Корица: Димитър Белчев
Като една истинска мечтателка много обичам да разказвам истории за хора, които са сбъднали детските си мечти. Тези истории обикновено са за любов, упорит труд и непрестанно търсене на нови измерения, нови възможности и посоки. Такива хора са пример и мотивация за всички останали да преследваме мечтите си и да ги превръщаме в реалност. Днес ще ви разкажа за Димитър Механджийски, един от най-добрите и креативни български графити художници. Превърнал детската си страст в професия, носеща на всички нас много красота и позитивизъм.
Димитър Механджийски е роден и израснал в Пловдив. Завършва Националната гимнaзия по сценични и екранни изкуства. Обича да рисува от дете и мечтае да стане художник. Години по-късно мечатата му се сбъдва, а той е един от търсените и разпознаваеми графити художници. По този начин на рисуване и себеизразяване се запалва когато е около десет годишен и за първи път вижда изрисувани с графити стени. Впечатлява се от тях заради способността им да внасят творчество на необичайни места.
Малкият Димитър Механджийски първоначално прави скици на графити в тетрадките си. По-късно се развива до там, че творчеството му спокойно може да бъде наречено изкуство и слага след името си псевдонима Stern. Смесва графити техники със стенописи. Рисува всякакви видове картини в много и различни жанрове, използвайки както похвати, присъщи за графити изкуството, така и типични за изобразителното изкуство върху платно.
„Около 2010 година започнах да рисувам по стени неща, които бих нарисувал на платно и обратното. Много се смесиха нещата. Като артист обичам да рисувам различни и разнообразни сюжети. Не ми харесва идеята да „гоня” точно определен стил, защото се чувствам зациклил в него, а методът става еднообразен. Всъщност, когато бях по-малък харесвах единствено реализъм и не приемах никакво друго художествено течение. Дори импресионистите, които рисуват сравнително реалистично не приемах. Години по-късно разбрах, че рисуването е много по-широко понятие и започнах да рисувам много по-различни неща и стилове.”
Графитите не са това, което бяха. Докато в началото са се зародили като начин на протест, то днес те са изкуство, харесвано и обичано от много хора по света.
„Графитите се зараждат около 70-те години на миналия век в САЩ. Те са били форма на протест и вандализъм. Жителите на гетата в градовете са изписвали имената си или името на престъпната група, в която участват. Години по-късно художниците започват да използват спрейовете в картините си, заради новия вид техника, които предоставят. Тогава самият протест вече не е много валиден. Петнадесет – двадесет години по-късно целта се променя. Вече не е важно да си напишеш името някъде, а да го направиш красиво. Хората искат да се състезават кой ще направи по-хубаво нещо и на по-централно място.
Положението с графитите в миналото на България беше 50 на 50. Те бяха на половина изкуство, наполовина вандализъм. Когато се започваше някоя нова графити картина идваха хора и казваха „Аз съм виждал графити еди къде си, много са красиви”. Днес нещата са различни. Има толкова добри и развити български графити художници, че могат спокойно да се сравнят със световни имена. Бих казал, че днес много повече хора харесват графитите, а артистите получават обратна връзка, развиват себе си и стават все по-добри. Днес я има средата и комуникацията. Различно е и отношението на хората. Когато бях по-малък и на мен ми се е случвало да ме приемат за вандал. Случвало ми се е да започна рисунка, поръчана от клиент и някой да дойде да ми иска обяснение, дори са ми се карали.”.
Творбите на Димитър Механджийски-Stern красят фасади на сгради, стени на домове и заведения, като се превръщат в общодостъпна форма на изкуство, на която всеки може да се наслади. Графитите се оказват ефикасен начин да се разнообрази сивата градска среда, дори в градове, които не блестят с архитектурните си постижения.
„Графите днес са съвременната и модерна стенопис. Това са творби, които стоят на улицата и са напълно безплатни. Хората имат желанието да се снимат с тях. Това са картини, които реално принадлежат на града, незвисимо кой е платил за тя. Това е развитие в съвременните форми на изкуство и от страна на самите творци, защото една стенопис преди се е правила за месец, докато днес професионални графити художници могат да нарисуват картина за два-три дни. Обикновенно никой не може да повярва, че е физически възможно. Смятам, че ако преди 150 години са съществували спрейове и тогавашните стенописци биха ги използвали. Става по-бързо, а ако усвоиш техниката има някои особености, които няма как да бъдат постигнати с четка и какъвто и да било друг начин на употреба на боя.”
Димитър Механджийски е творец с всяка една фибра на тялото си. Ако го попитате как би описал стила и творчеството си, ще отговори: „Цветно и пъстро”. Неговите цветни подаръци за всички нас могат да бъдат открити навсякъде в България, дори в Европа, а едни от любимите му стени се намират в “Капана”.
Разпознахте ли ги?
