Гергьовден - обреди и обичаи в България
Снимка: Facebook.com

Гергьовден в българския народен календар е един от най-големите празници. Това е денят, в който християните честват Свети Георги Победоносец. Отбелязва се винаги на 6-ти май и е обявен за официален празник на Република България. На този ден отбелязваме също Деня на храбростта и българската армия. Гергьовден е празник на овчарите.

Свети Георги е считан за повелител на пролетната влага и плодородието. Изобразяван е на кон, убивайки ламя. Легендата разказва, че убивайки ламята той отключва изворите и влагата. Свети Георги е покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.

Празникът е много древен по своя характер и днес все още няма пълно единство в мненията за произхода му. Според някои автори, той идва от тракийската древност, според други е славянски по произход, има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората.

Един от най-важните обичаи е свързан с росата и водата. В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса, защото народното вярване твърди, че по това време на годината всичко е „повито с блага роса“. Традицията е повелявала търкалянето в росата да е на голо. Днес хората, най-често, само ходят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея. Къпането в росата се прави от хората, за да са здрави и да не ги боли кръст през годината. Освен „къпането“ в роса се практикува и обредно къпане в реки и извори. Както при росата, така и при измиването с вода, съществува обичаят да се носи в къщи от водата и снея да се замесват обредни хлябове.

В България, обредите свързани с зеленината и плодородието се извършват след къпането в росата. Обикновено на връщане към домовете си, хората берат свежи зелени растения (здравец, бук, коприва, люляк и др.), с които се окичват вратите и праговете на домовете, оборите и кошарите, слагат се на завивките на децата и на хомотите на добитъка, правят се венци и се слагат на главите на домашните животни. Ергените кичат със зеленина дворните врати на любимите си, а момите вият китки и венци и ги слагат в косите си.

Повсеместно е разпространен обичаят на Гергьовден да се правят люлки. Те се връзват на високо разлистено дърво и момците люлеят момите, като това е съпроводено с песни и диалози, имащи скрита брачно-сексуална насоченост. Вярва се още, че както на Еньовден, така и рано сутринта на Гергьовден, билките имат особена целебна сила и затова се берат.

Вярва се още, че този ден е особено подходящ за магии за обиране на плодородието от чуждите имоти и затова в нощта срещу празника магьосниците правят своите магии за „превземане“ на чуждото плодородие. За да се предпазят от това, на някои места в България гледат да убият змия в деня преди Гергьовден и на самия ден пръскат мляко през устата ѝ.

На този ден стопаните вземат първото червено яйце, боядисано на Велики четвъртък, обикалят с него нивата и го заравят в средата ѝ, като вярват, че по този магически начин ще стимулират раждаемостта ѝ. Това се прави и при оборите и кошарите. Другаде пазят слама от трапезата на Бъдни вечер и я разхвърлят из имота или я палят на високи места из землището на селището, за да не пада гръм и да не вали градушка. На съдовете, в които доят овцете, се слага здравец, босилек и други зелени билки или се забождат раззеленени клони в средата на имота.

Изключително интересни са обредите, свързани с гергьовското агне, тъй като Свети Георги е покровител на овчарите. Затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден, имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока. На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша, като стадото се подкарва със зелена пръчка. На този ден се прави и първото обредно доене на овцете. Овчарите отварят вратата на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата ѝ с предварително подготвен венец и я издояват. Ведрото, в което се дои овцата и кошарата също се украсяват с венци, различни зелени растения и пресукани бял и червен конец (мартеница). Първите капки мляко се изливат на земята или върху яйцето, което после се заравя в земята.

Важен ритуал е изборът на жертвеното животно. Преди да се заколи, то също се окичва с венец или цветя, захранва се със свежа зеленина, трици и сол (на някои места и с обреден хляб) и се запойва с вода. В миналото агнето обикновено се е колело в къщата при огнището, като се е гледало кръвта му да опръска стената. На някои места според дебелината на кървавите бразди се гадаело плодородна ли ще е годината или не. След заколването се взима от кръвта и с нея се намазват децата по челото и бузите, за да бъдат здрави през годината. С тази кръв се намазват и праговете на вратите и ъглите на стаите. Останалата кръв се събира в съд (в който също има зеленина) и се заравя в земята на чисто място (в смисъл далеч от бунище, капчук и др. места, които в народните представи се определят като „нечисти“), където не се стъпва. В Западна България пък агнето се коли при река, като кръвта му изтича във водата.

Обикновено агнето се пече цяло, като след изпичането се носи в църква, за да се освети, или ако се пече на общоселската трапеза, свещеникът или стопанинът го прекадяват на място.Традицията повелява празничната трапеза да е общоселска. Прави се извън селището някъде на зеленина – обикновено при оброчище, параклис или манастир. След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и други подобни. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата.

На празничната трапеза в България (както и през целия ден на празника) цари веселие и се играят така наречените „гергьовденски хора“. Играят се обикновено на песни с религиозно-митичен характер и такива, свързани с мотивите за Свети Георги – обикалящ полето, побеждаващ ламята и отключващ изворите и влагата. Веселието е задължително по време на целия празник.

В днешно време малко от всички тези обичаи се изпълняват, но Гергьовден си остава един от най-обичаните празници на всички българи. Той е повода да се събере цялото семейство около трапезата, да забравим забързаното ежедневие и да се насладим на компанията на най-близките ни в България.

Гергьовден - обреди и обичаи в България
Снимка: wikipedia.org

Харесва ли Ви статията?

Кликнете върху звезда, за да я оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Засега няма гласове! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.