Иван Юруков- изобличител на човешката слабост в “Пилето, което казва КУ“

0
62
Иван Юруков

“Най-голямата ми надежда е много бързо да се оттървем от това време, дето всичко в него е временно, нетрайно. Няма да ни липсва това временно време.”

Това е любимата реплика на актьора Иван Юруков от моноспектакъла “Пилето, което казва КУ“, който застана пред медията ни за едно искрено интервю.

-Разкажи ни как се роди идеята за  “Пилето, което казва КУ“. Какво те провокира да направиш точно моноспектакъл?

Авторът на текста Александър Урумов ми предложи да го прочета и аз веднага го харесах. Текстът ни превежда през истински човешки несгоди, връща ни към изначалния замисъл, към човещината, към природата. Започнах работа върху текста, репетиционния период беше сравнително кратък и интензивен. Текстът представлява една добра възможност за интерпретация на персонажите в него. Чрез героя и историите, които разказва, авторът предлага един своеобразен разрез на търсещия човек, една дисекция на съвременното общество.

-Опиши ни твоя герой. За какво мечтае и какви са неговите страхове?

Възприеман като странен неудачник, героят изобличава човешките слабости, като оголва до болезненост своите. Допадна ми и като послание и като смисъл. Това беше и моето желание – да изговоря на глас нещата, които и у мен самия смущаващо тлеят и стоят като въпроси. Монологичната театрална форма е голямо предизвикателство, към което актьорите трудно посягат. Отдавна в мен зрее желанието да се впусна в тази дисциплина и да изпитам себе си. Нужен бе провокативен текст, какъвто е “Пилето, което казва ку”. Първия контакт с публиката беше недвусмислен знак, че съм на прав път.

-Какво ти носи вдъхновение за изграждането на една роля?

Всяка роля води със себе си кодове и възможности за реализиране. Както всички знаем няма незаменими актьори, но има неповторими. Всеки творец е уникален. Достатъчно е да се изхожда от собствената чувствителност и професионализъм, за да се изгради образ, който в съюз с авторовата мисъл и режисьорско решение да се впише в цялостния облик на представлението. Вдъхновението е непредвидимо, то връхлита изненадващо. Творецът винаги трябва да е нащрек, за да го улови. Всяко нещо може да бъде извор на вдъхновение. Дори случайно дочута мелодия може да развълнува, да отключи неподозирани чувства.

Иван Юруков

Кога разбра, че ще станеш актьор и коя беше първата ти изява на сцена?

“Ако е гарга – да е рошава!” – това ми каза Ангел Ангелов – Батката, когато се явих на прослушване за участие в самодейна трупа преди много години. Тогава все още не осъзнавах къде попадам, но по-късно благодарение на Батката пред мен се откри един нов хоризонт. Започнахме работа върху пиесата “Квадратувата на кръга” от Валентин Катаев. Театърът тогава потече във вените ми и нищо не можеше да спре желанието ми да се занимавам с това. А Ангел успя да ми придаде увереност и сила по пътя към истинския театър.

А какви качества носи добрият актьор?

Работа, работа, работа! Това е основното нещо, което изгражда добрия актьор. Отдаденост и постоянство са нужни по пътя към израстването. Откровеността е в основата на всичко. Добра преценка, стремеж към красотата, умереност и проява на добър вкус, отстояване на истинност, силен характер, колегиалност – все качества, без които актьорът не може. Талантът, разбира се, е важен, но само той не стига. Непрестанния труд е основния елемент за постигане на професионализъм. Това мисля, че се отнася за всяка професия.

-Как оценяваш съвременното театрално изкуство?

Изкуството е вечно! В днешния театрален афиш присъстват много достойни спектакли. Като отражение на съвременната действителност театърът трансформира изразните си средства. Формата се променя, но водещия елемент е съдържанието. Когато има какво да каже, творецът ползва съвременни похвати за изказ. Съвременното театрално изкуство не търпи фалшивост и наподобяване.

Коя е ролята, която те промени по някакъв начин или ти помогна да научиш нови неща за самия себе си?

Всяка роля, с която ме среща театъра, е голямо предизвикателство. Работата по дадена пиеса е свързана с търсене и откриване на нови неподозирани изживявания, които със сигурност обогатяват. У актьорът дремят незнайни персонажи от различни епохи, които следва да бъдат събудени. Те идват водени от авторовата мисъл, която чрез героя и словото се проявява на сцената. Отговорността на актьорът е да предаде тази мисъл с необходимия професионализъм и откровеност, за да достигне до зрителя. Това несъмнено провокира въпроси не само у зрителя, но и у самия изпълнител. Отговорите винаги водят до лично израстване и обогатяване. Това е и основната цел на театъра.

-Върху какво работиш в момента?

На финала сме на един доста интензивен театрален и филмов за мен сезон. Изгряха още две заглавия на представления с мое участие в театралния афиш – “Майстори” от Рачо Стоянов в Народен театър “Иван Вазов” и “Пилето, което казва ку” от Александър Урумов. Участвах в два пълнометражни и един късометражен филми, които предстои да излязат. Може да се каже, че беше един пълноценен сезон.  Сега се нося на крилете на “Пилето, което казва ку” и прелитаме из различни градове в страната.

Автор: Кристина Славова

Харесва ли Ви статията?

Кликнете върху звезда, за да я оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Засега няма гласове! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.