Айлякът няма точно определение, но всеки кореняк знае каква символика носи думата. Това е сетивното чувство на отмора, на вътрешен покой, на спокойствие, хумор и веселие. Онези моменти, в които не правиш нищо конкретно и все пак се чувстваш освежен, весел и свободен. Айлякът е вкаран в жилката на историята на Пловдив, независимо, че самата дума е модерна. Усещали са го както старото ни поколение, така и новото и всички имат поне една история, която могат да разкажат, типична за биченето на айляк.
Има няколко класически места, където айлякът се бичи и като че ли те никога няма да изчезнат.
Тепетата
Кое е първото място, за което се сещаме, когато някой каже да бичим айляк? Тепетата, естествено! Няма нищо по-вечно, по приятно и класическо от биченето на някое от градските тепета. Кое ще бъде то е въпрос на предпочитания. Ако някой иска да види целия град, ще се качи на върха на Младежкия хълм. Ако иска да е обгърнат от възрожденска архитектура, ще отиде в Трихълмието. Там, освен на върха му, има и други кътчета за отмора. Едно от най-посещаваните е тераската над тунела, на която от храсти е изписано “Пловдив”. Други пък са любители на Сахата, а трети предпочитат тучната зеленина и ходят на разходка на Бунарджика. Така или иначе, което и да изберете, няма да сгрешите. Винаги ще сте на високо, винаги ще усещате вятъра в косите си и ще се върнете в младостта.
“Цар-Симеоновата” градина
Още една класика в жанра е “Цар-Симеоновата” градина, която още от създаването си е била пункт на веселие. Там се е простирало едно от първите панаирни изложения. Била е част от царски конюшни. Лодки и лебеди са плували във водите ѝ. Изобщо…развитието е значително през времевия поток, но едно остава вечно – любовта на пловдивчани към нея. А в съвремието обожаваме да висим на пеещите фонтани, да се захласваме по светлините и музиката им и да си бъбрим за теми, които после ще забравим, защото по никакъв начин не са ни натоварили емоционално.
“Копчетата”
Или познати още като “Фонтана с пеликаните”. Всеки го нарича различно и макар че кръглата част от площад “Стефан Стамболов” е оградена от заведения, които не позволяват точно айляк, те не могат да спрат тукашните или гостите на града ни да поседнат на сладки приказки на седалките пред Общината. А и в горещите летни дни прохладата, излъчваща се от фонтана, е повече от добре дошла.
“Капана”
В миналото, в квартала на занаятите и творческите индустрии “Капана” е кипял засилен живот и работа. В зоната се е майсторило, търгувало, въртял се е бизнес. Сега нещата са променени и въпреки че все още има работилници и ателиета, кварталът се е превърнал главно в място за забавление, кибичене на “Ядрото” и пиене на бира по калдъръмените лабиринтни улички. Още с влизането в “Капана” почваш да се чувстваш различно. Някак си топло ти става на душата, а цветовете на сградите, арт инсталациите и графитите те карат да се усмихнеш. “Капана” е съвременно място за бичене на айляк, но бързо се превръща в класическо и нищо чудно след 50 години пак да го дават за пример.
Парк “Лаута”
След ремонтните дейности и пълната метаморфоза на тракийския парк, той се превърна в любимо място на жителите на квартала и тези, в близост до него. Дали са от “Тракия”, “Съдийски” или “Каменица”, той е сборен пункт за разходки, спорт, каране на велосипеди, ролери, скейтборди и, разбира се, мачове. Кучешките зони, барбекютата и гористата местност са привлекателна дестинация за отдих и движение.
Брега на “Марица”
И докато последните две дестинации са развити в последните години, то брега на река “Марица” отново е зрънце от миналото, което за жалост в момента е загубило предишния си блясък, но все още притегля кореняците с романтичната си аура. Няма нищо по-спокойно от гледката на течаща вода. Тя наистина успокоява, а и развива въображението. Сериозно! Когато сте на река и се захласнете по потока ѝ, не се ли чувствате почти магически? Едно време по брега на “Марица” са се правили събирания, концерти дори, цели празници. И сега е възможно. А ако не… и сами да седнете на тревата или на някоя пейка, пак ще отворите съзнанието си.
Гребната база
Е да, Гребната е главно за спорт, но не си мислете, че само спортисти или хора, които искат да се вкарат във форма, ходят там. Да не забравяме, че каналът е едно от любимите места на пловдивчани за хапване на цаца и пиене на бира. То е любимо отново заради водата, заради гората, заради невероятно красивите залези. Освен същинската алея, обичаме и “Братската могила”, която е в едно друго начало на Гребната, както и “Розариума”, който бавно почва да се превръща в нова предпочитана ниша от цялата горска местност.
