Denislava_Staneva

Денислава Станева е оперна певица със завидно образование и опит. Завършила е Национално Училище за Музикално и Танцово Изкуство “Добрин Петков“ град Пловдив, има бакалавърска и магистърска степен специалност „Изпълнителско изкуство – класическо пеене” от Академията за Музикално, Танцово и Изобразително Изкуство – Пловдив. Завършила е магистърска степен по музикотерапия в същата академия. Пяла е заедно със симфоничния оркестър на Пазарджик под диригентството на доц. Кирил Чапликов. Работила е под диригентството на доц. д-р Пламен Първанов. Изявявала се е на най-големите сцени в България- Арена Армеец, Зала 1 на НДК, Античния театър в Пловдив. Участвала е и печелила редица конкурси в България и чужбина. От 2009-та до 2016-та година е член на Trio Soprano Music, след което започва самостоятелната си кариера.

След като Кристина Ликова ви запозна с нея през февруари в „ Изкуството във фотоси”, ние се срещнахме отново с нея, за да ни разкаже за новото начало в нейната кариера, за новата си песен и за всичко, което я вдъхновява да продължава да твори изкуство.

-Здравей Дени, поводът за нашата среща е появата на видеото към песента ти „Притури се планината”. Звученето в песента е доста иновативно и различно. Разкажи ни повече за нея.

Това е първият ми проект, след като напуснах трио „Сопрано”. Той е интерпретация на народната песен „Притури се планината”, изпята по класически начин с модерен аранжимент. Аранжиментът е мое дело, сътворен с помощта на Васил Стойчев, а текстът е толкова силен, разказва за най-силната човешка любов – майчината. Идеята се зароди от класиката и желанието ми да я представя по нов начин, с модерно звучене. Същевременно исках песента да има послание към младите хора, че е възможно да живеш в България и да правиш нещо различно. Да им покажа, че има и други стилове, освен тези 2-3, които са утвърдени. Вдъхновение получих и от музикотерапията, една от магистратурите ми. Докато учех, разбрах, че единствените два стила музика, които действат градивно на човешкия организъм са класическата и народната музика. Всички тези фактори ме провокираха и в един момент избуяха в съзнанието ми.

Denislava_Staneva

-Защо, след като дълго време беше част от трио „Сопрано”, реши да станеш самостоятелен изпълнител?

Осем години бях част от триото. Това бяха прекрасни години, в които научих много. Открих много неща за себе си, които не бях виждала и усещала до този етап от живота ми. Дадоха ми подготовка да разгърна моята същност като личност и творец. Благодарна съм, че имах възможност да работя с тях. Но сега се чувствам емоционално готова да следвам собствения си творчески път.

 -Не е ли по-трудно, когато си сама и нямаш опората на групата?

Определено е по-трудно, защото трябва сам да се мотивираш. Имам опората на близките си, но когато има човек, който работи наравно с теб, подкрепата е различна. Да си самостоятелен те прави по-силен, защото в трудните моменти си само ти и дори да сгрешиш, знаеш, че ще получиш урок. По този начин човек израства и всяка извървяна крачка го води към следващата. Стремежът ми не е само да се наложа като изпълнител, а  да покажа творчеството си и след време, когато се обърна назад да си кажа „Точно това почувствах и това направих”. За това и работата по песента ми отне толкова време.

-Колко дълго работихте по нея?

Отне ми малко повече от година. Исках да започна от начало, да използвам базата, която имам, но да работя с нов екип, с нови хора и с нови усещания. Трябваше ми време да се оттърся от старите си виждания и идеята да узрее в съзнанието ми. Получи се както си я представях, но ми трябваше време, за да намеря правилните хора, с чиято помощ да я реализирам. Във времето срещнах хора, за които видях, че имат душевност, а това е много важно. Всеки един от екипа даде своя принос и беше правилният избор за работата, която свърши.

-Представи ни екипа, с който работи.

Работих с оператора Манол Николов(Shoptop studio), с който се запознах малко преди заснемането на клипа. Впечатлих се от него като човек, защото е отворен към новостите и към обществото за промените. Не търсех някой, който просто да го реализира, а да разбере посланието, което искам да оставя. Имаме и красиви кадри направени с дрон от Христо Недялков. Цигуларката Гинка Радилова направи уникално встъпление, което е изцяло авторско. Хореографията в клипа е на Пепи Костадинова, тя има уникално усещане за танца. С нея подготвихме и дрехите, които са изцяло ефирни и изчистени, за да може да изпъкне ценното в кадъра- природата. Светлина Трифонова, млада поетеса, участва във видеото, изписвайки текста калиграфски на лист и във въздуха. Тя прие идеята ми още в самото начало и надраго сърце се включи в цялостното ѝ осъществяване. Кристина Ликова снима Backstage фотосесията. Няма как да не благодаря и на GTI Studio в лицето на Васил Стойчев, който се погрижи аранжиментът да звучи толкова съвременно.

-Клипът излезна в Youtube на 27- април, какви са първите впечатления на хората?

Съдейки по коментарите в социалните мрежи песента се харесва на хората. Разбира се, има и такива, които са озадачени и им е по-трудно да я възприемат, което е нормално, но като цяло коментарите са положителни. Ние, като общество, трудно приемаме новото и промените. По-лесно ни е да се движим по утъпканите пътища и да си стоим в зоната на комфорт, поради което аз бях подготвена и за критки, но те са по-скоро градивни. Всичко това ме радва. Преди да се появи в Youtube я представих пред публика. Първото представяне беше неофициално в център Тракарт. Мина страхотно, в средата на песента хората започнаха да пляскат и извадиха телефоните си да снимат. Официалното представяне беше в Стоматологичния факултет на Медицинският университет. Мястото е от особено значение, защото там беше едно от първите ми професионални излизания пред публика и десет години по-късно излезнах отново на тази сцена, за да представя песента, която е началото на новия ми път.

Denislava_Staneva

-Всички знаем,- колко скъпо струва създаването на такъв проект. Имаше ли финансова подкрепа ?

В момента реализирам сама всичко, което е една от причините нещата да се случват по-бавно. Когато имаш финансова подкрепа, всичко може да се случи много бързо и лесно, което понякога се превръща в капан и ти се изкушаваш просто да създадеш продукт, без да си вложил истинска стойност в него. А когато си сам минаваш по всички стъпки, учиш се на нови неща и имаш свободата да се изразиш така, както ти желаеш. Благодарна съм, че по пътя си постоянно срещам хора, които по един или друг начин ме подкрепят, колкото и да е трудно. Разбира се, за развитието на всеки един творец е необходима финансова подкрепа и бих се радвала за напред да имам такава. Но не бих желала да е на всяка цена и по някакъв начин да повлияе на творчеството ми.

-Оказва се, че да си творец в България е доста трудно. Как разбираш дали си заслужава цената?

И аз като всеки друг творец съм си задавала този въпрос. Има много талантливи хора, които не издържат, отказват се и избират да се занимават с друго. Дали си струва? Няма как да си сигурен докато не изминеш целия път. Сега просто следвам това, което чувствам и това, което ме прави щастлива. Надявам се да оставя нещо след себе си. Аз вярвам, че всички се раждаме с цел и житейски път и всеки един от нас е длъжен да ги следва. Правя това, което усещам като порив вътре в себе си, а това, че хората го харесват осмисля целия ми труд.

-Кога разбра, че музиката е твоята цел и житейски път?

Тя сама ме намери, без да я търся. По същия начин открих и класическата музика. Израстнах в много голямо семейство, седем деца сме. Никой в семейството ми не се е занимавал с музика, не сме слушали и класика. Първият ми досег до нея беше на една Коледа, когато по телевизията чух изпълнение на тримата тенори – Доминго, Павароти и Карерас. Бях впечатлена и удивлена, но не си представях, че един ден ще се занимавам с това. В този момент се бях насочила към естрадата, за мое щастие се оказа, че въобще не мога да пея естрадна музика. Моята първа вокална педагожка проф.Тони Шекерджиева – Новак, при която учих в Музикалното училище и после в Музикалната акдемия, откри гласа ми. Един ден тя ми каза: „ Моето дете, ти не можеш да пееш естрада, защото твоят глас е оперен.” И благодарение на нея тръгнах по този път.

Denislava_Staneva

 -Класическата музика е доста консервативна по своята същност. Как приеха песента твоите колеги?

В класиката можеш да се изразиш чрез гласа си и звукоизвличането, но не можеш да си позволиш импровизации и сериозни творчески интерпретации, откъдето идва и консерватизмът сред гилдията. Чистата класика, за мен, е върхът на творчеството, там не можеш да си позволиш своеволия. Държа на нея и продължавам да я развивам, защото ме държи във висока форма. В момента работя над класически произведения като оперите “Мадам Бътерфлай”- Пучини и Луи от “Турандот”- Пучини със сегашният ми вокален педагог Светослав Цанков. В интерес на истината песента се прие доста добре, което беше доста определящо. С времето осъзнах, че когато направиш нещата детайлно и стойностно, без да правиш компромиси, хората, които са творчески настроени ще го оценят, дори да е различно.

-Какво ти предстои в творчески план?

Не мога да кажа в каква насока ще продължа, дали следващата песен ще е като тази или ще тръгна към нещо различно. С времето се научих да не насилвам нещата, а просто да се трудя и да оставям естественият повик на събитията да се случва от само себе си. Със сигурност ми предстои извор на творчество!

-Какво искаш да споделиш на читателите ни за финал?

Колкото и традиционно да звучи, искам да им пожелая да следват “божествено” в тях и да знаят, че те са наистина специални. Пожелавам им да вярват в себе си и да следват мечтите си.

 

Харесва ли Ви статията?

Кликнете върху звезда, за да я оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Засега няма гласове! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.