Пловдив е най-старият жив град в Европа и пети в света.
Димитър Райчев, вестник “Марица”, сдружение “Аз обичам Пловдив”, Фондация Бауерзакс и доброволци се заемат да увековечат историята на всяка една локация в града под тепетата чрез гражданската инициатива # REMEMBER PLOVDIV.
В няколко поредни броя на “Марица” разказваме историята на Джамбаз тепе. На турски означава „хълм на въжеиграчите“, заради представленията на акробати и въжеиграчи, изнасяни по стръмните му скали от югоизток. Известно още под името Орфеев хълм, в подножието му се намира Античният амфитеатър, а през древността се издигал храмът на Аполон.
Църквата „Св. св. Константин и Елена” е разположена в самия край на Джамбаз тепе редом с крепостната порта Хисар капия. Под олтара на днешната постройка се намира средновековно помещение, вероятно крипта. А в съседство са открити основите на църковна сграда от XIII-XIV век.
Филипополските граждани са вдигнали храм на това място скоро след съдбовния Милански едикт (313), с който император Константин Велики (306-337) признал Христовото учение за законна религия. По време на предприетите от император Диоклециан (284-305) гонения срещу християните езичниците заловили 38 изповедници от Пловдив и околността. Между тях били и знатните граждани Север и Мемнон. Предполага се, че те са посечени там, където впоследствие била издигната черквата. Според Козма Апостолидис тя отначало се е наричала „Св. св. Север и Мемнон” и едва по-късно била преименувана на канонизирания римски император и майка му.
Стефан Герлах споменава храм “Св. Константин” във връзка с посещението си в Пловдив през 1578 година. В откритото преддверие на сегашната сграда лежат три надгробни плочи с гръцки надписи от 1795-1801 г. От предишния храм са останали и четири рисувани през XVI век иконостасни икони на Христос, Богородица, Йоан Предтеча и св. св. Константин и Елена.
Към 1810 г. Тодор Моравенов, който е родственик на Константин Моравенов, заварва постройката полусрутена: “Влизаше се в един хайят уж покрит, че керемиди нямало, но само гредите стояха като едно тяло без месо, но само кокали. Стената откъде сокакът бе паднала наполовина…” В течение на двадесет години Моравенов събира сред енориашите средства за ремонт, които достигнали 200 000 гроша. През 1830 г. чорбаджи Вълко Куртович Чалъков издейства султански ферман за ремонта на „Св. Константин и Елена” и на съседната църква „Св. Неделя”.
Храмът бива изцяло преиздигнат от брациговски майстори-зидари и осветен на 30 октомври 1832 г. Мецовският резбар Иван Пашкула (Йоанис Паскулис) изработва иконостаса му по образец на този в православната църква „Света Троица” във Виена. Повечето иконостасни икони са рисувани от Захарий Зограф, а тази на свети Петър и Павел (1848) – от Никола Одринчанин. През 1865-1866 г. Атанас Гюдженов и Стефан Андонов украсяват храма и със стенописи. Издигнатата в северозападния ъгъл на черковния двор кула-звънарница датира от вероятно от 60-те години на XIX в. От 1954 г. църквата „Свети Константин и Елена” е паметник на културата. През годините от 1978 до 1989 тя е цялостно реставрирана.
Емблематичните къщи
Ламартиновата – вдъхновение за поета
Ламартиновата къща е построена през 1829-1830 година от богатия търговец Георги Мавриди, от руски произход. Тя е една от най-големите и красиви възрожденски симетрични къщи. През лятото на 1833 г, връщайки се от Ориента, в къщата отсяда за три дни големият френски поет и държавник Алфонс дьо Ламартин заедно със съпругата си, англичанката Елиза Мариана. Две години по-късно в поетичния си пътепис „Пътуване на Изток” той споделя: „Това е едно от най-хубавите естествени местоположения на град, какъвто човек може да си представи”. Във Франция държи и пламенни речи в защита на поробения български народ .
През 1960 година къщата е обявена за паметник на културата, а през 1978 е реставрирана.
Антовата – приемна за крале
Антовата къща е късновъзрожденска, несиметрична, построена е от Паскал Пападати между 1850-1860 година в най-високата част на Джамбаз тепе. Към началото на XX век я купува Ралу Алтън Елмаз. Тя е популярна като Антовата, по името на последните собственици поп Антови. Техен наследник е Божидар поп Антов, който живее днес в Сидни.
Входът е оформен като малък двуколонен портик. И на двата етажа има просторни салони. Стените са изрисувани с геометрични и растителни орнаменти. Таваните, вратите и долапите са с дърворезба. След цялостна реставрация за 120 000 лева през 1979 година дълго време се ползва като приемна на Министерството на външните работи.
Кралски особи са я посещавали през годините: кралицата на Дания Маргарете II на 19.10.2000 г., кралят на Швеция Карл XVI Густав на 10.11.2000 г. и кралят на Испания Хуан Карлос I де Бурбан на 10.08.2003 г. Днес къщата е собственост на общината.
Джаковата – замъкът на скалата
Джаковата къща е построена от известния архитект Стефан Джаков. Роден е в Карлово през 1867 година, където завършва прогимназия. В София учи във Военното училище, след това постъпва като подпоручик в пионерните войски. През 1897 година заминава за Мюнхен и се записва студент по архитектура в прочутото Висше техническо училище, където през 1901 година се дипломира.
Започва частна практика в София, а през 1919 година със съпругата Олга и петте си деца, всичките момчета, се преселва в Пловдив. Тук той проектира десетки сгради. През 1924-1925 проектира и построява собствена къща в стил сецесион на ул. „Хемус”, станала емблематична за града. В този дом живеят до 1936 година, когато отново се установяват в София. Умира на 1 юли 1941 година.
