Каталин Старейшинска: Споменът за летене се крие някъде в детството. Големите житейски грешки ни връщат винаги там

„Спомен за летене“ е постановка, която търси човешкото в човека

0
139

Фотографии: Георги Вачев

Ех, театър… Кога ли ще спреш да ни изненадваш, да впечатляваш и да ни караш да мечтаем? Сигурно никога и по-добре, защото без мечти и фантазии сме погубени. А театърът знае как да провокира въображението и мечтите ни. Прави го по-умело от самите нас, от самия живот, дори. Такава постановка е и „Спомен за летене“, която се играе на Камерна сцена на Драматичен театър Пловдив. Творческият колектив е успял да пресъздаде една модерна приказка за полета на душата и индивида в обществото и да постави житейски въпроси.

Биляна Георгиева, Веселин Петров, Димитър Крумов, Иван Николов, Каталин Старейшинска представят Чехов, Бекет, Хесе, Селин, Екзюпери, Бредбъри, Шекспир, Гогол, Еко в тяхната простота и сложност. Казвам простота, защото тези майстори на словото с лекота могат да пресъздадат вселенски проблематики, казвайки малко, колкото е нужно. С прости примери от битието изкарват на преден план страстите и демоните, които всички ние съдържаме.

Представяме ви интервю с актьорите от постановката, които под режисьорския замах на Боян Крачолов са създали спектакъл, от който се гордеят и им припомня защо са се захванали с театър по начало.

-Разкажете ни малко повече за “Спомен за летене”, заради зрителите, които все още не са го гледали.

Веселин Петров: „Спомен за летене“ е  потапяне в един фентъзи свят. Парчета пъзел, които главният герой започва да нарежда, за да достигне до „нещото“ – по-голямо от самите нас.

-Вие сте млад екип. През какви перипетии минахте, докато “Спомен за летене” се появи на сцената?

Каталин Старейшинска: Проектът беше в главите ни през последните две години. Минахме през много трудности, но желанието ни за реализация на спектакъла беше достатъчно силно, за да се справим заедно.

Веселин Петров: Идеята за представлението се роди, още когато бяхме студенти. Тогава мечтаехме, а сега вече можем  да летим.

Иван Николов: Най-голямото ни препятствие беше намирането на театър, в който да се реализира проект, който е свободен и независим в своя замисъл.

-Темата, която засягате, а именно човешкото съществуване, е трудна задача. Открихте ли отговорите сами за себе си на въпроса: „Как човек устоява на живуркането?“

Иван Николов: Човек устоява на живуркането с помощта на духа, на любовта, на семейството и приятелите, любопитството към нови места, любимо занимание, което те изпълва със смисъл.

Веселин Петров: Борба, вяра, любов, фантазия.

Биляна Георгиева: Човекът може да „устои на живуркането“ като не свиква с нищо и никого.

Каталин Старейшинска: Границата между адаптацията към дадени условия и „живуркането“ е много тънка. Няма рецепта. Човек не трябва да се страхува от поемането на голям риск. Подчинението пред „живуркането“ ми се струва много по-страшно.

Spomen za letene

-Какво ви даде тази постановка и какво ви взе?

Иван Николов: Даде ни възможност отново да премерим сили заедно. Отново да правим онова което обичаме – театър!

Веселин Петров: Представлението ме върна назад във времето, когато бях малък принц. Магично време, което никой от нас не бива да забравя. Какво ми взе? Това е мистерия.

Каталин Старейшинска: Свобода на съавторство с едни прекрасни колеги и приятели. И малко главоболия, естествено.

-Имат ли изобщо хората спомен за летене и как да не го забравим?

Иван Николов: Все пак, първо, ние ходим по земята. Но хората имат спомен за летене. А няма да го забравим, ако се теглим един друг към полет, а не надолу.

Каталин Старейшинска: Споменът за летене се крие някъде в детството. Големите житейски грешки ни връщат винаги там.

Веселин Петров: В днешно време този спомен се свързва единствено с Терминал 2.  Човек може да лети където пожелае чрез въображението си  и това е нещо велико.

Биляна Георгиева: Чрез припомняне и настояване.

-Всъщност как изобщо се събра именно този екип?

Иван Николов: Режисьорът Боян Крачолов ни събра, но ние бяхме заедно отпреди, като съмишленици с общи възгледи за театъра. После разбрахме, че имаме и различия.

Веселин Петров: Всички „човеци“ в този екип  работят с огромна страст. Това е причината.

-Чий образ бе най-труден за усвояване и защо?

Иван Николов: Най-труден за усвояване беше изключително силният и голям колективен образ, който с всяко следващо представление се развива все повече и ни носи удовлетворение като от размах на криле!

Биляна Георгиева: Да станем ЕДНО, да бъдем един организъм, да полетим заедно.

Веселин Петров: Трудно няма. Всичко е въпрос на работа и труд . Труд-трудно. Мисля, че е ясно.

Каталин Старейшинска: За мен беше най- труден пътят от „високите“ вестникарските заглавия, които ни налага обществото до полета към високия текст на Шекспир, който пита: „Живот. Какво си ти?“

 

Харесва ли Ви статията?

Кликнете върху звезда, за да я оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Засега няма гласове! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.