Фотографии: Петър Вълчев
Както вече ви информирахме, на 25-ти август ще се състои един много красив и нежен концерт на Античния театър – „Ladies of Jazz”. Продължаваме нашите блиц интервюта с главните участници в него, а днес ви представяме прекрасната, елегантна и изключително талантлива българска певица – Камелия Тодорова, която се изкушаваме да наречен икона, но няма да го направим, защото както разбрахме по време на интервюто, тя не се възприема като такава.
Въпреки това тя е впечатлителен творец, който ще остави огромна кариера след себе си и винаги ще служи за пример на младото поколение. Работила е и с едни от най-големите музикални имена в световен мащаб като групата „Мингъс Дайнасти“, Милчо Левиев, Алберт Мангелсдорф и Дон Чери. Била е в съвместна програма с изпълнители като Майлс Дейвис, Сара Вон, Били Престън и Луи Белсън.
Гордост е да се докоснеш до такъв човек, а ето какво разказа Камелия Тодорова и пред нас.
-Подготвяте шоуто „Ladies of Jazz”, което ще представите на 25-ти август на Античния театър. Как решихте да се съберете и да осъществите общия проект с Рут Колева и Милица Гладнишка?
Рут Колева ме покани с предложение за този проект. “Три поколения пеят джаз” ми хареса като идея, обичам предизвикателствата и смятам, че ще бъде един разнообразен и красив концерт.
-Какво да очакват феновете ви, които ще посетят концерта?
Обичам да зареждам публиката с позитивна енергия и песни за любов. Темата за душата намира най-добра изява във вокалния джаз и вярвам, че слушателите лесно се идентифицират с много от песните, които изпълнявам.
-Какво е общото между джаза и женската сила?
Били Холидей, Ела Фицджералд, Сара Вон, Кармен Макрей и други са пример за силни жени с характер във време, в което нежният пол не е имал право на глас, но които чрез музиката ни запознават с женската душевност и сила. Не случайно техният репертоар от песни се изпълняват и до днес и са евъргрийни, които ние трите с удоволствие ще представим на пловдивската сцена.
-Много жени на едно място обикновено предвещава буря. Вие лесно ли се сработихте?
Трите сме доста различни – всеки със своя колорит и тембър, всеки със стиловите си предпочитания. Но общото между нас е любовта към разказването на истории, към импровизацията и желанието да общуваме с публиката, все съставки за един приятен летен коктейл.
-Кога и как се влюбихте в джаз музиката?
От дете слушам джаз, баща ми беше меломан и макар да не беше лесно да се намерят плочи с джаз, ние все намирахме начин да се сдобием с тях. За първи път пях джаз на Вторият Джаз Преглед в София края на 70-те години заедно със саксофонистът Людмил Георгиев. “Lady sings the blues” на Били Холидей е песента, която казва всичко по отношение на този тип музика и именно тази песен е причината да искам да пея.
-Ако музиката е средство за изразяване, какво изразява джазът?
Джазът е радост, тъга, любов, терапия.
-Неколкократно сте излизали на различни пловдивски сцени. Имате ли любимо свое място в града ни?
Публиката на Би Боп Кафе винаги е много приветлива и с радост гостувам там. А старият град е изключително романтично място и всеки път, когато съм в Пловдив, обичам да го посещавам.
-В последните години се завръща интересът на публиката към различното, некомерсиално изкуство. Има ли такава тенденция в българската джаз музика?
В световен мащаб смятам, че е по-скоро обратното – наблюдава се комерсиализаране особено на вокалния джаз. Преплитането на жанрове и версии на поп и рок песни в бърз суинг, например, е интересен подход тази музика да става все по-достъпна за широката аудитория.
-Вие сте икона в българската музика и кино. Тежи ли тази корона?
Никога не съм се чувствала с корона на главата. Това, че съм проминентна личност си има и добрите и лошите страни, но човек свиква с погледите на хората и внимава с достъпа на медиите до личния му живот. Не се считам за икона, но ще се радвам ако съм вдъхновение за новите поколения.
-Какво Ви коства да стигнете до равнище, недостижимо за много български артисти?
Успехът изисква жертви. Особено в личен план. Близкото ми обкръжение най-много страда от това. Аз съм борбена личност! Упорита съм и вярвам, че с дисциплина, работа, страст и разбира се мъничко късмет всичко се постига.
-Продължавате да правите авторска музика, а на Античния театър ще представите най-новата си песен. На какво се дължи вашата неуморимост и неугастващ талант?
“Красив спомен” е песен, която дъщеря ми Рейчъл написа и е изповед за една отминала и неосъществена любов. Посланието е свързано с това, че някои неща/личности не е необходимо да се връщат в живота ни, а да останат красив спомен. Това е песен, с която аудиторията лесно се идентифицира и когато я изпълнявам забелязвам замислените погледи на края на изпълнението.
Повечето песни от моя български репертоар не се определят като джаз, но аз обичам да експериментирам с аранжиментите на тези песни, за да ги включвам в джаз концертите си като този, който предстои на 25-ти.
-Пяла сте на едни от най-големите световни сцени. Има ли разлика във възприятието на музиката Ви в България и чужбина?
В чужбина публиката има традиции в слушането на тази музика, а в България доста късно навлиза и до ден днешен се води за некомерсиална, за разлика от чужбина, където особено на места си е основната музика за слушане. През 30-те години (че и до днес) в САЩ, Франция, Норвегия е музиката, с която хората се забавляват. Тук, знаем, публиката масово се забавлява по съвсем различен, не толкова културен, бих казала, начин.
-Какво липсва на българският музикален пазар, за да излезе на световния пазар?
Идентичност. С това “copy-paste” поведение няма да пробием.
-За финал какво искате да споделите с нашите читатели?
С радост каня вашите читатели на концерта ни на 25-ти август. Нека за два часа да забравят проблемите, да се заредят с добро настроение и да потанцуваме заедно.
