Даяна Атанасова „Ая“ – момичето, което рисува „цветни полети“

Художничката мечтае да направи изложба в Планетариума на Природонаучния музей в Пловдив

0
128
Deqna Atanasova

Изобразителното изкуство е едно от най-личните, интимни и съкровени изкуства. То не подлежи на модата, а единствено на душевността на създателя си. Може би затова и не е толкова комерсиално, но пък е космополитно, защото не дели хората на раси, националности и езикови бариери. В който и край на Земята да се намираш, винаги ще откриеш нещо специфично за себе си в картина, графика, дизайн, графит. Нещо, което ще те впечатли, или пък ще те отблъсне. Нещо, което ще оприличиш като шедьовър, или като пълен провал.

България може да се похвали с много художници, прочули се по цял свят, както и с такива, които тепърва навлизат в необятната галактика на изкуството и се учат с всeки изминал ден. Учат се най-вече на търпение и на вяра в собственото си въображение.

Деяна Атанасова, наричана на кратко Ая, е съвсем млад художник. Както на години, така и по опит, но вече има три изложби зад гърба си, а изкуството си разгръща в слънчев Пловдив, чийто цветове могат да вдъхновят всеки, независимо дали е професионалист или не.

Ая е родом от Бургас. След като завършва гимназия, заминава в столицата, за да учи английска филология. Заминава без да знае какво я очаква и за жалост се сблъсква с един забързан живот, който не отговаря на нейната цветна и шантава същност. Объркана и самотна, тя започва да рисува, като първоначално взима на заем боите на съквартирантката си. Рисува интуитивно, няма научни познания за изобразителното изкуство, но те не са ѝ нужни, защото тя не създава форми и образи, а слива цветовете, пръска върху листовете, наблягайки само на едно нещо – чистотата на собствената си душевна тоналност. Осъзнава, че рисувайки се чувства освободена и си набавя всичко необходимо, за да продължи.

Deqna Atanasova

Изоставя София и пристига в Пловдив, където намира своето място. Тук е и първата ѝ изложба, в читалище „Съвременник 1986“ в квартал „Тракия“. На нея продава седем картини.

„Пловдив е много предразполагащ за рисуване, с много зеленина и цветове. Можеш да бъдеш себе си и имаш свобода да експериментираш с изкуството си. Може би затова има и много художници тук, защото и самият град е артистичен. С голямо удоволствие бих направила изложба в Планетариума в Природонаучния музей, защото моите картини са по-космически. Или в някой парк, сред природата, защото тя ще накара хората да се почувстват по-вдъхновени и приети, без никакви очаквания.“

Да, нейните картини са наистина отражение на космоса, но през призмата на едно младо, двадесет годишно момиче. Любимата ѝ цветова гама е синьо-лилавата, а пръските по хартията създават усещането за звезди върху нощния небосвод. Набляга също и на червено, оранжево, розово и жълто. Вдъхновява се главно от космоса и природата. От фракталите, от малките формички по растенията или фибоначитата при охлювите. Понякога черпи вдъхновение и от филми на астрономическа тематика.

Deqna Atanasova

Deqna Atanasova

Рисува главно с темперна боя, защото е на водна основа и може да променя картината, докато при маслото нямаш тази опция. Понякога използва акрил, рисува повече с пръсти, отколкото с четки и никога не е пробвала да рисува на платно. Една картина завършва за няколко часа, има и общи с пловдивчанката Валентина Георгиева, която също е самоука. Изкуството ѝ може да се определи като абстрактно, без да се съобразява с правилата на изобразителното изкуство. Това е и една от причините, поради които не иска да учи в академии, макар да осъзнава, че повече познания никога не са излишни.

Втората си изложба Ая организира в заведение в родния си град Бургас, но признава, че интересът към изкуството е по-голям в Пловдив. Не знае каква е причината, но явно усетът ѝ не я е подлъгал, защото тук не само се чувства като у дома си, но и като място, на което може да развие таланта си.

Третата я връща обратно в столицата, където представя акрил върху керамика. Самата тя е цветен полет и определя творбите си като такива – несъразмерни, без ясни контури, но пък чувствени и може би магични. Стига да отвориш ума си достатъчно, че да видиш извън земната атмосфера.

Харесва ли Ви статията?

Кликнете върху звезда, за да я оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Засега няма гласове! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.