rodopi

Античната вила “Армира” е най-популярния обект за културен туризъм в ниските източни ридове на Родопите. Близката околност е толкова живописна, че може да се сравни с областта Тоскана в Италия. Нежните гънки на хълмовете се преплитат плавно към долината на река Марица, а сред тях се намират някои от най-добрите лозови масиви с мерло не само на Балканите, но и в цяла Източна Европа.

Ние вече споделихме впечатленията си за кулинарните тайни в поречието на Бяла река, където все още природата е чиста и непокътната. Сред възрастните хора в района се пазят стари истории как преди години комунистическия лидер Тодор Живков е настоявал да яде мряна, уловена само от тази река, и лесно разбирал кога му поднасят риба от друго място. Повече за тези неща може да прочетете тук.

А сега ще ви насочим към най-долното поречие на река Арда, където се намират емблематични панорамни гледки. Районът между Маджарово и Ивайловград е познат на запалените любители на алтернативния туризъм, които си падат и по добрата кухня.

В търсене на лешоядите

Маджарово е втория най-малък град в България. Местното българско население се заселва там веднага след Балканските войни и до създаването на промишления добив на руди след 1950 г. е сравнително малобройно. Благодарение на мините, малкото село става голям град, но към края на XX век отново се завръща към естественото си състояние на притихнало провинциално селище в планината. В наши дни единствения повод да се посети Маджарово е Центъра за дивите птици, където туристите могат да отседнат, да опитат местна храна и да се отправят на фотолов или наблюдение на грабливи птици.

За добрата храна в градчето се грижат две жени, които са сестри и имат дълъг опит. Според тях хранителните навици в района почнали да се изменят с навлизането на столовата кухня покрай миньорите. Оттогава са останали ястия като тас кебап и мусака, но в последните години все повече туристите предпочитат стари местни рецепти. Така те предлагат къпана баница, клин, саралия и зелник. А за пилешката кавърма по маджаровски може да разказвате дълго. Напоследък има и някои екзотични предложения като телешко в тиква, които обаче нямат никаква връзка с традиционната кухня на тракийските българи. Подобни кулинарни експерименти могат да се опитат в село Горно поле. А за сусамов тахан от печен сусам трябва да се отправите към село Бориславци, където има стар яхнаджия. Селото е познато на запалените рибари – там е началото на язовир “Ивайловград”, където се ловят много трофейни екземпляри сом, бяла риба, шаран и щука.

Мистерии, храни и още нещо

В края на месец юли село Хухла събира любителите на тракийски легенди, които участват във фестивал, разгърнат около различни местни мистерии. Но селото е преживяло и погром по време на Балканските войни, за който напомня мемориалния комплекс на Илиева нива, където се е разиграла жестоката трагедия. Признателните потомци на тракийските българи се събират всяка година в началото на юни, за да почетат паметта на невинните жертви на турската жестокост.

Село Покрован е недалеч оттам. То е единственото изцяло католическо село в Родопите, а местното население пази някои много самобитни рецепти. Ако искате да опитате характерните покровански зелник и саралия, трябва да се отправите към църквата на селото, където живеят няколко възрастни монахини. Те с радост ще ви разкажат, а при възможност и ще ви приготвят нещо за хапване.

Когато говорим за мистерии, трябва да споменем и “биещата икона” на Богородица от село Свирачи. Всяка година на 15 август се случва това чудо, което осенява с добра енергия всички. За кулинарията на Свирачи може да се напише цяла книга, както вече са направили жените от местното читалище. Ние бихме препоръчали много и различни неща от техния кулинарен календар през годината, но най-богата е трапезата им по време на кулинарния фестивал на тракийската кухня в Ивайловград през септември.

И накрая, за всички любители на чистата храна, ще дадем някои полезни насоки. На първо място трябва да посетите местните пазари. Най-голям сред тях е петъчния в Крумовград, където се стичат производители на плодове, зеленчуци, млечни храни и месо от целия регион. По-малък е пазара в Ивайловград всяка сряда, но пък там може да намерите мед и сусамов тахан. Много добър био пчелин има в село Белополяне, където на място може да си закупите мед. Хубаво овче сирене има в Свирачи, а най-добрите доматени консерви, лютеници и плодови конфитюри в района се правят в Плевун. Най-лесно е като стигнете до конкретното село да попитате в кметството, читалището или магазина какво точно търсите. Това е най-бързата социална мрежа на село – директния контакт с местните хора.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.