ДФА
Снимка: Официална фейсбук страница на ДФА "Филип Кутев"

За втора поредна година пловдивчани ще станат свидетели на грандиозния спектакъл „Нощ на музеите”, който събира на една сцена ансамблите „Филип Кутев”, „Тракия” и „Пирин”. Няма съмнение, че това ще бъде вечер, в която ще се насладим на изяществото и красотата на българския фолклор. Малко преди паметната вечер, си поговорихме с Елена Кутева – директор на Националния фолклорен ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев”.

-Предстои нощ на ансамблите в Пловдив на 7-ми октомври в Комплекс „Сила”. Събитието събира на една сцена най-добрите фолклорни ансамбли на България. Какво да очаква публиката?

Публиката може да очаква много енергия, усмивки и наслада както за ушите, така и за очите. Това е петото общо представяне, а съдържанието в програмата и на трите ансамбли е променено, така че ще бъде интересно и за хората, които са ни гледали миналата година.

-Българският фолклор е едно от нещата, които са изконни народни ценности, запазали се през годините. На какво според вас се дължи тази негова сила?

Дължи се на много неща, но преди всичко на това, което фолклорът е натрупал в себе си за хилядолетия. Както всеки фолклор, който е запазен с годините, така и българският носи естетически и етични послания. Това, според мен, е основната причина за неговата сила.

ДФА "Филип Кутев"
Снимка: Официален сайт на ДФА “Филип Кутев”

-Като преподавател с дългогодишен опит, как определяте развитието на фолклора сред младите изпълнители.

Аз преподавам теоритични дисциплини, които са класически. Не преподавам фолклор и не съм част от Фолклорния департамент в Музикалната академия. Това, което ми прави впечатление обаче е, че в последните години сред „класическите” студенти нараства интереса към традиционната народна култура. Част от тях я упражняват, посещавайки хилядите клубове за народни танци. Други просто включват детайли от нея в това, което правят като изпълнители и композитори. Когато е талантливо едно дете, то винаги може да намери своя път, да вземе от своята традиция нещо, което го вълнува и да го включи в съвременния език на изкуството. Или пък да го повтори, ако може.

-Ансамбалът „Филип Кутев” радва почитателите на българския фолклор вече 67 години. Как се е променил фолклорът и неговото представяне през годините?

Повечето произведения, които показваме на сцена, не са натурален фолклор. Имаме автентични песни и автентични произведения за музикални инструменти, но по-голямата част от репертоара ни е пригоден за сцена, така че да бъде гледаем. В други случаи, на базата на фолклорен източник се прави ново произведение. Всяко следващо поколение композитори намира своя път към традицията чрез собствен прочит на фолклора. В този ред на мисли се променят много неща. Променя се обстановката и начина, по който звучи фолклора чрез медиите. Също и начина, по който се показва той в залите. В момента се използва много електронна техника, докато по-рано е била само акустична. Това, което ние не сме променили е качеството и критериите за запазване на художествените, стилистичните и естетически норми. Това са нещата, на които Ансамбъл „Филип Кутев” силно държи. Те не са променени през годините и така трябва да бъде, иначе няма смисъл да се работи.

ДФА "Филип Кутев"
Снимка: Официален сайт на ДФА “Филип Кутев”

Чували сме много истории за това как въздейства българският филклор и танц върху чужденците. Вие били ли сте свидетел на такава ситуация и бихте ли ни я разказала?

Присъствала съм на много такива ситуации, но най-много бях разтърсена преди няколко години по време на концерта ни в център „ Барбикан”, в Лондон. По време на изпълненията забелязах разплакани лица в залата. По-късно, когато хората от публиката дойдоха да ни поздравяват, разбрахме, че разплаканите хора са били англичани, а не българи. Това ме потресе, защото не предполагах, че може да има толкова силна реакция сред чужденци. Интересен случай имаме и в Япония. Бях чувала, че японците реагират преди всичко на музиката, но бях отново потресена. Публиката, която наброяваше около две хиляди души, реагира страшно бурно на танците.

Много често се говори, че българите губим своята национална идентичност и забравяме корените си. Вие как бихте отговорили на тези мнения?

Естествено, че в днешно време на глобализиращ се свят е твърде възможно да загубим своята идентичност, но това би било гибел не само за България, но и за всяка друга нация. „Ако не познаваш корените си, нямаш бъдеще.” Това не съм го казала аз, казано е от много мъдри хора, много преди мен. За мен това е един много болен въпрос, който трябва да бъде решен чрез промяна на образованието и възпитанието на децата. Тази промяна трябва да започне първо от дома и семейството. Няма как да не отбележа, обаче, че в последните години страшно много се увеличават клубовете за народни танци и групите за народно пеене, което говори за възвръщане на интереса към фолклора. От нас зависи да не загубим корените си. Зависи от това как възпитаваме внуците и децата си, какво се включва в образователната система, но преди всичко зависи от това каква е ценностната ни система.

-Имали сте редица участия в Пловдив. Имате ли свое любимо място в града под тепетата?

Старият град на Пловдив е изключително красив. Въпреки че не идвам често, много обичам града ви. В него се чувстваш сякаш преминаваш в друг век. Заобиколен от неподправена красота и естетика- много приятно усещане, което в новите части на градовете липсва. Пловдив е прекрасен град с много мощна традиция.

-За финал, бихте ли пожелали нещо на нашите читатели?

Пожелавам им да имат повече вяра в себе си. Да се научат да уважават и обичат себе си и тогава ще ги уважават и околните. Мисля, че това е едно от основните неща, които липсват на българина днес.

Харесва ли Ви статията?

Кликнете върху звезда, за да я оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Засега няма гласове! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.