Изкуството във фотоси: Анелия Янкова

"Тази година съм си дала за цел да се вдъхновявам от себе си… просто ей така да се обърна към себе си и да започна да се самоопознавам наново. Толкова да се харесам, че да ми се прииска да съм като себе си като порасна. Всъщност мисля, че всеки трябва да го направи, да си припомни колко обича себе си", споделя дизайнерката

0

Автор и фотографии: Кристина Ликова

За мен е удоволствие да ви представя гостът ни днес, а именно –  дизайнерът Анелия Янкова. Както се вижда, тя е впечатляващо красива жена, освен това има невероятно чувство за хумор, всестранно развита е, неспираща да действа и да твори. Изключително съм щастлива да ви споделя както нейната история, така и фотосесията, която заснехме специално за настоящото интервю! Насладете им се!

-Здравей, Анелия! Как би се представила на аудиторията?

Странна! Така ме определят хората. Горяща в мечтите и целите си. Човек на честта. За мен е въпрос на чест и достойнство да спазваш обещанията и думата си. Понякога се чувствам като същество от друга планета, когато се сблъсквам с празни приказки и дела.

-Твоят бутик „Дрешникът“ се радва на огромен успех. Как реши да се занимаваш с моден дизайн?

За съжаление моята „модна“ история не е много вълнуваща, защото откакто се помня съм искала да се занимавам с това. Всеки си има нещо, което знае, че ще прави винаги и го е знаел откакто се помни.

Аз винаги съм знаела, че ще правя дрехи… и ги правя от дете. Просто първите дрехи, които правех ги обличах на малките котенца вкъщи, защото не харесвах куклите Барби. Сега не харесвам живите кукли Барби.

Aneliq

Aneliq

-С какво обичаше да се занимаваш като дете?

Като дете много рисувах и… правех дрехи (вече ставам скучна ). Обичах да ходя в семейната фирма и да гледам как шивачките шият. Разпитвах ги постоянно кое как се прави, после досаждах в кроячното и така летните ваканции се издокарвах с някоя дреха направена от мен. Организирах децата от улицата да си правим модни ревюта. Явно съм била досадна от дете.

-Откъде се роди идеята ти за събитието Моден Капан?

О, да правя ревюта ми е мечта от дете. Всъщност като ученичка бях много амбициозна, учех моден дизайн, разбира се и много исках да има място, където да се изявяват младите творци.

И така един ден просто реших, че ще го направя напук на всички, които казваха, че съм луда. Аз вярвам в младите хора на България. Вярвам, че тук се раждат уникални хора и много ми се иска да си останат в България.

-Дизайнът единственото изкуство, с което се занимаваш ли е?

Не! Седем години се занимавах с танцуване и преподаване на така нареченото Анголско танго: Кизомба.

-Как балансираш между личния и професионалния живот?

Ами не балансирам. Просто професията ми е част от личния живот. Това се отразява и на дъщеря ми. Виждам себе си в нея, когато се рови в платовете около мен, за да си прави рокля. Професията ми е навсякъде: в бутика, в ателието, вкъщи. Аз живея професията си.

Aneliq

Aneliq

-Как успяваш да съхраниш женствеността си между многото задачи и забързаното ежедневие?

Понякога успявам, понякога не. Случва се да се усетя, че съм се самозабравила в задачите и съм забравила за жената в мен. Но бързо се шамаросвам и се старая да се намирам бързо.

-Изпитваш ли нужда да се отдалечаваш от работата ти на моменти, въпреки че я обичаш?

Има моменти, в които искам да се отдалеча от всичко. Просто, за да ми залипсва отново. Бих искала да пътувам повече, защото всяко завръщане е толкова сладко.

-Как се раждат идеите ти в творческата професия? В какви моменти най-често те връхлитат?

Почти винаги идеите ми се раждат докато шофирам. Дано някой ден не катастрофирам, когато измисля нещо гениално. Идеите се появяват постоянно в главата ми, но не ги записвам. Така забравям повечето и след време те пак се връщат. Но имам цял живот, за да ги осъществя.

Aneliq

Aneliq

-Какво те вдъхновява?

Ох, сложен въпрос. Понякога се вдъхновявам от собствените си шантави мечти. Понякога се вдъхновявам от определени личности. Понякога от средата и обстановката, която ме заобикаля.

Тази година съм си дала за цел да се вдъхновявам от себе си… просто ей така да се обърна към себе си и да започна да се самоопознавам наново. Толкова да се харесам, че да ми се прииска да съм като себе си като порасна. Всъщност мисля, че всеки трябва да го направи, да си припомни колко обича себе си!

-Какво е за теб любовта?

За мен любовта е в най-малките неща. В погледа, в кафето направено с желание сутрин. Любовта във всичките ѝ форми е навсякъде около нас, понякога се налага просто да отворим очи, или да вдишаме дълбоко.

-Преди години беше популярна фразата „Красотата ще спаси света“. Кое е това нещо, което ще спаси света според теб?

В днешно време нямаме нужда от красота, имаме в излишък някак от онази изкуствената „грозна красота”. За красотата имаме нужда от мярка. Добрината ще спаси света, а ако не спаси него, ще спаси поне душите ни.

-Какво би ни казала за финал?

За финал бих искала да пожелая на себе си и на другите да се обичаме повече. Да обичаме повече себе си и хората, които са ни най-близки. Всичко останало е преходно!

 

ХАРЕСА ЛИ ВИ СТАТИЯТА?

Изкуството във фотоси: Анелия Янкова
Оценете статията
Вашето мнение е важно за нас!