Изборите, които правим са това, което предопределя нашето бъдеще. Предопределя какви хора ще бъдем след десет години и къде ще се намираме след двадесет. Често смятаме, че дадени избори са въпрос на случайности и че постъпваме по даден начин просто, защото нямаме друг избор. Но аз съм по-склонна да вярвам, че тези избори са плод на онази част от нашия мозък, която доста често е по-мъдрата- подсъзнанието.
Именно подсъзнанието е това, което кара Даниела Стойкова, млада художничка, да избере пътя на художественото изкуство. Даниела е на 28 години, родена е в град Нова Загора и рисува от дете. Талантът ѝ бил безспорен и оценяван редица пъти още докато е млада, но тя неосъзнавайки силата си не обръщала сериозно внимание на рисуването. Докато не дошъл важният за мнозина млади хора момент, в който трябва да избере как да продължи живота си. Дали, какво и къде да завърши висшето си образование. Именно в този момент Даниела отново се обръща към спотайвания си талант и избира да кандидатства в художествена паралелка. Избор, който прави само, защото ѝ се струва най-лесния, но в крайна сметка рисуването се оказва най-голямата ѝ страст.
Така Даниела Стойкова все още неосъзнаваща, че изборът ѝ е един от най-правилните, които е взимала, започва уроци. Подготвя се и влиза в Академията за танцово и тетрално изкуство в Пловдив със специалност Сценография. Именно в АМТИ се запознава с техники на рисуване, които я вдъхновяват и предизвикват да експериментира. Запознава се за първи път с маслената живопис. Техника, която толкова я впечатлява, че от тогава не спира да използва „маслото” в картините си.
Въпреки, че след това избира да прекъсне образованието си в АМТИ и завършва Оперно пеене, рисуването продължава да е неизменна част от живота ѝ. Всяка крачка, всяко действие и всяко запознанство я води към рисуването и към живота на творец. И няма човек, който да погледне картините ѝ и да не си каже, че талантът ѝ е безспорен, а рисуването е нещо, което тя задължително трябва да прави и то по-много.
„Причината да реша да се занимавам професионално с рисуване и да се престраша да изложа картините е мой приятел, също художник- Вили Николов. С него се запознах година преди да завърша образованието си. Той ме насърчи доста в рисуването, даде ми идеи и ме подтикна да излагам картините си. Колкото повече рисувах, толкова повече се „запалвах”. Първите си картини изложих в една галерия на морето, след което продължих да излагам и все повече да искам да рисувам.”
Пътят ѝ я отвежда до Италия, където тя става част от Дружество на художници “Art de Verona”, където започва да работи много активно. Сред художниците в страната, в която художественото изкуство е поставено на пиедестал, Даниела Стойкова сама разбира, че има бъдеще в това, което прави. Развитието ѝ продължава с първата ѝ самостоятелна изложба през януари тази година в Милано. Изложбата е озаглавена „The red journey”. Тема, която пренася и в следващата си изложба вече в България. Тя носи романтичното име „My way” и представя една година от живота на Даниела Стойкова. Във платната, част от „May way”, Даниела „вгражда” всички свои чувства и емоции, преживяни през изминалата година.
Като много млади творци в България Даниела не се идържа само с рисуването. Но не се оплаква, а смята, че това е начинът да бъде независима и да твори както и когато реши.
“Не бих казала, че рисуването e „Part time” работа за мен, въпреки че имам и други доходи. Предпочитам да не разчитам изцяло на рисуването, за да нямам ограничения и да не се налага да правя това, което смятам, че би се харесало, вместо това, което искам.”
Изкуството поражда изкуство. Точно поради тази причина са малко творците в България, които се занимават само с един вид изкуство. Голяма част от актьорите са и певци, познаваме редица писатели, които рисуват прекрасно, скулптури- музиканти и т.н. Затова няма да ви изненадаме, че Даниела пее, рисува, а се оказва и че танцува. Прави го за удоволствие, но е поредното потвърждение, че вдъхновението, когато го има, избива от много и различни страни. То е бездънен кладенец, от който ако се научиш да черпиш, всекидневно и ежеминутно ще откриваш малки „диамантени чудеса”.
Даниела Стойкова ще продължава да споделя с нас своите чудеса. А ако искате да ги видите на живо с очите си, можете да го направите в “Project lab” в София, където в рамките на една година ще представя голяма част от творенията си.
