Витинанката е древно изкуство, произлизащо от V век в Китай, при което се изрязва хартия в най-различни форми. Формите са за декорация на дома, при фестивали и карнавали. През XVII век хартията пристига в Украйна и хората започват да следват азиатския модел, като наричат изкуството Витинанка и го превръщат в своя културна традиция. Точно традицията повелява хартията да бъде изрязвана от майки и деца, най-вече по повод някой национален или религиозен празник. В различните райони на страната витинанките се поставят на различни места в дома – някои на прозорците, други на тавана, трети на стените. С нахлуването на Съветския съюз украинската култура замира и чак след падането на режима кореняците започват да се завръщат към традициите си, макар и в началото тихо и скришно. Днес все повече млади хора в славянската държава се опитват да възродят културните си ценности.

Anna

Анна Демянчук прави това именно чрез рязането на хартия. Но го прави в Пловдив. А в Пловдив я отвежда любовта в лицето на съпруга ѝ. Тя признава, че ако не е бил той, никога нямало да напусне родния дом.

Анна е родена в Карпатия, Западна Украйна, в планински град, който освен всичко е и културната столица на страната. Чист късмет е, че в Пловдив намира толкова близки до сърцето ѝ прилики – близо е до планината и отново е в културна столица.

„Когато пристигнах в България ми беше много трудно, защото не познавах никого, идвах на напълно незнайно за мен място. Ние сме сходни народи и все пак сме коренно различни. Тук хората са ту затворени, ту отворени към останалите. В началото смятах това, че българите не допускат другите до себе си, като голям минус. Смятах ги за студени, но после осъзнах, че по този начин те пазят и защитават душите си.“, споделя Анна.

В Украйна младата жена е рисувала цял живот. Искала е да стане дизайнер още от пети клас. Никой от връстниците ѝ не ѝ вярвал, всички ѝ се смеели, но за нейно щастие родителите ѝ я подкрепяли за всичко. Така години по-късно тя завършва Интериорен дизайн. Занимавала се е с благотворителност в студентското дружество, а по-късно създава и свое собствено дружество, чрез което организира изложби на млади художници, камерни концерти, театър и други културни мероприятия.

Когато пристига в Пловдив решава, че иска да се занимава с нещо, което е свързано с традициите на народа си.

„Продължих да режа хартия и тук, защото е част от нашите корени и те трябва да се поддържат. Дърво без корени не расте. Вдъхновявах се от най-малките неща в Пловдив – прозорците на къщите, от някоя тухла, от цветята, от сградите.“

Vitinanka

 

Vitinanka

След една година прави първата си изложба в Стария град с помощта на украинското консулство. Но една изложба не е достатъчна. Художничката знае, че в България витинанката не е толкова популярна и се замисля да разпространи това изкуство. Знае, че хартията не е просто вторичен материал, който се изхвърля веднъж щом не ти е нужен. От нея могат да се направят много неща, много форми.

„Чела съм, че когато човек създава изкуство с остри предмети като рязането, бродирането, плетенето, по-лесно и бързо изхвърля негативната енергия от себе си. Така реших да направя арт терапия и създадохме арт брънч „Студио Папир“.“

Арт брънч означава среща със закуска и обяд, тип кръжок, в който записалите се изучават определена техника, най-вече свързана с вид творене. В случая, Анна учи участниците на техники за изрязване на хартия. Първата среща е била специално само за нейни сънародници. На втората са правили коледни орнаменти, а на третата ще учи посетителите на огледално изрязване. Тя ще се състои на 3-ти февруари в клуб „Отсреща“ от 13:00 часа. Освен всичко изброено, в кръжока са правили стикери, чаши, украси, дори рекламни материали.

Vitinanka

Анна е рязала и много по-сложни неща от чаши и стикери. Рязала е макети на къщи от Стария град, на емблематични сгради, акведукти. Същите е заснемала и споделяла в социална мрежа, а после е пращала снимките на нейни приятели, обратно в Украйна, за да им покаже красотата на Пловдив, който вече обича и то много. Чужденците също са се възхищавали от видяното.

„Много от тях не знаеха, че в Пловдив има амфитеатър, например. Всичко, което им показвам, свързано с града, им харесва много. Градът е прекрасен. Има толкова много различия в него. В началото ми беше трудно да свикна, все още не мога да сформирам напълно правилни изречения на български език, но е много жалко ако живееш някъде и не дадеш шанс на пространството.“, обяснява Демянчук.

Vitinanka

Проекта, по който работи Анна в момента е голямо дърво на живота от хартия за украински музей в Америка. Проектът е основан на доброволческата работа и в нея тя събира националната техника за огледално изрязване, заедно със символи. Вкарала е нейния град и планините около него. Елементите са толкова скрити, че човек трябва да се вгледа много внимателно, за да ги открие.

„За мен е много важно когато хората отидат в музея и видят дървото да усетят топлината и богатата култура, която украинците съдържат в себе си. Аз винаги влагам символи в работата си – кръст, сърце, слънце, цвете. Нещо мъничко, което обаче носи емоция.“

Младият творец има и една друга мечта – в бъдеще да организира хартиен фестивал, на който хората да правят декори от хартия. А те да бъдат окачвани в градска среда – по витрините, по прозорците, на улиците. Анна силно се надява в Пловдив да има място за подобно мероприятие, а до тогава ще учи индивидуално хората на малки групички как да се разтоварват и засилят креативността си с това старо, но развлекателно изкуство.

Маршрут

Отправен адрес: Използване на текущото местоположение

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.