Ето, че дойде време и аз да напиша нещо за вдъхновяващата пиеса на Драматичен театър Пловдив – „Дебелянов и ангелите“. Не го направих след официалната ѝ премиера, защото знаех, че ще има достатъчно мнения, достатъчно статии и рецензии. Аз исках да изчакам. Имах нужда да изчакам! Не ми се буташе сред многословието. Може би исках да я преживея в себе си и така да опозная Димчо Дебелянов. Да си припомня стиховете му, да усетя есенцията на душата му, онази, която винаги е стояла като ефирен воал в представите ми. Може би исках да спре да се шуми по него. Дебелянов не заслужава шум, а нежна тишина. Заслужава покой… по-достоен от този, който е получил в окопите на I-та световна война. Не, че има нещо срамно да умреш за Родината, но дали Родината би умряла за теб… Така е с тази прискърбна ни, окаяна, но и обичана Родина – все ние даваме кръвта, надеждите и мечтите си за нея. Никога не е обратното…

А за постановката…какво мога да ви кажа за нея. Мога да ви изброя актьорския състав, да ви обясня за режисьора и драматурга, за създателя на сценографията и костюмите, които са неописуемо въздействащи, да ви опиша как на финала публиката стои на крака и беззвучно аплодира, захласната, почти упоена… да, мога да направя всичко това и така задачата ми като журналист ще е изпълнена – факти, данни, статистики. Но не това са те, не това е Изкуството – факти, данни, статистики… Изкуството, образът на Димчо Дебелянов са не просто лицата, стоящи зад проекта, а лицата на безбройните емоции, които се пораждат в душата ви. Да, в душата, не в сърцето. Не сърцето люби, мрази, укорява. То е просто мускул! Душата е тази, в която циркулира вселената на емоциите ни. Тя е тази, по чиито пътища криволичим. А Димчо… Поетът… е някъде там, застанал на прашния кръстопът, облегнал се на стълба с посоките „Ад“, „Рай“ и „Земя“, пуши цигара, наблюдава по кой път ще поемеш и бледо се усмихва. А за изпроводяк ти рецитира някой стих, просто така, за да ти вдъхне кураж, за да направи пътуването по-леко, по-малко страшно.

В пиесата Дебелянов е призракът, застанал до ангелите на собствения си живот, които никога не е успял да достигне. Които са го напускали преди да им каже всичко това, което е копнял, но е нямал смелост или възможност, или време. Но не само той е в основата на представлението, о, не! Той само контрастира на жестокостта, която хората умеем с лека ръка да създаваме. Той е като контрапункт на всички онези млади, и не толкова, хора, изпъчили се пред щиковете и куршумите на войната. Водещи чужди битки, за чужди идеали. С треперещи ръце и откъснати крайници. С ироничен хумор, приели съдбата си или все пак таящи някаква искрица надежда за спасение. Искрица, която твърде бързо изгасва. Която е простреляна от куршум, а от нея не остава нищо друго, освен мирисът на барут и смърт.

Но вие не мислете, че „Дебелянов и ангелите“ е просто една трагедия, от която ще си тръгнете разплакани. Не ѝ поставяйте определения нито за миг. Не, не… „Дебелянов и ангелите“ може дори да не ви разплаче. Не по сълзите ще съдите за влиянието ѝ, а по безмълвието. По тишината, в която ще попаднете. Затова и аплодисментите ще ви се сторят беззвучни. Ще пляскате машинално, но вътрешно ще чувате тишината, заедно със Смъртта ще изпращате с поглед загиналите на фронта. А Поетът… ще ви помаха от стълба, ще загаси фаса в пясъка, ще се обърне, пъхнал ръце в джобовете и с плавна крачка ще се разпилее в светлината. Вие ще напуснете залата, все така безмълвни, някои сигурно ридаещи, други възхитени от режисьорското виждане и блестящата актьорска игра, ще излезете на улицата и в същата тази тишина ще поемете към дома си. През цялото време ще имате чувството, че над главите ви грозно, но приятелски грачи гарван…

Снимка на корицата: Георги Вачев

Маршрут

Отправен адрес: Използване на текущото местоположение

Харесва ли Ви статията?

Кликнете върху звезда, за да я оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Засега няма гласове! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.