Значение на държавните символи

Символите са смислово възприемани знаци за познание, които формират и укрепват една общност и с това изпълняват функция по създаване на ред

0
1573
Български държавни символи

Държавните символи са едни от главните аспекти, които оформят индивидуалната идентичност на всяка нация, затова ще разкрием значението на най-срещаните и важни такива.

Текстът, който ще прочетете, представлява обобщена извадка от книгата „Държавни символи“ на Христо Паунов – преподавател и доцент по Конституционно право в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“.  Ако искате да получите повече информация за българските символи и тяхната датировка, можете да я откриете между страниците на книгата.

Символите са смислово възприемани знаци за познание, които формират и укрепват една общност и с това изпълняват функция по създаване на ред. Думата „символ“ идва от старогръцки и означава знак, рисунка, която представя в съкратен вид същността или значението на даден предмет, събитие или идея.

Символите съпътстват човека от най-ранните етапи на неговото развитие. Те са едни от най-старите начини за тълкуване на онези страни от действителността, които трудно биха могли да бъдат отразени с други средства. Развитието на символите е в тясна връзка с духовното и материално-битовото ниво на населението през даден период, в дадено географско място, с традициите, типа обществена организация, религия и други. Те имат както представително, така и обществено-политическо, емоционално и възпитателно въздействие върху хората.

Ето и най-значимите държавни символи:

ГЕРБЪТ

герб

Един от най-важните символи на всяка държава е нейният герб. Той представлява графично изображение, създадено по определени правила. Той е фигурална композиция, чиито елементи са подредени и оцветени по определен начин, свързан с обекта на символизиране. Гербът е отличителен знак. Поставя се върху знамена, печати, парични знаци, официални документи и други. Единствено субекти на правото могат да притежават държавен герб. Механизмът за даването и получаването на герб е от компетенциите на определени правни фигури, притежаващи висша власт. Затова гербът е едновременно символ с правно значение и нормативна уредба и най-важен идентификационен знак.

Теориите, обясняващи произхода на гербовете са различни. Според някои от тях произходът на гербовете е свързан с Адам, Ной, Александър Македонски, Юлий Цезар, Крал Артур и други личности от митологията и историята. Някои изследователи свързват появата на гербовете с влиянието на Ислямския свят и Византия по времето на първите кръстоносни походи.

Гербовете се делят на няколко групи, в зависимост от обекта, който символизират:

-Държавни гербове – тук влизат гербовете, които символизират дадена държава.

-Династични гербове – това са гербовете на отделни аристократични фамилии.

-Лични гербове – обикновено това са гербове на отделни лица, които не са аристократи.

-Областни и градски гербове – създадени, за да символизират забележителности с историческо и културно значение на дадена област или град.

-Църковни гербове – това са гербовете на римокатолическите папи, абатства, архиепископства, епископства, кардинали, отделни свещеници.

-Гербове на организации – символи на благотворителни организации, университети, колежи, търговски фирми, институции и други.

Науката, която се занимава с появата, историческото развитие на гербовете и правилата за тяхното съставяне, изработка и разчитане, се нарича Хералдика. Елементите, които съставят герба са два вида: задължителни и незадължителни. Към първите спада щитът, а към вторите корона, щитодържатели, постаменти, девиз и други.

ДЪРЖАВНИЯТ ПЕЧАТ

държавен печат

Държавният печат представлява държавен знак, който се поставя върху някои актове, издавани от висшите държавни органи. На него се възпроизвежда държавният герб, отбелязва се името на държавата, посочва се формата на управление – република или монархия и се поставя надпис „Държавен печат“.

В неразривна връзка с нормативната уредба на държавния печат е и уредбата, свързана с т.нар. „пазител на печата“. Поглед към люлката на парламентаризма – Великобритания, показва, че сред висшите държавни служба е и тази на „пазител на държавния/тайния печат“. Тя е титулувана. Нейният титуляр получава титлата Lord Privy Seal. Смята се, че службата е създадена през XIV век, като през Средновековието държавният печат е бил изискуем за разходване на средства от хазната, за сечене на монети и други. Любопитен факт е, че във Великобритания материята за държавния печат получава позитивна уредба със закон от 1884 г., а в България това се случва една година по-рано. В някои страни като Австрия и ФРГ съществува споделяне на властта върху държавните вимволи. Тя се разпределя между държавния глава, парламента и правителството.

НАЦИОНАЛНОТО ЗНАМЕ

Национално знаме

Един от символите, съпровождал човечеството в хилядолетното му развитие, е знамето. То е символ на националното, воинско, професионално или друго обединение на хората. Обикновено знамето е едноцветно или многоцветно платно с установени размери, форма и цвят, прикрепено върху дървена дръжка или шнур. Състои се от една или няколко съшити съставни части. Понякога върху него са изобразени графики, рисунки, гербове, надписи или девиз. Знамето отразява историята, традициите, обичаите, постиженията на даден народ, етнос, малцинствена група или организация.

Със символиката, историята и развитието на знамената се занимава един специален дял от хералдиката, наречен „вексилология“. Видовете знамена се делят на:

-Държавни – олицетворяват държавата, нейните органи и институции.

-Народни – символизират отделни народи и народности, влизащи в държавни обединения, като федерации и конфедерации.

-Църковни – символизират дадено вероизповедание или верска общност.

-Владетелски – символизират даден владетел

-Военни – като символи на войскови части или подразделения; характерни са за армейските структури на всяка държава.

-Търговски и военноморски – притежаващи голямо разнообразие на форми, символика и предназначение според вида и ранга на кораба.

ХИМНЪТ

Химн

Химнът е тържествена песен, която изразява националната идентичност. Като музикално произведение националният химн служи за изразяване на висша любов към отечеството. Той представлява нацията при тържествени случаи в страната и чужбина и обикновено се изпълнява в точно определени от закона случаи.

Химнът, като символ на държавността, се появява най-късно в исторически аспект, далеч след знамето и герба. В конституционната държава приемането на една песен за химн на страната става чрез конституцията или със специално приет за тази цел нормативен акт.

СТОЛИЦАТА

София

Столицата е главният град в държавата и един от нейните символи. Тя е политически, административен, икономически, културен, транспортен, духовен, образователен и научен център. В нея са седалищата на висшите държавни и съдебни органи, сградите на централни държавни институции.

В столицата са разположени дипломатически и консулски представителства на чужди държави и представителства на международните организации в страната. Тя е предмет и на нормативна уредба на конституционно и законодателно ниво.

Старите български столици са част от националното ни наследство. Те са лицето на България от нейното създаване, до наши дни. Свидетели са на възход и падение, величие и забвение през различните епохи на историческо развитие на страната.

Първата българска столица е град Плиска, основан от хан Аспарух. Тя задържа статуквото си от 681 до 893 година. Столицата мести седалището си във Велики Преслав през 893 година и остава там до 971-ва. През 1187 г. Търново е обявен за новата столица на България от болярите Асен и Петър. Години по-късно, след Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. София се превръща в официална столица на обединена България и до ден днешен не е настъпвала друга промяна.

ОРДЕНИТЕ И МЕДАЛИТЕ

Орден

Ордените и медалите принадлежат към категорията „държавни награди“ или „държавни отличия“. Наградната система в държавата е система от държавни, правителствени и други отличия за заслуги и високи постижения в областта на икономиката, политиката, науката, техниката, културата, изкуството, образованието, с които се удостояват отделни граждани и организации. Държавните награди включват ордени, медали, почетни, възпоменателни и наградни знаци, почетни звания и други.

Някои ордени се дават за поощряване на личности, други за проявена храброст, героизъм, хуманизъм, трети са възпоменателни. Основните символи при изработването им са герб и знаме на България, корона, лъв, мечове, дъбови или лаврови венци и клонки, изображение на ликовете на големи личности от историята на страната и други. Ордените може да имат степени (първа, втора, трета или златен, сребърен, бронзов) и категории (с мечове и без мечове, с венец и без венец, с корона и без корона). Могат да бъдат с лента и без.

Медалите се раздават по същата причина като ордените. Юбилейните медали се дават еднократно във връзка с определена годишнина, свързана с историческо или културно събитие, с рождението или смъртта на изтъкнати личности и други. Медалите, давани от обществени, културни, спортни и други институции, не се включват в държавните награди.

Символиката е резултат на творческа мисъл. Тя ни помага по лесен и нагледен начин да изразим сложни и абстрактни понятия, качества, отношения, идеи, стремежи. Това е една от причините нейното приложение да е застъпено значително в доста сфери на живота. Не случайно правото и справедливостта имат за символ Юстиция – с везна и меч.

Харесва ли Ви статията?

Кликнете върху звезда, за да я оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Засега няма гласове! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.