела, платовете, дори копчетата и се получи точно така, както аз го виждах в съзнанието си.”

Появяването му като Моцарт предизвиква бум от интерес, става известен и медийните изяви не закъсняват. Превръщат го в една от атракциите в града под тепетата. Работата на уличен музикант той приема с гордост, въпреки че е ставал потърпевш от предръсъдъците на хората.

„Имало е хора, които заради отворената кутия са ни приемали за просяци. Преди години получих ритник от служител на Общинска охрана. Стана ми много неприятно и веднага отидох в Общината, уредихме нещата и служителят получи своето наказание. Аз лично смятам, че културата на човек не е само това, което показваш, а и това как възприемаш нещата около теб. Това е двустранен процес. Заедно с други мои колеги показахме, че уличните артисти не сме наркомани, крадци или просяци. Това е работа като всяка друга, напълно нормална в другите страни, а вече и в България. Аз съм избрал да свиря, да се представям пред хората, да ги радвам с красива музика, а това дали ще пуснат пари е техен избор, не задължаваме никого. Имам участия постоянно, свиря на сватби, награждавания, дори на погребения. Хората те виждат, пляскат ти, но улицата е друго нещо. Там имаш живия контакт с хората, имаш възможност да повлияеш на настроението им, да породиш усмивка, а дори и щастие в ежедневието им.”

Георги е известен освен с образа си на знаменития композитор и със своите фенове- животни. Преди време редовни негови слушатели бяха три котки. За жалост, котките бяха отровени от недоброжелатели. Нещо, което силно му повлиява и става една от причините да се появи сегашният му дуетен партньор – кучето Тера.

„В началото говореха, че ги приспивам, за да печеля от тях. Аз обаче показах, че единствено музиката ми е причината да заспиват до мен. След като ги отровиха, ми стана много тъжно и гадно. Аз съм свикнал да има животинка около мен, с тази цел си взех и Тера. Освен да ми е компания и да ме слуша, след година тя пропя и се превърна в атракция за хората.”

Ние българите имаме навика постоянно да се оплакваме и да смятаме, че навсякъде по света е по-лесно. В този ред на мисли, нямаше как да не го попитам, какво е нещото, което го кара да остане в България и да продължи да се занимава с музика.

„Защото смятам, че камъка си тежи на мястото. Тук са приятелите ми, семейството и годеницата ми. Ние сме страна с богата култура и история, а Пловдив, като един от най-старите градове в Европа, привлича хиляди хора. Защо аз да го напускам и да отида някъде, където няма да съм у дома? Вярвам, че човек може да постигне много и тук, стига да работи здраво. Музиката за мен е професия и начин на живот. Отвеждала ме е навсякъде по света, запознавала ме е с много хора. Музиката ми е дала толкова много, но и аз има още много какво да ѝ дам. Надявам се в бъдеще да го направя.”

Харесва ли Ви статията?

Кликнете върху звезда, за да я оцените!

Среден рейтинг 5 / 5. Брой гласове: 1

Засега няма гласове! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.