Разговорите между различните поколения понякога се случват доста трудно. Всяко едно поколение има свой собствен начин на изказ. Днешните ученици и тинейджъри имат свой език, трудно разбираем за по-възрастното поколение и обратното. За да улесним комуникацията между поколенията, ще се опитаме да пресъздадем един своебразен междупоколенчески разговорник на българския език.
Сред най-модерните трендове в разговорния език на младото поколение е използването на чужди думи. И докато нашите родители са използвали думи, идващи най-често от руски, а бабите и дядовците ни все още използват тук-там турцизми, то сегашното поколение вевежда в широка употреба думи, идващи от английски.
Сред тях са:
Тренд – мода, модна тенденция.
Бранд – марка, като нарицателно за фирмен продукт.
Лайфстайл – начин на живот;
Cool – готино;
Лайф коуч – мотиватор;
OK – добре;
Фешън – модерно
В модерния изказ освен думите, навлязли от английски съществуват и такива, които са плод на самия език. Някъде, някой ги е изрекъл за пръв път, дали по погрешка, или не, но те са станали толкова масови, че са неизменна част от речта на младежите. Ето и буквален превод на част от тях:
Яко – готино;
Мега яко – много готино;
Кърти – тук не се има предвид дейността, в която се разрушава нещо. Кърти в речника на съвременното поколение означава нещо, което е толкова готино, че направо „Кърти”;
Топ – се използва като описателно за най-високата степен на нещо или някой. Пример: „Този филм е топ” ще преведем като „Този филм е най-интересният”. „ Тя е топ красавица” се превежда като „ Тя е сред най-красивите момичета” и т.н.
Няма как да не отбележим, че голяма част от новите думи навлезли в езика ни са свързани с иновации в технологиите и те нямат еквивалент на български. Такива са смути, селфи, смартфон, таблет и много други.
Както днешните младежи създават своя разговорен език, така и техните родители са създали свой. Ето превод и на част от „остарелите” изрази в разговорния език на българите, които също включваме в нашия междупоколенчески разговорник.
Сколасам – успявам;
Смръцафръцано – когато нещо е направено на бързо, без да е вложено желание и усилие в него;
Шармантен – очаровтелен, пленителен, зашеметяващ;
Фърфалак – дребен, малък;
Крокозъбел – много грозен човек;
Джиткам – обикалям, разхождам се;
Мигар – все едно, нима
Джунджурийки – малки неща.
Всяко следващо поколение използва свой език, развиващ се и зависещ от промените в цивилизацията. Но има неща, които не трябва да се приемат спокойно и още по-малко да се насърчават. Пример е използването на латински символи, вместо кирилски. Кирилицата, създадена от Констатин – Кирил философ на базата на кирело-методиевата глаголица, е нещо скъпоценно, изконно българско, с което трябва да се гордеем и да пазим. Това е ценност, която България е подарила на над 300 милиона души по света, а същевременно сме единствените, които доброволно се отказваме от нея.
Използването на „шльокавицата”, както наричат употребата на латински символи за изписването на български думи, е не само смешна, но и води до фрапантни грешки. Може би щяха да са забавни, ако не бяха обидни. Неотдавна издателство „Жанет 45” издаде великия роман на Иван Вазов „Под игото” на шльокавица, опитвайки се да покаже колко нелепо е използването ѝ.
За финал ви споделяме рекламното клипче, целящо не да популяризира книгата, а да събуди всички нас и да осъзнаем, че ние сме единствените отговорни за съхранението на родния ни език и култура.
