Лили Сотирова е от онези творчески личности, на които, ако ги познавате, малко им завиждате за лекотата, с която творят и за необятните начини, по които показват своя талант. Тя е дъщеря на известната певица Диана Дафова, а изкуството присъства в нейния живот от най-ранна възраст. И въпреки, че не е последвала пряко пътя на майка си, тя също се занимава с изкуство и то под много форми. Освен, че рисува се занимава с моден дизайн и пише стихове.
-Здавейте, Лили Сотирова. Разговаряме с Вас няколко дни след откриването на изложбата Ви „Етапи-живот” в Пловдиски културен институт. Разкажете ни повече за нея.
Нарекох изложбата така, защото в нея са включени картини, които съм правила в различни етапи от моя живот. Това е седмата ми самостоятелна изложба. Тя представя житейските етапи и пътищата, през които всеки един от нас преминава, но преживява по различен начин. Общото е, че всички сме част от този процес.
Кога разбрахте, че рисуването е вашия начин за изразяване?
Израстнала съм в музикално семейство, майка ми е известната певица Диана Дафова. Аз също поех по пътя на изкуството, но не в музиката, а в художественото изкуство. Рисувам от дете, завърших живопис в Художествената гимназия „Илия Петров” в София. Занимавам се също с моден дизайн и пиша стихове. Надявам се един ден да съчетая всички изкуства в едно.
Как бихте описала стила си?
Бих описала стила си като абстрактен. Наблягам на усещанията, които се предават върху платното, а не чак толкова върху образите.
Кое най-често Ви вдъхновява и кара да творите?
Понякога се вдъхновявам от картините на известни художници, друг път от общуването ми с хората. То ме кара да размишлявам по определени теми, които след това намират място в картините ми и в текстовете, които пиша. Стиховете, които създавам до голяма степен са свързани със живопистта.
Кое е по-важно за Вас като художник, процеса на рисуване или начина, по който публиката възприема картините ви?
Процесът на рисуване винаги е водещ. Чувството, което изпитва един художник докато рисува е много важно. Аз също в миналото съм си мислила „Как ще бъде възприета дадена картина от обществото”, но ние рисуваме това, което чувстваме. В крайна сметка всеки намера нещо за себе си, което е само негово и се различава от това, което другите са видяли. Смятам, че творецът трябва да има свободата да твори, без да се съобразява с общественото мнение.
Казвате, че всеки творец трябва да има свободата да твори, но тази свобода не се ли ограничава, когато стане въпрос за финанси? Способен ли е един художник да не се съобразява с тенденциите и въпреки това да се издържа от изкуството си?
Да, много е трудно в днешно време човек да се издържа, ако разчита изцяло на изкуството, което създава. Смятам, че ако един творец следва сляпо тенденциите и ограничава личната си свобода той може да изгуби себе си. Креативността може да бъде изразена и в други сфери. Понякога ни се налага да се занимаваме с неща, които не са свързани пряко с изкуството, но е за предпочитане пред това творците да се отказват от същността си.
Винаги, когато има надежда и когато имаме какво да изразим чрез своите картини, музика, поезия, театър или какъвто и да е вид изкуство то рано или късно достига до душите на хората. Ако не се отказваме, колкото и да е трудно, един ден ще имаме и финансово удовлетворение от изкуството си.
Изложбата „Етапи-живот” е поместена в Пловдивски културен институт. Тя е открита за посетители до 19 октомври, когато ще има и официална церемония по закриването ѝ. На церемонията Лили Сотирова ще представи и първата си стихосбирка „ Съзерцания в безкрая”.
