Kino Komsomol

През миналия век, на Главната улица на Пловдив са разположени четири кина в рамките на 200 м. едно от друго. Те са Екселсиор, открито през 1912 година, кино Капитол, открито през 1927-ма, Пикадили, отворено през 1929-та и кино Балкан, открито през 1941 година. През 1960 г. кино Капитол бива бутнато, по идея на Градския народен съвет на трудещите се, като част от парцел, включващ в себе си къщи и заведения, на чието място се е открила зелена площ с шадраван. Затова започва конкурс за архитект на нова, по-модерна зала. Определя се мястото на ул. “Гладстон” 40, където преди това е изгоряла мебелна столарна работилница, и почва строеж. За проекта е одобрен архитект Любомир Шинков, който изготвя новаторска, интересна и колоритна функционална схема.

На първото ниво е сложил стълбище, което води до второто, а от него се влиза в амфитеатрална кино зала, чийто редове са обрамчени от по още едно стълбище, за да могат хората да заемат местата си отгоре-надолу. Ако някой иска да се върне във фоайето, трябвало да го направи през странични коридори. Самата гардеробиерна била разположена в ляво на долното ниво. Всичко било измислено така, че да няма опашки и посетителите да не се сблъскват при влизането и излизането в залата. Друга иновативна конструкция, която Шинков измислил, бил подвижен покрив, за да влиза прохлада.

След като подготвил скиците, той ги предал на Общината и заминал за Тунис за четири години. Напълно достатъчни за построяването на киното, чието официално откриване се състояло на 5-ти септември 1964 г. под названието Кино Комсомол. Любомир Шинков се завърнал в Пловдив и с разочарование открил, че сградата изобщо не е изпълнена така, както я е проектирал. На горното ниво е била ситуирана сладкарница, страничните врати били затворени, а покривът нито веднъж не бил отворен. Идеята му за улесняване на клиентите, така и не видяла бяла светлина.

Самата зала е била построена да побира 900 души, но в силни дни е събирала и от 1000 нагоре. Понякога се е чакало по час – час и половина, за да си вземеш билет, а те стрували по 20-30 стотинки. Само при някой много известен филм цената скачала до 70 стотинки. Разбира се, преобладавали са съветските, а цензурата е присъствала, но Кинефикация не е можела да си позволи да не пуска и западноевропейски и американски филми, защото иначе е нямало да може да си изпълни плана. В края на 60-те, началото на 70-те клуб “Искра 100” сключва договор с Кинефикация и започва да пуска премиерни за България филми в киното. В началото на всяка прожекция е вървял кратък кинопреглед, който представлявал черно-бял новинарски репортаж. Освен филми, в залата са се провеждали и музикални постановки, предимно естрадни.

През 1969-та за първи път в града се вкарва широкоформатен апарат, с размер 17х9. Било нещо невиждано до сега, истински празник за киноманите. Първата прожекция на него била “Лебедово езеро” а по-възрастните все още си спомнят сензацията и емоциите. Като споменахме емоции, тогава хората са преживявали силно сюжетите на филмите. Гледало се е в мълчание, съсредоточено, мнозина са си тръгвали разплакани от определени истории, с дни са се обсъждали актьорите, сценариите, режисьорското виждане. Било е истинско преживяване. Кратко бягство от ежедневието.

Пространството пред сградата също е било впечатляващо. Представлявало е голям, чист и гостоприемен площад, където пловдивчани са се събирали и търпеливо, в сладки приказки са чакали да дойде техният ред за билет. Сега пред и отстрани на кино Космос има бараки.

Уви, политиката еволюира и държавата преминава в един непознат ни до тогава режим. През 89-та правителството пада и начинът на живот на българите рязко се променя. Опитвайки да се изправим от прахта и да продължим напред, опитвайки да се адаптираме, народът обеднява, цените се вдигат и билетите стават по 5-10 лв. Вече почти никой не може да си позволи да ходи на кино, а и видеата навлизат в почти всеки дом. С развитието на новите технологии и навлизането на икономическите процеси след идването на Прехода, започва и краят на една ера. Така, вече кино Космос бавно умира и някъде около 1994 година бива затворено.

Сега разполагаме с нови и модерни кино салони, най-вече позиционирани в молове, по американски образец. Те са много по-големи, много по усъвършенствани откъм звук и картина, но някак си онази прашасала романтична носталгия липсва. Сегашните салони не се пълнят до толкова, че да се пукат по шевовете, вместо кинопрегледи се пускат реклами и трейлъри за скорошни премиери. Замерването на публиката с пуканки е нещо нормално и макар че всяко време носи своето очарование, понякога поглеждам назад и с въздишка отчитам разочарованието си, че не съм опитала от тогавашното. И се чудя… а какво щеше да бъде ако кино Космос си беше останало кино Комсомол?

Маршрут

Отправен адрес: Използване на текущото местоположение

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.