Автор: Гавраил Гавраилов
Добруджа е люлката на българска държава, а Силистра е дом на първия ни патриарх. В този край са запазени характерния дух на смирение пред традициите и почит към историята ни. На пръв поглед равното добруджанско поле не крие нищо особено, но това е заблуда. В суходолията около Кайнарджа са се спотаили сакрални места, които задължително трябва да се посетят.
През 1774 г. в тогавашното село Кючуккайнарджа е подписан важен мирен договор. Той оповестява правото на руската императрица Екатерина Велика да покровителства всички християнски народи в Османската империя. Оттам започва да се формира нашето национално самосъзнание, което ние наричаме Възраждане. Този извор на живот за българската нация бликва край белокаменната чешма в Кайнарджа. Днес това място е превърнато в красив парк, където водата продължава да струи. Изграден е информационен център за туристи, където ще ви помогнат да си планирате времето в района.
В каньона на Суха река може да се видят много скални ниши, служили за дом на първите монашески общности в Европа. Днес те са относително достъпни, макар че липсват обичайните информационни табели и маркирани пътеки до тях. Но преди да се отправите към Шан Кая или Гяур Евлери, попитайте за тях в информационния център в Кайнарджа. Оттам тръгва и екопътека, която преминава през селата Светослав, Господиново, Средище, Стрелково и стига до Каменци. В последното село може да се отседне в автентичен комплекс за селски туризъм, носещ името “Чобан махала”, както и да се посети девическия манастир “Възнесение Господне”. Той е наследник на голям мъжки манастир, опустошен от турците.
Село Стрелково е добре известно с пещерата „Баджалията”. Тя е възприемана като неръкотворен божествен храм и е използвана за култови практики през античността. Долината по река Табан е обожествена от траките, които поставят началото на култово строителство. Извършвани са ритуали и жертвоприношения на животни, а според някои предания – на всеки пет години са жертвани и хора.
”Баджалията” е централния храм – светилище на тракийския бог Залмоксис. Той е бил роб, а в последствие и ученик на Питагор. След като бил освободен от робство, той се скитал из Балканите, забогатял и се озовал в земите на днешното Стрелково. Изградил своя зала, където посрещал знатните гети и придобил авторитет сред тях. Отначало се провъзгласил за жрец, а впоследствие и за бог. В подножието на пещерата са открити артефакти от различни епохи – гръцки монети, фрагменти от тракийски накити, керамични съдове, римски артефакти.
В местността може да се види каменен трон и подравнена площадка с трапецовидна форма, ориентирана по посоките на света, която има астрономическо предназначение. Има черен път до обекта, информационни табели и поддържана инфраструктура за туристи.
