Левче е много – историята за доброто и липсата му

„За да победи злото е нужно само едно – добрите хора да не правят нищо.“ –Едмънд Бърк

0
294
Dobroto

„За да победи злото е нужно само едно – добрите хора да не правят нищо.“ –Едмънд Бърк.

Г-н Бърк сигурно е научил тази истина по трудния начин, както я научаваме всекидневно и ние. Винаги съм вярвала, че светът е хубав, красив в своите сенки, нюанси, светлини, тъмнини, речни камъни и крила, реещи се във въздуха. Да, светът е вълшебен, но не е добър, не достатъчно. Учените казват, че за да оцелее Планетата и да се възстановява безпроблемно е нужно на нея да живеят шест милиона души. А ние сме шест милиарда. Шест милиарда души, съдби, животи, всеки изморен от житейския си път. Всеки, раждащ се с надежди, които някъде по пътя изоставя, защото ако бъдем искрени пред себе си, ще признаем, че „злото“ е много по-голямо от доброто, което правим. И се питам защо е така? Каква е тази огромна пристрастеност към  жестокостта? Жестокост към по-слабите, към чуждото мнение, дори към себе си. А нещата могат да са много по-прости, стига да се научим да обичаме живота. Да го ценим, както нашия, така и на останалите. А когато обичаме, доброто само ще последва…

Сигурно се чудите защо ви водя урок по морал и коя съм аз, по дяволите, че да Ви казвам как да живеете. Прави сте! Имате пълното право да спрете да четете и да се върнете към обичайните си задачи. Но ако останете още малко, ще разберете повода за тази „лекция“. Темата за добрината на хората помежду си и добрината към другите не е нова. Повтаря се откакто хората могат да размишляват. Описва се в трактати, книги, филми, музика, научни докторантури, религиозни доктрини. Дали ще е да спасим безпомощно кученце, да отстъпим място в автобуса на възрастната жена, която едвам крета или да дадем левче на уличния музикант, защото осъзнаваме, че и в пек и в дъжд той ще е там, работещ за прехраната си. Това са само малки примери, дребни постъпки, но именно дребните постъпки ни определят като личности.

Не ме разбирайте погрешно – никой не е идеален, не се стремим към ангелски ореол и трябва да внимаваме кога помагаме, за да не останем излъгани. Но това не означава, че трябва да сме озлобени към чуждата несрета. Ще ви споделя една история – напълно обикновена, битова ако щеш, но истинска и точно затова силна. Става въпрос за една нормална случка в супермаркет, чието име няма да спомена. В главен герой на случката се превръща Севдалина Прингова, която не само прави едно добро дело, но и остава изумена от човешката нехайност и злоба към тези, които имат нужда от подкрепа. За да не преразказвам, направо ще ви представя нейните думи:

„Днес, докато пазарувах в хипермаркет от голяма верига, на касата станах свидетел на следното:

Възрастна жена си беше закупила най-основните продукти, с които може да преживее идната седмица. В количката ѝ имаше боб, яйца, мляко, хляб, сирене и малко домати. Оказва се, обаче, че не ѝ достига левче и каза на касиерката:

-Моля Ви, извадете няколко доматчета, за да станат точно!“

А тя ѝ отвърна

-Ама госпожо, вижте каква опашка направихте, нямаме цяла вечер!

Друг, също толкова нервен, господин се провикна: „Айде малко по-бързо, защото си имам по-важна работа“– потропвайки с крак.

Нещото, което обаче никой не се сети е, че жената има нужда само от 1 левче, което едва ли би ощетило нервния чичко, или всичките 20 души на опашката. Очите ми се насълзиха, а жената трепереше от притеснение. Касиерката я изгони и ѝ каза:

– Махнете се настрани и като намерите 1 лев, елате и си вземете нещата.

Женицата се дръпна настрана и започна да рови във видно празното си портмоне. Сигурно щеше да си тръгне без да е взела нищо и най-вероятно щеше да остане гладна, защото беше 8 ч. вечерта. Отидох при нея и понечих да ѝ дам 2 лв, а тя ме погледна с насълзени очи и ми каза:

– Ама аз кога ще Ви видя, за да Ви ги върна?

Отвърнах ѝ:

–Моля Ви, вземете ги! Вие имате по-голяма нужда от тях. На всеки се случва да не му достигне някоя друга стотинка! – и настоях, а тя ми каза:

–Бъди жива и здрава!

Стигат ми тези думи, изпълват ме с много енергия. Напомням ви само да бъдете, преди всичко, хора и да си помагате, нищо че на вас не винаги са помагали, нищо че не ви стигат парите, нищо!

Има много по-истински неща в живота, бъдете чисти и неподправени, за да ви се случват само най-прекрасните неща.

Дайте път на възрастна жена в автобуса и на бременната също, поздравявайте съседите си, обръщайте внимание на любимите си хора, казвайте „Благодаря“ и „Моля“ по-често и преди всичко бъдете хора!“

Тази история ви споделям не, за да рекламирам милия жест на г-жа Прингова, а като пример, че думите ми не са ала-бала. Примери такива много – както на извършеното добро, така и на липсата му в купища подобни ситуации. Каквото посееш, такова ще пожънеш. Както любовта, изкуството, виното, щастието, така и добрината и омразата са заразни и опияняващи. Ако направиш добро, ще провокираш и друг да го направи, и друг, и друг, докато тази енергия се превърне във верижна реакция. В кръг без край. Нали не мислите, че трябва да сме добри само по Коледа? Или че само големите каузи трябва да се подкрепят? Не… истината се крие в малките жестове, които остават извън радарите на медиите и кампаниите. Така че, ако искате да помогнете не се замисляйте. Не притегляйте на кантар ползите и негативите. Просто го направете! Инстинктивно! Давайте пример на останалите, на младите. Не се срамувайте, че се цепите от колектива и не се срамувайте ако вие изпаднете в безизходица, дори да е за един кратък миг. Защото мигът отминава, но чувството, което се е зародило във вас и в този отсреща, ще остане за цял живот. И повярвайте ми, този живот никога няма да е същият…

Харесва ли Ви статията?

Кликнете върху звезда, за да я оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Засега няма гласове! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.