Да си спомним с любов и огромно уважение за великия Румен Петков

За анимацията той казва: „Анимация никога няма да умре, защото е като музиката, защото е като да тичаш с вятъра, защото е смешна.“ Също като нея той ще остане вечно в сърцата ни

0

корица: рисунка от Станислав Цветков

На 11 юни 2018 година, на 70-годишна възраст, почина знаменитият български аниматор и режисьор Румен Петков. Смъртта му е тежка загуба за българската култура. Постиженията му като художник, аниматор и режисьор трудно могат да бъдат сравнени с каквото и да било.

Роден е на 26 януари 1948 година. На българската публика е известен с поредицата за „Приключенията на щъркела Чоко и жабока Боко”, която в последствие прераства в комикс по страниците на списание „Дъга”. Рисуваният сериал, който той създава през 80-те години, остава в съзнанието на българите като един от най-добрите и забавни детски филми, правени някога в България.

Dyga

През 90-те години на миналия век се мести да живее в Сащ, където развива своята режисьорска кариера до такова ниво, че се превръща в един от най-търсените кадри в Холивуд. Работи за компании като „Universal” и „Cartoon Network”, в които режисира епизоди на едни от най-популярните анимирани сериали в цял свят. Сред тях са „Лабораторията на Декстър”, „Джони Браво”, „Уди Кълвача”, „Крава и пиле”, „The Powerpuff Girls”.

Негово дело са също филмите „Алтернатива” , „Архипелаг”, „Маймуни”, „Modus Vivendi”, „Дъгата” и много други. Негово дело е и първият пълнометражен български анимационен филм „Планетата на съкровищата”. Носител е на „Гран При” на Фестивала на анимациите в Отава (Канада), както и на „Златна палма” от Фестивала в Кан. Приза от Кан получава заедно със Слав Бакалов за филма „Женитба” от 1983 година. Петков и Бакалов разбират, че са отличени с наградата по телефона, защото не са изпратени на фестивала. Така те не успяват да вземат своята блестяща палмова клонка, но остават единствените ѝ носители в историята на българското кино.

От 1990 година Румен Петков живее в Лос Анджелис и е типичен пример за българин, сбъднал своята Американска мечта. Освен режисьор, е преподавател в Калифорнийския университет за изкуства (Cal Arts). Въпреки успеха си той не забравя българските си корени и в последните години от живота си се прибира често в България. Преподава на български студенти в мастърски класове на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Председател е в журито на Фестивала за анимация „Златен Кукер”.

За анимацията той казва: „Анимация никога няма да умре, защото е като музиката, защото е като да тичаш с вятъра, защото е смешна.“ Също като нея той ще остане вечно в сърцата ни. Поклон пред паметта му и огромни благодарности за наследството, което оставя на българската и световна култура.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.