gergiovden

В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници. Това е денят, в който християните честват Свети Георги Победоносец. Отбелязва се винаги на 6-ти май и е обявен за официален празник на Република България. На този ден отбелязваме също Деня на храбростта и българската армия. Гергьовден е празник на овчарите.

Свети Георги е считан за повелител на пролетната влага и плодородието. Изобразяван е на кон, убивайки ламя. Легендата разказва, че убивайки ламята той отключва изворите и влагата. Свети Георги е покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.

Празникът е много древен по своя характер и днес все още няма пълно единство в мненията за произхода му. Според някои автори, той идва от тракийската древност, според други е славянски по произход, има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората.

Един от най-важните обичаи е свързан с росата и водата. В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса, защото народното вярване твърди, че по това време на годината всичко е „повито с блага роса“. Традицията е повелявала търкалянето в росата да е на голо. Днес хората, най-често, само ходят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея. Къпането в росата се прави от хората, за да са здрави и да не ги боли кръст през годината. Освен „къпането“ в роса се практикува и обредно къпане в реки и извори. Както при росата, така и при измиването с вода, съществува обичаят да се носи в къщи от водата и снея да се замесват обредни хлябове.

Обредите, свързани с зеленината и плодородието се извършват след къпането в росата. Обикновено на връщане към домовете си, хората берат свежи зелени растения (здравец, бук, коприва, люляк и др.), с които се окичват вратите и праговете на домовете, оборите и кошарите, слагат се на завивките на децата и на хомотите на добитъка, правят се венци и се слагат на главите на домашните животни. Ергените кичат със зеленина дворните врати на любимите си, а момите вият китки и венци и ги слагат в косите си.

Повсеместно е разпространен обичаят на Гергьовден да се правят люлки. Те се връзват на високо разлистено дърво и момците люлеят момите, като това е съпроводено с песни и диалози, имащи скрита брачно-сексуална насоченост. Вярва се още, че както на Еньовден, така и рано сутринта на Гергьовден, билките имат особена целебна сила и затова се берат.

Вярва се още, че този ден е особено подходящ за магии за обиране на плодородието от чуждите имоти и затова в нощта срещу празника магьосниците правят своите магии за „превземане“ на чуждото плодородие. За да се предпазят от това, на някои места в България гледат да убият змия в деня преди Гергьовден и на самия ден пръскат мляко през устата ѝ.

На този ден стопаните вземат първото червено яйце, боядисано на Велики четвъртък, обикалят с него нивата и го заравят в средата ѝ, като вярват, че по този магически начин ще стимулират раждаемостта ѝ. Това се прави и при оборите и кошарите. Другаде пазят слама от трапезата на Бъдни вечер и я разхвърлят из имота или я палят на високи места из землището на селището, за да не пада гръм и да не вали градушка. На съдовете, в които доят овцете, се слага здравец, босилек и други зелени билки или се забождат раззеленени клони в средата на имота.

Изключително интересни са обредите, свързани с гергьовското агне, тъй като Свети Георги е покровител на овчарите. Затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден, имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока. На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша, като стадото се подкарва със зелена пръчка. На този ден се прави и първото обредно доене на овцете. Овчарите отварят вратата на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата ѝ с предварително подготвен венец и я издояват. Ведрото, в което се дои овцата и кошарата също се украсяват с венци, различни зелени растения и пресукани бял и червен конец (мартеница). Първите капки мляко се изливат на земята или върху яйцето, което после се заравя в земята.

Важен ритуал е изборът на жертвеното животно. Преди да се заколи, то също се окичва с венец или цветя, захранва се със свежа зеленина, трици и сол (на някои места и с обреден хляб) и се запойва с вода. В миналото агнето обикновено се е колело в къщата при огнището, като се е гледало кръвта му да опръска стената. На някои места според дебелината на кървавите бразди се гадаело плодородна ли ще е годината или не. След заколването се взима от кръвта и с нея се намазват децата по челото и бузите, за да бъдат здрави през годината. С тази кръв се намазват и праговете на вратите и ъглите на стаите. Останалата кръв се събира в съд (в който също има зеленина) и се заравя в земята на чисто място (в смисъл далеч от бунище, капчук и др. места, които в народните представи се определят като „нечисти“), където не се стъпва. В Западна България пък агнето се коли при река, като кръвта му изтича във водата.

Обикновено агнето се пече цяло, като след изпичането се носи в църква, за да се освети, или ако се пече на общоселската трапеза, свещеникът или стопанинът го прекадяват на място.Традицията повелява празничната трапеза да е общоселска. Прави се извън селището някъде на зеленина – обикновено при оброчище, параклис или манастир. След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и други подобни. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата.

На празничната трапеза (както и през целия ден на празника) цари веселие и се играят така наречените „гергьовденски хора“. Играят се обикновено на песни с религиозно-митичен характер и такива, свързани с мотивите за Свети Георги – обикалящ полето, побеждаващ ламята и отключващ изворите и влагата. Веселието е задължително по време на целия празник.

В днешно време малко от всички тези обичаи се изпълняват, но Гергьовден си остава един от най-обичаните празници на всички българи. Той е повода да се събере цялото семейство около трапезата, да забравим забързаното ежедневие и да се насладим на компанията на най-близките ни.

ХАРЕСА ЛИ ВИ СТАТИЯТА?

Гергьовден – обреди и обичаи
4.4 от общо 9 глас(а)
Вашето мнение е важно за нас!