Пловдив е най-старият жив град в Европа и пети в света.
Димитър Райчев, вестник „Марица“, сдружение „Аз обичам Пловдив“, Фондация Бауерзакс и доброволци се заемат да увековечат историята на всяка една локация в града под тепетата чрез гражданската инициатива # REMEMBER PLOVDIV.
Сахат тепе е един от седемте пловдивски хълма, който се намира в самия център на града. Името му идва от прочутата часовникова кула, построена в края на XVI век. В най-високата част височината е 61 метра, мерена от нивото на Главната улица. През годините е с различни имена, като най-древното е Венерин хълм (хълм на любовта), по-късно Топлар тепе (топчийски хълм), „Княз Борис”, „Данов хълм” и последното „Васил Коларов”.
Според древногръцки историци хълмът заедно с древното селище, разположено върху него, е наричан Колиби. Залесяването на тепето започва по време на кметуването на известния книжовник Христо Г. Данов (1897-1899). Голямото озеленяване и благоустройство му става от 1929 до 1932 година, когато кмет на Пловдив е Еньо Маналов, както и през годините 1932-1935 при първия мандат на кмета Божидар Здравков.
На върха на Сахат тепе между старата часовникова кула и днешната радиотранслационна, на самата площадка се е намирала „барутницата” – турски барутен погреб. Точно за това място на 3 август 1932 година Пловдивската община обявява конкурс за предприемачи за построяване на бюфет. Шест месеца по-късно, на 19 февруари 1933 година, ресторантът започва да посреща клиенти. Проектът е на известния пловдивски архитект Никола Овчаров (1892-1974). Постройката е едноетажна, с елегантен обем и олекотена конструкция и напълно отговаря на градинско-увеселителния характер на избраното място. След Девети септември ресторантът продължава да работи и да е любимо място за пловдивчани, ала вече под името „Младежка среща”. За съжаление през 1975 година култовото заведение е съборено окончателно с цел да се издигне ново, по-голямо и по-модно, наречено “Хеброс”. Плановете са изготвени от Проектантската организация под ръководството на архитект Атанас Каишев и инженер Андон Гугушев. Намерението обаче не се реализира и нов ресторант на същото място не е построен.
