Градските управници разиграват театър на Античния

Инициативата цели да запознае и вдъхнови младите ни съграждани с вековната история на Пловдив

0

Пловдив е най-старият жив град в Европа и пети в света.

Димитър Райчев, вестник „Марица“, сдружение „Аз обичам Пловдив“, Фондация Бауерзакс и доброволци се заемат да увековечат историята на всяка една локация в града под тепетата чрез гражданската инициатива # REMEMBER PLOVDIV.

Таксим тепе се намира в най-югозападната част на Трихълмието. Ограничава се на изток от сградата на Пловдивската митрополия. По-стълбите нагоре по улица „Цар Ивайло”, която днес в по-голямата си част не съществува, защото е разкопана при разкриването на Античния театър, стига до ул. „Тодор Самодумов”. А покрай Жълтото училище достига до църквата „Св. Богородица”. Западният край на тепето опира до ул. „Отец Пайсий”, след това завива по „Константин Иречек” и накрая по ул. „Съборна”, до източния край на църквата, до съществуващия днес трафопост.

Според едно от преданията първоначално тепето е наричано Евмолпиев връх, на името на тракийския цар Евмолп. Той пръв построил дворецът си на него. В римско време три самостоятелни водопровода доставят вода в кастелиума (разпределителен резервоар), който се предполага, че се е намирал над днешния тунел. Оттук водата се е спускала към фонтаните, обществените и частните сгради на древния Филипопол. От това важно за тепето предназначение идва и турското му име – Тексим, което означава разпределител. Наричано е още и Сарай тепе заради дворцовите постройки.

Античният театър, разположен над съвременния южен вход на тунела, в ската между Таксим тепе и Джамбаз тепе, продължава да изглежда толкова внушителен, колкото е бил и при самото си създаване. В неговото изграждане е достигнато съвършеното единство между природни дадености и архитектурно решение. За конструкцията на кавеата е била използвана естествената фуниеобразна форма на седловината, така че седалките са били положени непосредствено върху терена. Основните части на Театъра – кавеа, подземен коридор, минаващ под сцената и достигащ до средата на орхестрата, откритите странични входове – са единни и принадлежат на първоначалното му изграждане. Според древен надпис, изграждането е започнало при император Траян, между 108 и 114 година. Съвсем наскоро обаче беше намерен друг надпис, който доказва, че Античния театър е съществувал още в края на 90-те години на първи век, т.е. около 20-30 години по-рано. А допълнителни намеси са засвидетелствани по времето на Антонините – при император Адриан и династията на Северите.

Театърът се състои от 28 реда амфитеатрални седалки, разделени от пътека /диазома/ на два ранга /етажа/ от по 14 реда. Достъпът до него се е осъществявал и чрез два странични входа /парадоси/, разположени от източната и западната част на кавеата. Интересен факт са надписите по редовете седалки, от които става известно, че Филипопол е имал 10 фили.

Това не било място само за театрални представления. Тук се провеждали заседания на градската управа, събрания на градската община и дори тракийското събрание (тракон койнон) на организацията на представителите на гардовете в римската провинция Тракия.

По своя архитектурен план Театъра на Филипопол е бил типичен представител на провинциалните театри на Римската империя. В него се преплитат стиловите белези на елинистичния и римския театър. Чувства се и силното влияние на малоазийската архитектура, а капацитетът му е бил около 3500 човека.

Съществувал е до края на ІV в., когато е бил опожарен. Дългият и непрекъснат живот е оставил следи в кърпежа по мраморните седалки, в преустройствата на подовите нива, в посветителните надписи върху поставките за статуи. Запазен изключително добре в първоначалния си архитектурен вид, той е един от най-значимите архитектурни паметници в днешните български земи.

АМТИИ : И Митко Щерев е учил на хълма

АМТИИ – академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, също е разположена на Тексим тепе. Във висшето училище се подготвят учители по музика, народни певци и инструменталисти, диригенти на битови хорове и оркестри, постановчици и ръководители на танцови състави. Член на Асоциацията на европейските консерваторни музикални академии и висши училища по музика, както и редовен член на Международната организация за фолклорно изкуство към ЮНЕСКО.

През 1964 година професор Асен Диамандиев основава филиал на Българската държавна консерватория и е пръв негов ректор. Учебното заведение прераства през 1972 г. в самостоятелен Висш музикално-педагогически институт в началото със специалностите музикална педагогика, народни инструменти, народно пеене и фолклорна хореография. В годините ректори са били Недялчо Тодоров, Георги Кънев, Иван Спасов, Анастас Славчев. Едни от най-известните възпитаници на АМТИИ са: Найден Андреев – композитор, Мария Нейкова – композитор и певица, Митко Щерев – композитор, Юри Ступел – композитор, Стефка Оникян – певица, Теодоси Спасов – кавалджия, Васко Василев – цигулар, Кристиян Бояджиев – композитор и много други.

Църквата „Св. Богородица”: Поп Златан гони гърците от храма

Възрожденски храм е издигнат в северната част на Таксим тепе. Според преданията първата църква е построена на това място от цар Иван Александър (1331-1371). По-късни сведения за нея има в дневниците на немски пътешественик Стефан Герлах, а през 1688-1689 сградата е обновена със средства на Пловдивския митрополия Андроникос. През 1844 г. храмът е изцяло съборен и построен във вида, който е запазен до днес. Средствата са въздигането му са събирани в продължение на 20 години от братята чорбаджии Вълко Т. Чалъков (Големи Вълко) и Стоян Т. Чалъков (Големи Стоян).

Църквата „Св. Богородица” е исторически свързана с църковно-националната ни борба. На 30 ноември 1859 година ученик на Йоаким Груев по име Нешо п. Брайков, пазен от съученици и приятели след спречкване с гърци, успява да изчете древния „Апостол” на славянски. Това става след неуспешен опит от 14 ноември. Така на 25 декември 1859 година на Рождество Христово митрополит Паисий, двамата му епископи и храмовия свещеник поп Златан отслужват в църквата празнична Света Литургия не на гръцки, като било дотогава, а на църковнославянски език. В двора на църквата са погребани висши духовници, известни възрожденци и руски офицери, загинали в боевете при освобождаването на Пловдив 1877-1878 година.

„Св. Марина”: Станислав Доспевски изписал олтара

Митрополитският храм в подножието на Таксим тепе е построен на мястото на стара църква през 1853 година от майстор Никола Томчев – Устабашийски. Сградата е трикорабна с широка външна галерия с отделен покрив обхваща западната и почти половината от северната и южната стена. Каменните сводове се носят от два реда масивни колони. Над средния кораб върху шест колони се извисява купол. Над северния вход на църковния двор се издига пететажна ажурна дървена камбанария, построена около 1869-1870 година. До нея е митрополитската библиотека. Вътре в църквата шедьовър на резбарското изкуство е иконостасът от орехово дърво, изработен от майсторите Коста Коци и Коста Пасико от село Мецово, Янинско.

Майстори зографи от Самоковската художествена школа рисуват част от иконите в църквата, а двете големи олтарни икони на Иисус Христос и Света Богородица са подписани от Станислав Доспевски. Иконите „Св. Марина”, „Св. Тома”, Св. пророк Илия”, както и голямата икона „Рождество Христово” са от Никола Одринчанин, рисувани през 40-те години на XIX век. Митрополитския дом, непосредствено до църквата е издигнат между 1880-1885 година.

ХАРЕСА ЛИ ВИ СТАТИЯТА?

Градските управници разиграват театър на Античния
3 от общо 1 глас(а)
Вашето мнение е важно за нас!