Витинанката е древно изкуство, произлизащо от V век в Китай, при което се изрязва хартия в най-различни форми. Формите са за декорация на дома, при фестивали и карнавали. През XVII век хартията пристига в Украйна и хората започват да следват азиатския модел, като наричат изкуството Витинанка и го превръщат в своя културна традиция. Точно традицията повелява хартията да бъде изрязвана от майки и деца, най-вече по повод някой национален или религиозен празник. В различните райони на страната витинанките се поставят на различни места в дома – някои на прозорците, други на тавана, трети на стените. С нахлуването на Съветския съюз украинската култура замира и чак след падането на режима кореняците започват да се завръщат към традициите си, макар и в началото тихо и скришно. Днес все повече млади хора в славянската държава се опитват да възродят културните си ценности.
Анна Демянчук прави това именно чрез рязането на хартия. Но го прави в Пловдив. А в Пловдив я отвежда любовта в лицето на съпруга ѝ. Тя признава, че ако не е бил той, никога нямало да напусне родния дом.
Анна е родена в Карпатия, Западна Украйна, в планински град, който освен всичко е и културната столица на страната. Чист късмет е, че в Пловдив намира толкова близки до сърцето ѝ прилики – близо е до планината и отново е в културна столица.
„Когато пристигнах в България ми беше много трудно, защото не познавах никого, идвах на напълно незнайно за мен място. Ние сме сходни народи и все пак сме коренно различни. Тук хората са ту затворени, ту отворени към останалите. В началото смятах това, че българите не допускат другите до себе си, като голям минус. Смятах ги за студени, но после осъзнах, че по този начин те пазят и защитават душите си.“, споделя Анна.
В Украйна младата жена е рисувала цял живот. Искала е да стане дизайнер още от пети клас. Никой от връстниците ѝ не ѝ вярвал, всички ѝ се смеели, но за нейно щастие родителите ѝ я подкрепяли за всичко. Така години по-късно тя завършва Интериорен дизайн. Занимавала се е с благотворителност в студентското дружество, а по-късно създава и свое собствено дружество, чрез което организира изложби на млади художници, камерни концерти, театър и други културни мероприятия.
Когато пристига в Пловдив решава, че иска да се занимава с нещо, което е свързано с традициите на народа си.
„Продължих да режа хартия и тук, защото е част от нашите корени и те трябва да се поддържат. Дърво без корени не расте. Вдъхновявах се от най-малките неща в Пловдив – прозорците на къщите, от някоя тухла, от цветята, от сградите.“
След една година прави първата си изложба в Стария град с помощта на украинското консулство. Но една изложба не е достатъчна. Художничката знае, че в България витинанката не е толкова популярна и се замисля да разпространи това изкуство. Знае, че хартията не е просто вторичен материал, който се изхвърля веднъж щом не ти е нужен. От нея могат да се направят много неща, много форми.
„Чела съм, че когато човек създава изкуство с остри предмети като рязането, бродирането, плетенето, по-лесно и бързо изхвърля негативната енергия от себе си. Така реших да направя арт терапия и създадохме арт брънч „Студио Папир“.“
Арт брънч означава среща със закуска и обяд, тип кръжок, в който записалите се изучават определена техника, най-вече свързана с вид творене. В случая, Анна учи участниците на техники за изрязване на хартия. Първата среща е била специално само за нейни сънародници. На втората са правили коледни орнаменти, а на третата ще учи посетителите на огледално изрязване. Тя ще се състои на 3-ти февруари в клуб „Отсреща“ от 13:00 часа. Освен всичко изброено, в кръжока са правили стикери, чаши, украси, дори рекламни материали.
Анна е рязала и много по-сложни неща от чаши и стикери. Рязала е макети на къщи от Стария град, на емблематични сгради, акведукти. Същите е заснемала и споделяла в социална мрежа, а после е пращала снимките на нейни приятели, обратно в Украйна, за да им покаже красотата на Пловдив, който вече обича и то много. Чужденците също са се възхищавали от видяното.
„Много от тях не знаеха, че в Пловдив има амфитеатър, например. Всичко, което им показвам, свързано с града, им харесва много. Градът е прекрасен. Има толкова много различия в него. В началото ми беше трудно да свикна, все още не мога да сформирам напълно правилни изречения на български език, но е много жалко ако живееш някъде и не дадеш шанс на пространството.“, обяснява Демянчук.
Проекта, по който работи Анна в момента е голямо дърво на живота от хартия за украински музей в Америка. Проектът е основан на доброволческата работа и в нея тя събира националната техника за огледално изрязване, заедно със символи. Вкарала е нейния град и планините около него. Елементите са толкова скрити, че човек трябва да се вгледа много внимателно, за да ги открие.
„За мен е много важно когато хората отидат в музея и видят дървото да усетят топлината и богатата култура, която украинците съдържат в себе си. Аз винаги влагам символи в работата си – кръст, сърце, слънце, цвете. Нещо мъничко, което обаче носи емоция.“
Младият творец има и една друга мечта – в бъдеще да организира хартиен фестивал, на който хората да правят декори от хартия. А те да бъдат окачвани в градска среда – по витрините, по прозорците, на улиците. Анна силно се надява в Пловдив да има място за подобно мероприятие, а до тогава ще учи индивидуално хората на малки групички как да се разтоварват и засилят креативността си с това старо, но развлекателно изкуство.
