Отпразнувахме 24-ти май – Деня на българската просвета и култура. Още една учебна година е към своя край. Завършиха първолаците, абитуриентите, а на останалите ученици им предстои още малко присъствие в класните стаи. В този така завладян от матури, изпити и годишно оценяване момент, образованието отново излезе на преден план.
Да си учител не е просто професия, това е призвание. Те са хората, избрали да обучават, възпитават и да се грижат за бъдещето на нашите деца. Те творят свят за тях, изпълнен със знания, история и гордост към родината. Всеки от нас помни поне един свой учител, който му е повлиял, накарал го е да повярва в нещо, в себе си, да обикне повече родината си или е бил негов модел за подръжание. За мен това беше г-жа Минева, учителката ми по история, чиито думи и напътствия са неизменна част от живота ми, дори сега, когато съм вече пораснало дете.
Героят на днешната ни история е един преподавател, който спокойно можем да наречем будител. Тя е от тези учители, които горят за учениците си, които се събуждат сутрин с безброй идеи как да направят образователната институция малко по-любимо място за децата. Г-жа Калинка Русалова води занималня за деца от първи до четвърти клас в ОУ „Васил Левски”. Списъкът с прояви, в които участват учениците ѝ, е огромен и труден за изброяване.
Калинка Русалова е част от програмата eTwining. Тя представлява общност на училища в Европа, която предлага платформа за персонала (учители, директори, библиотекари и др.) в образователните институции. Чрез нея всички участващи могат да общуват, да си сътрудничат, да развиват проекти, да споделят и да се чувстват част от европейската образователна общност.
Благодарение на програмата и усилията на Калинка, децата имат контакт с техни връстници от цял свят. Провеждат видео разговори, разменят си писма и картички за Коледа и Великден. Научават много за културата на другите народи. Обучават се в различни програми и участват в инициативи. Тази година участва в семинар, организиран от еТwining в Патра (Гърция), където създава собствена програма наречена „Моята любима игра”. В нея децата представят своите любими игри, чрез видеа и снимки.
Като ръководител на доброволческа група към училещето, Калинка организира специална инициатива, свързана със Световния ден на усмивката. На шести октомври, всяка година, децата излизат пред училище и раздават на минувачите, изработени от тях, хартиени емотикони. I-ви Б клас, на когото е възпитател г-жа Русалова, е избран за най-усмихнат клас на България от Сдружение „Усмивка”.
„Хората вървят по улицата вглъбени в себе си и размисли за проблемите си, радко се усмихват, децата се приближават към тях и им подаряват емотиконите. Някои се стъписват, други просто отминават, но повечето се зарадваха на вниманието от децата и си тръгваха по-усмихнати. Тази година за втори път раздавахме емотиконите, а вече имаше хора, които помнеха датата и ни очакваха.”
Друга интересна инициатива, в която се включват и родителите, е урок по родолюбие, организиран заедно със сдружение „Родолюбие”. По време на урока децата се заклеват в любов и вярност към България. Този акт на родолюбие децата посрещат с огромно въодушевление, а церемонията е повече от тържествена.
Между всички свои дейности, тя намира време да се занимава и с народни танци – друга нейна страст. Тя използва това свое хоби, за да организира открит урок „ От българско по-българско”, в който учениците се запознават с народните тредиции, танци и обичаи.
„Заедно с класния ръководител Боянка Митева организирахме грандиозно тържество “От българско, по- българско”, в което участие взеха и родителите на нашите ученици. Чухме едни от най-силните стихотворения от родителите – “Опълченците на Шипка”, “Новото гробище над Сливница”, “Хаджи Димитър”, а когато една майка запя акапелно народна песен, всички притаихме дъх. Наричам учениците си “моите хора”, защото ги чувствам наистина близки. Разбиране и подкрепа получавам както от ръководството на училещето, така и от родителите им. Затова успяваме да се включим в толкова много конкурси и инициативи. Правя всичко с много любов и радост и знам, че не съм единствена. Иска ми се хората повече да виждат положителното около себе си. Омръзна ми от негативни новини и злободневни истории. Случват се прекрасни и весели неща около нас, трябва само да пожелаем да ги видим. Като учител най-важната ми задача е да накарам децата да уважават себе си и другите около тях.”
Учителите оказват сериозно влияние в израстването ни, затова нека не забравяме да им благодарим и напомним колко важни са те за нас.
