Когато Куршум хан положи основите на османски Пловдив

Оловото използвано за постройката възлизало на 5 000 000 лева

0
3643
Historical_Plovdiv

Куршум хан! По-възрастните пловдивчани все още пазят спомена за най-величествената гостоприемница под тепетата, а младите са чували истории, които сигурно им се струват толкова далечни, облечени с дрехите на столетен прах. Но като всяка извехтяла дреха, ако я изтупаш, праха ще падне и историята ще заблести наново.

Куршум хан е вдигнат през 1370 г. от сина на тогавашния завоевател на Пловдив – Шихабедин паша. По това време градът е бил под османска власт в лицето на Лала Шахин, който не е избил местните, тъй като те приели властта му. Вместо това, турският паша видял потенциал в местността, прехвърлил властта на сина си, а той започнал да издига Филибето от пепелта на разрухата.

Куршум хан не е единствената масивна постройка, дело на Шихабедин. Негова е заслугата още и за безистенът, стария мост на река Марица, няколко джамии и хана. Всъщност строежът на гостоприемницата започнал още преди османското нашествие от търговци от Дубровник, които я използвали за склад на стоките си.

Когато Шихабедин паша поел съдбата на хана, той се простирал на четири декара, а самата сграда заемала 2 500 кв. м. Във вътрешния двор била построена чешма, достатъчно голяма, че от нея да се поят едновременно 50 коня. Втора, по-малка красяла пространството в западния край, която била издигната в чест на Алеко Константинов. На мраморна плоча били изписани словата: „За споменъ на Българский любимъ синъ Алеко Константиновъ, убитъ на 11-ий май 1897 година от чадата на деньтъ. Пийте, братя, и помнете невинний Христов последователь, Алека! Хаджи Гьока Павлов“.

Сградата е построена от камък, тухли и хоросан, а покривът бил покрит с дебели пластове олово, от където идва и наименованието на хана. Един от най-впечатляващите елементи от постройката била двукрилната главна порта в северозападния ъгъл, изработена от масивно дърво, с оловен обков, която достигала два метра дебелина. Ханът се състоял от два етажа – на подземния били разположени 35 одаи, а на втория 44.

Първият престъпил прага на кервансарая бил Шихабедин паша, но бързо го последвали много именити търговци и занаятчии, които търсили къде да отседнат и да си починат. Но както често се случва, славата на хана почнала да отшумява едва след няколко години. Едни от главните причини са отварянето на още много други гостоприемници, докато Куршум хан бил превърнат в занаятчийска чаршия с дюкяни и складове. През 1901 г. почват да се носят слухове и предложения постройката да бъде съборена, защото използваното върху й олово възлизало на цели 5 000 000 лв. След 1909 г. започват дела за собственост на хана, а през 1910 г. е взето решението той да се бутне. Това става официален факт двайсет години по-късно.

Сега на мястото на Куршум хан се издигат Градските хали, които макар и все още използвани като търговски център, също замират с всяка следваща година. Някак си няма как да не се замислиш дали няма да ги сподели подобна съдба – тази на разрушението. Но без значение какво ще покаже бъдещето, едно нещо е вечно – историята! Историята помни възходите и загубите си и докато все още има кой да се обръща към нея… Кой да дири истината в хрониките, да отсява фактите от догадките, то една къща, дело или човек, винаги ще съществуват. Както казахме в началото – нужно е просто да изтупаме праха.

Харесва ли Ви статията?

Кликнете върху звезда, за да я оцените!

Среден рейтинг 4 / 5. Брой гласове: 3

Засега няма гласове! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.