Това е Хиро! Моят Хиро! Хиро е уличник. Спасихме го от софийските улици преди една година и макар понякога много да ме ядосва, той е едно от най-добре взетите решения в живота ми. Хиро е „герой“ (превод на думата от английски език) не защото е бил или е най-силната котка, а защото имаше късмета да бъде открит от хора, които го обичат. За жалост, не всички котки са като него. Повечето не споделят тази щастлива съдба. Вместо това тяхното бъдеще е сурово, жестоко, обречено на болести, чудовища, под формата на автомобили и лошо отношение.

Бездомните котки, и като цяло животни, са често наивни същества. Някои гальовни, други страхливи, но всички с нещо общо помежду си – желанието да оцелеят. През зимния сезон това начинание е по-трудно, независимо дали се намират в слънчев Пловдив или в по-студен град в България. Тогава те забравят, че се страхуват от чудовищата-коли и докато са в покой се шмугват в „пазвата“ им. Както знаем котките могат да се промушат през всеки отвор. Така, сгушени до карбуратора или до където могат да стигнат, те се надяват да получат малко топлина, без да подозират, че се излагат на риск, ако превозното средство бъде запалено, докато те са вътре.

Котки

Да се върнем на Хиро! Той е един малък добряк. Казвам малък, защото въпреки че мина годинка си остава някак дребничък за възрастта си. Той обича всички хора, но все още не може да се отучи от някои улични тертипи като нежеланието да го гушкат, бъркането в коша за боклук, постоянното желание за храна, сякаш утре няма да има и постоянното любопитство да наблюдава какво се случва навън. Забележете, че ви открехвам част от личния си живот. Нещо, което е нетипично за един журналист. Принципно вие споделяте животите си с мен, не обратното. Но нямам против, не и когато става въпрос за нещо повече от битовизъм. Разказвам ви всичко това, защото дори не искам да си представя какво щеше да се случи с рижата котка у дома, ако не я бяхме открили. Ако не се бяхме влюбили в нея и приели в дома ни. А да се влюбиш в животно не е трудно. Нужно е веднъж да погледнеш в очите му, за да усетиш тази неразрушима връзка. И като се замисля, че съдбата можеше да не ни събере, че сега можеше да гладува някъде по улиците или да линее от поредната рана, сърцето ми се къса. Но той е „герой“ и имахме щастието да се открием. Дори сега, докато пиша тези редове преминава постоянно пред екрана в опит да развали концентрацията ми и да отвлече вниманието ми от тези, най-вероятно глупави занимания, според него. Ама разбира се, нима работата е по-важна от играта за едно животно? Не мисля!

Котки

Но както вече казах, той е късметлия. Онези малки същества, наместили се по колите, обаче, не са. Затова моят апел е да ги пазите. Проверявайте автомобилите си всеки път преди да завъртите ключа, защото колкото по-студено става, толкова по-голяма вероятност има някоя животинка да се е намърдала в тях. Няма да ви отнеме много време. Чукнете по капака, ослушайте се за мяукане и ако се е заклещила ѝ помогнете. Превърнете се в спасител, не в неин съдник. Не я обричайте на гибел, защото бързате за среща, бързате за работа, за ресторант, за пазар, за пътуване. Бърза работа в този живот нямаме, освен да живеем!

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.