Денислава Станева е оперна певица със завидно образование и опит. Завършила е Национално Училище за Музикално и Танцово Изкуство “Добрин Петков“ град Пловдив, има бакалавърска и магистърска степен специалност „Изпълнителско изкуство – класическо пеене” от Академията за Музикално, Танцово и Изобразително Изкуство – Пловдив. Завършила е магистърска степен по музикотерапия в същата академия. Пяла е заедно със симфоничния оркестър на Пазарджик под диригентството на доц. Кирил Чапликов. Работила е под диригентството на доц. д-р Пламен Първанов. Изявявала се е на най-големите сцени в България- Арена Армеец, Зала 1 на НДК, Античния театър в Пловдив. Участвала е и печелила редица конкурси в България и чужбина. От 2009-та до 2016-та година е член на Trio Soprano Music, след което започва самостоятелната си кариера.
След като Кристина Ликова ви запозна с нея през февруари в „ Изкуството във фотоси”, ние се срещнахме отново с нея, за да ни разкаже за новото начало в нейната кариера, за новата си песен и за всичко, което я вдъхновява да продължава да твори изкуство.
-Здравей Дени, поводът за нашата среща е появата на видеото към песента ти „Притури се планината”. Звученето в песента е доста иновативно и различно. Разкажи ни повече за нея.
Това е първият ми проект, след като напуснах трио „Сопрано”. Той е интерпретация на народната песен „Притури се планината”, изпята по класически начин с модерен аранжимент. Аранжиментът е мое дело, сътворен с помощта на Васил Стойчев, а текстът е толкова силен, разказва за най-силната човешка любов – майчината. Идеята се зароди от класиката и желанието ми да я представя по нов начин, с модерно звучене. Същевременно исках песента да има послание към младите хора, че е възможно да живеш в България и да правиш нещо различно. Да им покажа, че има и други стилове, освен тези 2-3, които са утвърдени. Вдъхновение получих и от музикотерапията, една от магистратурите ми. Докато учех, разбрах, че единствените два стила музика, които действат градивно на човешкия организъм са класическата и народната музика. Всички тези фактори ме провокираха и в един момент избуяха в съзнанието ми.
-Защо, след като дълго време беше част от трио „Сопрано”, реши да станеш самостоятелен изпълнител?
Осем години бях част от триото. Това бяха прекрасни години, в които научих много. Открих много неща за себе си, които не бях виждала и усещала до този етап от живота ми. Дадоха ми подготовка да разгърна моята същност като личност и творец. Благодарна съм, че имах възможност да работя с тях. Но сега се чувствам емоционално готова да следвам собствения си творчески път.
-Не е ли по-трудно, когато си сама и нямаш опората на групата?
Определено е по-трудно, защото трябва сам да се мотивираш. Имам опората на близките си, но когато има човек, който работи наравно с теб, подкрепата е различна. Да си самостоятелен те прави по-силен, защото в трудните моменти си само ти и дори да сгрешиш, знаеш, че ще получиш урок. По този начин човек израства и всяка извървяна крачка го води към следващата. Стремежът ми не е само да се наложа като изпълнител, а да покажа творчеството си и след време, когато се обърна назад да си кажа „Точно това почувствах и това направих”. За това и работата по песента ми отне толкова време.
-Колко дълго работихте по нея?
Отне ми малко повече от година. Исках да започна от начало, да използвам базата, която имам, но да работя с нов екип, с нови хора и с нови усещания. Трябваше ми време да се оттърся от старите си виждания и идеята да узрее в съзнанието ми. Получи се както си я представях, но ми трябваше време, за да намеря правилните хора, с чиято помощ да я реализирам. Във времето срещнах хора, за които видях, че имат душевност, а това е много важно. Всеки един от екипа даде своя принос и беше правилният избор за работата, която свърши.
-Представи ни екипа, с който работи.
Работих с оператора Манол Николов(Shoptop studio), с който се запознах малко преди заснемането на клипа. Впечатлих се от него като човек, защото е отворен към новостите и към обществото за промените. Не търсех някой, който просто да го реализира, а да разбере посланието, което искам да оставя. Имаме и красиви кадри направени с дрон от Христо Недялков. Цигуларката Гинка Радилова направи уникално встъпление, което е изцяло авторско. Хореографията в клипа е на Пепи Костадинова, тя има уникално усещане за танца. С нея подготвихме и дрехите, които са изцяло ефирни и изчистени, за да може да изпъкне ценното в кадъра- природата. Светлина Трифонова, млада поетеса, участва във видеото, изписвайки текста калиграфски на лист и във въздуха. Тя прие идеята ми още в самото начало и надраго сърце се включи в цялостното ѝ осъществяване. Кристина Ликова снима Backstage фотосесията. Няма как да не благодаря и на GTI Studio в лицето на Васил Стойчев, който се погрижи аранжиментът да звучи толкова съвременно.
-Клипът излезна в Youtube на 27- април, какви са първите впечатления на хората?
Съдейки по коментарите в социалните мрежи песента се харесва на хората. Разбира се, има и такива, които са озадачени и им е по-трудно да я възприемат, което е нормално, но като цяло коментарите са положителни. Ние, като общество, трудно приемаме новото и промените. По-лесно ни е да се движим по утъпканите пътища и да си стоим в зоната на комфорт, поради което аз бях подготвена и за критки, но те са по-скоро градивни. Всичко това ме радва. Преди да се появи в Youtube я представих пред публика. Първото представяне беше неофициално в център Тракарт. Мина страхотно, в средата на песента хората започнаха да пляскат и извадиха телефоните си да снимат. Официалното представяне беше в Стоматологичния факултет на Медицинският университет. Мястото е от особено значение, защото там беше едно от първите ми професионални излизания пред публика и десет години по-късно излезнах отново на тази сцена, за да представя песента, която е началото на новия ми път.
-Всички знаем,- колко скъпо струва създаването на такъв проект. Имаше ли финансова подкрепа ?
В момента реализирам сама всичко, което е една от причините нещата да се случват по-бавно. Когато имаш финансова подкрепа, всичко може да се случи много бързо и лесно, което понякога се превръща в капан и ти се изкушаваш просто да създадеш продукт, без да си вложил истинска стойност в него. А когато си сам минаваш по всички стъпки, учиш се на нови неща и имаш свободата да се изразиш така, както ти желаеш. Благодарна съм, че по пътя си постоянно срещам хора, които по един или друг начин ме подкрепят, колкото и да е трудно. Разбира се, за развитието на всеки един творец е необходима финансова подкрепа и бих се радвала за напред да имам такава. Но не бих желала да е на всяка цена и по някакъв начин да повлияе на творчеството ми.
-Оказва се, че да си творец в България е доста трудно. Как разбираш дали си заслужава цената?
И аз като всеки друг творец съм си задавала този въпрос. Има много талантливи хора, които не издържат, отказват се и избират да се занимават с друго. Дали си струва? Няма как да си сигурен докато не изминеш целия път. Сега просто следвам това, което чувствам и това, което ме прави щастлива. Надявам се да оставя нещо след себе си. Аз вярвам, че всички се раждаме с цел и житейски път и всеки един от нас е длъжен да ги следва. Правя това, което усещам като порив вътре в себе си, а това, че хората го харесват осмисля целия ми труд.
-Кога разбра, че музиката е твоята цел и житейски път?
Тя сама ме намери, без да я търся. По същия начин открих и класическата музика. Израстнах в много голямо семейство, седем деца сме. Никой в семейството ми не се е занимавал с музика, не сме слушали и класика. Първият ми досег до нея беше на една Коледа, когато по телевизията чух изпълнение на тримата тенори – Доминго, Павароти и Карерас. Бях впечатлена и удивлена, но не си представях, че един ден ще се занимавам с това. В този момент се бях насочила към естрадата, за мое щастие се оказа, че въобще не мога да пея естрадна музика. Моята първа вокална педагожка проф.Тони Шекерджиева – Новак, при която учих в Музикалното училище и после в Музикалната акдемия, откри гласа ми. Един ден тя ми каза: „ Моето дете, ти не можеш да пееш естрада, защото твоят глас е оперен.” И благодарение на нея тръгнах по този път.
-Класическата музика е доста консервативна по своята същност. Как приеха песента твоите колеги?
В класиката можеш да се изразиш чрез гласа си и звукоизвличането, но не можеш да си позволиш импровизации и сериозни творчески интерпретации, откъдето идва и консерватизмът сред гилдията. Чистата класика, за мен, е върхът на творчеството, там не можеш да си позволиш своеволия. Държа на нея и продължавам да я развивам, защото ме държи във висока форма. В момента работя над класически произведения като оперите “Мадам Бътерфлай”- Пучини и Луи от “Турандот”- Пучини със сегашният ми вокален педагог Светослав Цанков. В интерес на истината песента се прие доста добре, което беше доста определящо. С времето осъзнах, че когато направиш нещата детайлно и стойностно, без да правиш компромиси, хората, които са творчески настроени ще го оценят, дори да е различно.
-Какво ти предстои в творчески план?
Не мога да кажа в каква насока ще продължа, дали следващата песен ще е като тази или ще тръгна към нещо различно. С времето се научих да не насилвам нещата, а просто да се трудя и да оставям естественият повик на събитията да се случва от само себе си. Със сигурност ми предстои извор на творчество!
-Какво искаш да споделиш на читателите ни за финал?
Колкото и традиционно да звучи, искам да им пожелая да следват “божествено” в тях и да знаят, че те са наистина специални. Пожелавам им да вярват в себе си и да следват мечтите си.
