sunrise

Аз съм дете на Прехода, израснало в консервативен дом. По-голямата част от детството си, а и от юношеските си години, прекарах под опеката на Баба ми – върла комунистка, неспираща да говори за онова хубаво време от около педесет години, когато за 10-15 стотинки е можело да си купиш баничка с боза. Израствайки на място, където Тодор Живков и цялото БКП бяха свещени национални герои, беше особено трудно да разбера смисала на юлското утро, значението на свободата (Та, нали аз си я имах!) и лозунга „Прави любов, а не война”. Днес, въпреки че живеем във времена, в които свободата е нещо естествено и логично, а повечето от нас, младите, не познават ограниченията на тази диктатура, празникът придобива огромни размери и широка популярност.

„Джулая” се заражда през далечната 1986 година съвсем тривиално, без идея да стане масова традиция. На 30 юни във Варна се събират около 10-12 души да посрещнат заедно изгрева, двама от тях в отпуск от казармата, а трети има рожден ден. Мястото е една поляна в Морската градина близо до Първо районно, която и до днес се нарича Джулайската полянка. Така, постепено, с всяка изминала година, хората посрещащи изгрева точно на 1-ви юли на морския бряг стават все повече. Той се превръща в място за обмен на идеи, разговори и музика, обединяващи хора с еднакво виждане за света.

Fire-on-The-Beach

Днес Джулай морнинг е далеч от първоначалният си облик.  Дългите коси вече не са забранени, дори са модерни. Но макар позволението да слушаме каквато музика си пожелаем и да изразяваме свободно себе си, той още има смисъл!

Свободата! Да, днес сме физически свободни, общуваме с целия свят, пътуваме навсякъде, бързо, лесно и комфортно. Изглежда, че всичко ни е наред, но дали е така? Свободни ли сме наистина? Днес, повече от всякога, хората се чувстват притиснати и затворени в капана на ежедневието, на чакащите сметки за ток, вода, парно, лизинг, наем. Затваряме се зад стени от материални придобивки, понякога ненужни, и започваме да се оглеждаме за изход от затвора. От оковите на собствените си предразсъдъци и очакванията на обществото – какви трябва да бъдем, как да изглеждаме, как да се държим, как да се чувстваме. И някак си, замисляйки се над ситуацията и липсата на лична свобода, се оказва, че Джулай морнинг не ми е толкова чужд, идеята съвсем не е загинала, просто се е видоизменила.

Всички имаме нужда от своя Джулай морнинг, от място, където ще сме тук и сега. Няколко часа, в които ще сме само ние и приятелите ни. Време и пространство, в които да забравим личните си войни и да „правим любов” с душата си и вътрешните си копнежи, а може би и с любимия човек. Миг, в който да почувстваме с всяка клетка на тялото си думите на Uriah Heep : „Там аз бях в юлска сутрин, за да търся любов, с магията на новото зазоряване и с прекрасното Слънце”.

mages

 

Скъпи читатели „Правете любов, а не война” и ни разкажете за вашия Джулай морнинг, за този, който никога не бихте забравили. Очакваме вашите снимки и истории.

Харесва ли Ви статията?

Кликнете върху звезда, за да я оцените!

Среден рейтинг 1 / 5. Брой гласове: 1

Засега няма гласове! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.