rodopi

Античната вила “Армира” е най-популярния обект за културен туризъм в ниските източни ридове на Родопите. Близката околност е толкова живописна, че може да се сравни с областта Тоскана в Италия. Нежните гънки на хълмовете се преплитат плавно към долината на река Марица, а сред тях се намират някои от най-добрите лозови масиви с мерло не само на Балканите, но и в цяла Източна Европа.

Ние вече споделихме впечатленията си за кулинарните тайни в поречието на Бяла река, където все още природата е чиста и непокътната. Сред възрастните хора в района се пазят стари истории как преди години комунистическия лидер Тодор Живков е настоявал да яде мряна, уловена само от тази река, и лесно разбирал кога му поднасят риба от друго място. Повече за тези неща може да прочетете тук.

А сега ще ви насочим към най-долното поречие на река Арда, където се намират емблематични панорамни гледки. Районът между Маджарово и Ивайловград е познат на запалените любители на алтернативния туризъм, които си падат и по добрата кухня.

В търсене на лешоядите

Маджарово е втория най-малък град в България. Местното българско население се заселва там веднага след Балканските войни и до създаването на промишления добив на руди след 1950 г. е сравнително малобройно. Благодарение на мините, малкото село става голям град, но към края на XX век отново се завръща към естественото си състояние на притихнало провинциално селище в планината. В наши дни единствения повод да се посети Маджарово е Центъра за дивите птици, където туристите могат да отседнат, да опитат местна храна и да се отправят на фотолов или наблюдение на грабливи птици.

За добрата храна в градчето се грижат две жени, които са сестри и имат дълъг опит. Според тях хранителните навици в района почнали да се изменят с навлизането на столовата кухня покрай миньорите. Оттогава са останали ястия като тас кебап и мусака, но в последните години все повече туристите предпочитат стари местни рецепти. Така те предлагат къпана баница, клин, саралия и зелник. А за пилешката кавърма по маджаровски може да разказвате дълго. Напоследък има и някои екзотични предложения като телешко в тиква, които обаче нямат никаква връзка с традиционната кухня на тракийските българи. Подобни кулинарни експерименти могат да се опитат в село Горно поле. А за сусамов тахан от печен сусам трябва да се отправите към село Бориславци, където има стар яхнаджия. Селото е познато на запалените рибари – там е началото на язовир “Ивайловград”, където се ловят много трофейни екземпляри сом, бяла риба, шаран и щука.

Мистерии, храни и още нещо

В края на месец юли село Хухла събира любителите на тракийски легенди, които участват във фестивал, разгърнат около различни местни мистерии. Но селото е преживяло и погром по време на Балканските войни, за който напомня мемориалния комплекс на Илиева нива, където се е разиграла жестоката трагедия. Признателните потомци на тракийските българи се събират всяка година в началото на юни, за да почетат паметта на невинните жертви на турската жестокост.

Село Покрован е недалеч оттам. То е единственото изцяло католическо село в Родопите, а местното население пази някои много самобитни рецепти. Ако искате да опитате характерните покровански зелник и саралия, трябва да се отправите към църквата на селото, където живеят няколко възрастни монахини. Те с радост ще ви разкажат, а при възможност и ще ви приготвят нещо за хапване.

Когато говорим за мистерии, трябва да споменем и “биещата икона” на Богородица от село Свирачи. Всяка година на 15 август се случва това чудо, което осенява с добра енергия всички. За кулинарията на Свирачи може да се напише цяла книга, както вече са направили жените от местното читалище. Ние бихме препоръчали много и различни неща от техния кулинарен календар през годината, но най-богата е трапезата им по време на кулинарния фестивал на тракийската кухня в Ивайловград през септември.

И накрая, за всички любители на чистата храна, ще дадем някои полезни насоки. На първо място трябва да посетите местните пазари. Най-голям сред тях е петъчния в Крумовград, където се стичат производители на плодове, зеленчуци, млечни храни и месо от целия регион. По-малък е пазара в Ивайловград всяка сряда, но пък там може да намерите мед и сусамов тахан. Много добър био пчелин има в село Белополяне, където на място може да си закупите мед. Хубаво овче сирене има в Свирачи, а най-добрите доматени консерви, лютеници и плодови конфитюри в района се правят в Плевун. Най-лесно е като стигнете до конкретното село да попитате в кметството, читалището или магазина какво точно търсите. Това е най-бързата социална мрежа на село – директния контакт с местните хора.

Харесва ли Ви статията?

Кликнете върху звезда, за да я оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Засега няма гласове! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.