Да си спомним с любов и огромно уважение за великия Румен Петков

За анимацията той казва: „Анимация никога няма да умре, защото е като музиката, защото е като да тичаш с вятъра, защото е смешна.“ Също като нея той ще остане вечно в сърцата ни

0
92

корица: рисунка от Станислав Цветков

На 11 юни 2018 година, на 70-годишна възраст, почина знаменитият български аниматор и режисьор Румен Петков. Смъртта му е тежка загуба за българската култура. Постиженията му като художник, аниматор и режисьор трудно могат да бъдат сравнени с каквото и да било.

Роден е на 26 януари 1948 година. На българската публика е известен с поредицата за „Приключенията на щъркела Чоко и жабока Боко”, която в последствие прераства в комикс по страниците на списание „Дъга”. Рисуваният сериал, който той създава през 80-те години, остава в съзнанието на българите като един от най-добрите и забавни детски филми, правени някога в България.

Dyga

През 90-те години на миналия век се мести да живее в Сащ, където развива своята режисьорска кариера до такова ниво, че се превръща в един от най-търсените кадри в Холивуд. Работи за компании като „Universal” и „Cartoon Network”, в които режисира епизоди на едни от най-популярните анимирани сериали в цял свят. Сред тях са „Лабораторията на Декстър”, „Джони Браво”, „Уди Кълвача”, „Крава и пиле”, „The Powerpuff Girls”.

Негово дело са също филмите „Алтернатива” , „Архипелаг”, „Маймуни”, „Modus Vivendi”, „Дъгата” и много други. Негово дело е и първият пълнометражен български анимационен филм „Планетата на съкровищата”. Носител е на „Гран При” на Фестивала на анимациите в Отава (Канада), както и на „Златна палма” от Фестивала в Кан. Приза от Кан получава заедно със Слав Бакалов за филма „Женитба” от 1983 година. Петков и Бакалов разбират, че са отличени с наградата по телефона, защото не са изпратени на фестивала. Така те не успяват да вземат своята блестяща палмова клонка, но остават единствените ѝ носители в историята на българското кино.

От 1990 година Румен Петков живее в Лос Анджелис и е типичен пример за българин, сбъднал своята Американска мечта. Освен режисьор, е преподавател в Калифорнийския университет за изкуства (Cal Arts). Въпреки успеха си той не забравя българските си корени и в последните години от живота си се прибира често в България. Преподава на български студенти в мастърски класове на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Председател е в журито на Фестивала за анимация „Златен Кукер”.

За анимацията той казва: „Анимация никога няма да умре, защото е като музиката, защото е като да тичаш с вятъра, защото е смешна.“ Също като нея той ще остане вечно в сърцата ни. Поклон пред паметта му и огромни благодарности за наследството, което оставя на българската и световна култура.

Харесва ли Ви статията?

Кликнете върху звезда, за да я оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Засега няма гласове! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.