Изкуството във фотоси: Веси Господинова

"Аз и единствено аз мога да се вкарам в страшна дупка, да усетя дъното, да копая дъното и сама да се изтласкам нагоре" споделя родната актриса

0
669

Както обещахме, започваме поредицата изкуството във фотоси на Кристина Ликова, която два пъти месечно ще ни представя хора с интересни професии. Ето и какво пише тя за първото си професионално интервю.

С огромно удоволствие днес ви представям една жена, майка, актриса, вдъхновител – Веселина Господинова. Имах щастието да присъствам на една нейна мотивационна презентация и разбрах, че има много какво да даде на хората. Още първия път, когато я видях, ме впечатли присъствието ѝ, енергията ѝ, отдадеността ѝ към това, което прави. Присъствието ѝ струи във фотографиите, които направихме заедно. Насладете им се, както и на краткото интервю, което записахме специално за вас!

Vesi Gospodinova

-Здравей, Веси. Би ли се представила с няколко думи на аудиторията ни?

Казвам се Веселина Господинова. От една година вътрешното ми усещане е да се представям като Веси Господинова. Четвърто поколение актриса съм и това не ми позволи да осъществя детската си мечта да стана сърдечен хирург. Разбира се, завърших НАТФИЗ. Имам една друга моя много голяма страст, която води моето вдъхновение нагоре и напред, и това е телевизията. За повече от 10 години съм минала през всички нива на телевизионната машина, от най-ниското – от репортер в сутрешния блок, до автор и водещ на предаване за култура – „От другата стана“. Също така имам една много голяма моя мечта, да стана професионален обучител на хора от различни професии. Да ги провокирам и да ги карам да се изразяват по-добре, защото усещам потенциала на всеки, когато го видя. Затова направих няколко успешни презентации, една от които е мотивиращата презентация „Овладей себе си, завладей другите“, в която правя точно това – провокирам хората.

-А какво обичаше да правиш като дете?

Като дете съм прекарала цялото си детство в Театър “София” и в Сатиричния театър. Изгледала съм всички постановки. Баща ми беше актьор 15 години в Театър “София”, майка ми беше драматург в Сатиричния Театър. Аз съм израснала в гримьорните, израснала съм в перукерните. Виждала съм как се изгражда един образ. Никога няма да забравя Тодор Колев от „Човекоядката“ и как той от един около 45-годишен мъж се преобразяваше в един възрастен дядо, какъвто е неговия персонаж в пиесата на Иван Радоев. И това може би се е запечатало като един от най-съкровените ми и най-светли спомени от детството – гримьорната и преобразяването на хората в други.

-Можеш ли да кажеш, че децата от малки проявяват талантите си?

Абсолютно! И то най-вече моите деца (смее се). Шегувам се. Разбира се, генът няма как да не повлияе върху проявлението на талантите на всеки един човек. Но предпоставяйки една среда, в която ти би искала да се развива твоето дете, или всяка една майка, съм сигурна, че има инстинкти как да надуши и насочи своето дете в правилната посока. Така аз имах щастието да се оттам на инстинкта и интуицията си и да усетя таланта на моя син да свири на флейта. Това, че аз съм актриса и съм от такова семейство, надявам се не ми поставя граници, защото, например, виждам невероятния талант в областта на спорта в моята дъщеря. Т.е. опитвам се да постъпвам към тях като към различни личности и не ги бутам, а просто развивам техните качества. Въпросът е да видите тези индивидуални качества. Всяка една майка може да ги види в нейното дете, стига да иска.

Vesi Gospodinova

Vesi Gospodinova

-Така е. Какво те вдъхновява?

Аз сама се вдъхновявам. Единствено и само. Разбира се, не, не се шегувам. Аз и единствено аз мога да се вкарам в страшна дупка, да усетя дъното, да копая дъното. Имала съм такива моменти и мога единствено и само сама да се изтласкам нагоре. Решавам в какво да бъда вдъхновена. Имала съм период, в които съм била отдадена на театъра. Имала съм период, в който съм била отдадена на телевизията. Но сега много искам да се вдъхновя да бъда все по-грижовна майка. Нищо друго не ми липсва.

-А имаш ли моменти, в които не искаш да правиш това, което правиш, въпреки че обичаш работата си?

Не, Слава на Бога. Никога не ми се е случвало. И това е един личен мой избор, който се отразява на хората, които ме заобикалят – от моите приятели до моя съпруг, който има огромно влияние и ми оказва наистина страхотна подкрепа да правя това, което искам.

Ще ви разкажа един случай. Като се издържах като студентка в НАТФИЗ, правех промоция на различни големи брандове и големи фирми. На едно обучение научих нещо – че когато облечеш униформата на определения бранд, на определената фирма, ти вече го представяш пред другите. Това беше един много голям урок и точно в този момент реших, че повече няма да правя нищо, което не искам. Вече съм на 38 години и не ми се е случвало да правя нещо, което не искам.

-Какво е за теб изобилието?

Изобилието за мен е, колкото и прозаично да звучи, храната. Защото аз съм зодия Телец, родена съм на 13 май, и страшно много обичам да ям. Когато ми кажеш изобилие, аз си представям чепки с грозде, плодове, хубава храна. Не, наистина, не се шегувам.

Vesi Gospodinova

-Според теб кой е преломният момент, в който изобилието започва да се проявява в живота на човек?

Когато ти решиш. Когато ти решиш да отвориш стаята на изобилието, изобилието идва при теб.

-Как да я отвориш? По какъв начин?

Трябва да решиш, че си готов за изобилието, което вече ти е предпоставено от Бога, от съдбата. Ти го имаш. В твоя дом имаш стая на изобилие. Ако не го усещаш в момента, просто се опитай да отвориш вратата и то ще те залее.

-А имаш ли навици или ритуали, които те приближават към успеха?

Реалният ми контакт с успеха е контактът с моите приятелки. Наблюдавам ги как се развиват, през какво са преминали, за да стигнат до техния успех. Това е моят ритуал. Наблюдавам хората. Аз съм един крадец на образи.

-Ти си завършила НАТФИЗ. Мислиш ли, че образованието ни прави по-добри в професията ни?

Аз съм много консервативна относно образованието. Смятам, че то е много важно. Академичното, особено в България, е на доста добро ниво. Имам предразсъдъци към хора, които не са завършили НАТФИЗ и които нямат образование в нашата сфера и се опитват да изместят доста добре образовани хора. Гневи ме факта, че в нашата среда, в нашата гилдия, започват да работят манекенки, певици и хора от различни професии, които смятат, че могат да вършат нещо, за което ние сме отделили повече от пет години от живота си.

-Какво е отношението ти към храната?

Ще ви кажа. Имам една много добра приятелка, актрисата Анна Петрова. Тя като разбра, че съм бременна ми каза следното: „На дете едно ядене, два пъти не се дава“. И така съм отгледала и двете си деца. Готвя три пъти на ден, имам градина. Произвеждам доколкото мога по-голямата част от продуктите и това за мен е страшно важно. Пак казвам, че съм зодия Телец и съм много свързана с природата. Храната за мен е сила и живот.

Vesi Gospodinova

Vesi Gospodinova

-Как се отнасяш към трудностите и провалите? Би ли ни разказала някаква история в тази връзка, например.

Както казах, аз живея с усещането, че съм целуната по челото от Господ, само защото съм се родила в това семейство и защото съм избрала да бъда това, което съм. И пак казвам, аз сама си се вкарвам в провали, сама си се вкарвам в успехи, неуспехи, сама се вдъхновявам. Това е една такава роля, която сама съм си отредила и съм приела в живота си. Не знам колко е добре, колко е зле. Това е положението. Това съм аз!

-В какви пиеси обичаш да играеш?

Това е един много сложен въпрос. В момента в България нивото на театралната култура, както от тези, които я правят, така и от тези, които я гледат, според мен е на едно от най-ниските си нива, от създаването на българския театър по време на Възрождението. Нивото е адски ниско, има пощипвания, пошляпвания, излишни ниски енергии, с които се занимава театърът, за да разсмива своята публика. Аз в такива проекти не участвам! Последният проект, по който участвах е документален театър, вербатим-театър, нещо което се прави за първи път в България. Аз съм една от първите, които разказа своята лична история пред публика в Червената къща. Но споделянето и безкрайната искреност на актьора също носи със себе си едни огромни съмнения. Съмнения дали публиката има готовността да чуе нещо подобно. Затова този въпрос по-скоро бих го подминала.

-Има ли роля, за която мечтаеш?

Винаги съм искала да бъда Жулиета.

-Какво би ни казала за финал?

Обичайте се!

Харесва ли Ви статията?

Кликнете върху звезда, за да я оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Засега няма гласове! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.