Айлякът няма точно определение, но всеки кореняк знае каква символика носи думата. Това е сетивното чувство на отмора, на вътрешен покой, на спокойствие, хумор и веселие. Онези моменти, в които не правиш нищо конкретно и все пак се чувстваш освежен, весел и свободен. Айлякът е вкаран в жилката на историята на Пловдив, независимо, че самата дума е модерна. Усещали са го както старото ни поколение, така и новото и всички имат поне една история, която могат да разкажат, типична за биченето на айляк.

Има няколко класически места, където айлякът се бичи и като че ли те никога няма да изчезнат.

Тепетата

Ailqk

Кое е първото място, за което се сещаме, когато някой каже да бичим айляк? Тепетата, естествено! Няма нищо по-вечно, по приятно и класическо от биченето на някое от градските тепета. Кое ще бъде то е въпрос на предпочитания. Ако някой иска да види целия град, ще се качи на върха на Младежкия хълм. Ако иска да е обгърнат от възрожденска архитектура, ще отиде в Трихълмието. Там, освен на върха му, има и други кътчета за отмора. Едно от най-посещаваните е тераската над тунела, на която от храсти е изписано “Пловдив”. Други пък са любители на Сахата, а трети предпочитат тучната зеленина и ходят на разходка на Бунарджика. Така или иначе, което и да изберете, няма да сгрешите. Винаги ще сте на високо, винаги ще усещате вятъра в косите си и ще се върнете в младостта.

“Цар-Симеоновата” градина

Ailqk

Още една класика в жанра е “Цар-Симеоновата” градина, която още от създаването си е била пункт на веселие. Там се е простирало едно от първите панаирни изложения. Била е част от царски конюшни. Лодки и лебеди са плували във водите ѝ. Изобщо…развитието е значително през времевия поток, но едно остава вечно – любовта на пловдивчани към нея. А в съвремието обожаваме да висим на пеещите фонтани, да се захласваме по светлините и музиката им и да си бъбрим за теми, които после ще забравим, защото по никакъв начин не са ни натоварили емоционално.

“Копчетата”

Ailqk

Или познати още като “Фонтана с пеликаните”. Всеки го нарича различно и макар че кръглата част от площад “Стефан Стамболов” е оградена от заведения, които не позволяват точно айляк, те не могат да спрат тукашните или гостите на града ни да поседнат на сладки приказки на седалките пред Общината. А и в горещите летни дни прохладата, излъчваща се от фонтана, е повече от добре дошла.

“Капана”

Ailqk

В миналото, в квартала на занаятите и творческите индустрии “Капана” е кипял засилен живот и работа. В зоната се е майсторило, търгувало, въртял се е бизнес. Сега нещата са променени и въпреки че все още има работилници и ателиета, кварталът се е превърнал главно в място за забавление, кибичене на “Ядрото” и пиене на бира по калдъръмените лабиринтни улички. Още с влизането в “Капана” почваш да се чувстваш различно. Някак си топло ти става на душата, а цветовете на сградите, арт инсталациите и графитите те карат да се усмихнеш. “Капана” е съвременно място за бичене на айляк, но бързо се превръща в класическо и нищо чудно след 50 години пак да го дават за пример.

Парк “Лаута”

Ailqk

След ремонтните дейности и пълната метаморфоза на тракийския парк, той се превърна в любимо място на жителите на квартала и тези, в близост до него. Дали са от “Тракия”, “Съдийски” или “Каменица”, той е сборен пункт за разходки, спорт, каране на велосипеди, ролери, скейтборди и, разбира се, мачове. Кучешките зони, барбекютата и гористата местност са привлекателна дестинация за отдих и движение.

Брега на “Марица”

Ailqk

И докато последните две дестинации са развити в последните години, то брега на река “Марица” отново е зрънце от миналото, което за жалост в момента е загубило предишния си блясък, но все още притегля кореняците с романтичната си аура. Няма нищо по-спокойно от гледката на течаща вода. Тя наистина успокоява, а и развива въображението. Сериозно! Когато сте на река и се захласнете по потока ѝ, не се ли чувствате почти магически? Едно време по брега на “Марица” са се правили събирания, концерти дори, цели празници. И сега е възможно. А ако не… и сами да седнете на тревата или на някоя пейка, пак ще отворите съзнанието си.

Гребната база

Ailqk

Е да, Гребната е главно за спорт, но не си мислете, че само спортисти или хора, които искат да се вкарат във форма, ходят там. Да не забравяме, че каналът е едно от любимите места на пловдивчани за хапване на цаца и пиене на бира. То е любимо отново заради водата, заради гората, заради невероятно красивите залези. Освен същинската алея, обичаме и “Братската могила”, която е в едно друго начало на Гребната, както и “Розариума”, който бавно почва да се превръща в нова предпочитана ниша от цялата горска местност.

Маршрут

Отправен адрес: Използване на текущото местоположение

Харесва ли Ви статията?

Кликнете върху звезда, за да я оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Засега няма гласове! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.