milica

фотограф: София Вълкова

Третата от дамите на джаза, които ще видим в проекта „Ladies of Jazz”, е Милица Гладнишка. Тя е личност, която трудно може да остане незабелязана. Прави впечатление с безбройните таланти, които притежава. Прекрасният кадифен глас, безпогрешното чувство за хумор и самоиронията я превръщат в една от любимите известни личности на България.

Милица Гладнишка е израстнала в музикално семейство. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” със специалност „Актьорство за куклен театър”. Едновременно  е учила оперно пеене при Рени Пенкова. Може да чуете прекрасният ѝ глас в различни проекти, заедно с едни от най-добрите джаз музиканти на България. Последният проект, в който взима участие- „Ladies of Jazz” заедно с Рут Колева и Камелия Тодорова, ще се състои на Античния театър на 25 август от 21:00 часа. По всичко личи, че този концерт ще бъде едно пиршество за сетивата.

Представяме ви последното от поредицата блиц-интервюта, в което Милица Гладнишка говори за музиката, театъра, свободата и лечебната сила на хумура.

-Подготвяте шоуто „Ladies of Jazz”, което ще представите на 25-ти август 2018 година на Античния театър. Как решихте да се съберете и да осъществите общия проект?

Поканиме Рут Колева и аз много се зарадах, защото от дълго време я следя и харесвам като артист. Когато спомена, че и Камелия Тодорова ще участва в концерта се зарадвах още повече. Тя е принцеста на българския джаз, изключително фин човек с много интересен живот. Смела натура, каквато е и Рут, смея да кажа, каквато съм и аз. Това ни обединява. Ние сме три смели жени с въображение и достатъчна творческа арогантност да осъществяват мечтите си.

-Какво да очакват феновете ви, които ще посетят концерта?

Нашата публика може да очаква всичко това, което очаква и всичко това, което не очаква! В тази комбинация има много цветове и музика. Музикантите, с които работим са страхотни. Всички умеем да използваме похватите на импровизацията. Подготвили сме различни аранжименти на известни парчета и авторски песени. Така че палитрата ще е пълна. Не се съмнявам, че настроението ще варира между тъжно, еуфорично, романтично, замечтано. Ще бъде едно истинско пиршество на сетивата.milica

-Какво е общото между джаза и женската сила?

Женската сила е двигател на живота. Както една жена може да изглежда крехка и ранима, така, когато се налага, тя може да прояви завидна смелост. По-голяма и от тази на мъжете. Но, както винаги съм казвала „Не деля хората на мъже и жени. Деля ги на добри, лоши, талантливи, мързеливи и т.н”. Все пак, мисля, че взаимодействието между мъжа и жената, в творчеството, е това, което кара нещата да вървят напред, да врят и кипят и да разцъфват. Дори да няма мъж на сцената, мисълта за него те кара да пееш. Няма защо да се лъжем, повечето неща в изкуството се създават именно заради тази осъществена или неoсъществена връзка между мъжа и жената.

-Много жени на едно място обикновено предвещава буря. Вие лесно ли се сработихте?

Нямаме никакви проблеми със сработването. Ние сме интелигентни, усмихнати и лъчезарни хора. Не сме с някакво огромно его, знаем си възможностите и качествата. Не парадираме с тях, а просто работим, за да се забавляваме. Това е най-хубавото в един проект. Да можеш да работиш не заради парите или някаква заплаха от уволнение, а да го правиш, за да се забавляваш. В това отношение сме големи късметлийки. Разбира се, дали сме и някакви жертви, но в крайна сметка наградата, която получаваш от хората по време на концерта, е невероятна.

-Кога и как се влюбихте в джаз музиката?

Израстнала съм с класическа музика, майка ми е тромпетистка, а сестра ми е виолистка. В нас се слушаше опери, симфонии. По-късно открих Майкъл Джексън и си мислех, че той е единственият певец в света. След това разбрах, че има и други певци и направих поп-рок група. Пеех кавъри на „INXS”, U2, “Kelis”. Много се забавлявах, без да подозирам, че съдбата ще ме срещне с велики джаз музиканти като Милчо Левиев, Вики Алмазидов, Венци Благоев, Ангел Заберски. Разбира се и Васил Спасов, който ми даде свободата и знанията, които са ми необходими. За мен той е най-добрият човек на света. По-късно се появи Мишо Йосифов, с който започнахме да забъркваме „лудостите”, които правим. Подобно на проекта „Да хвърлим операта в джаза”, в който правим джаз аранжименти на известни арии и подлудяваме всички около нас. Скочих в джаза от нищото. Знаех само една песен, която Живко Петров ми беше дал- „Black coffеe”. Нея също ще чуете на 25-ти август.

-Ако музиката е средство за изразяване, какво изразява джаза?

Джаза изразява свободата да музицираш, да излезеш от рамката, от тоналност, от ритъм. Той изразява свободата, която излиза от сърцето ти. Мисля, че няма какво друго да се каже за него. За мен джаза винаги е бил точно това- свобода! Затова и така силно ме привлече. Вътре можеш да твориш, надграждаш, да правиш каквото си искаш. Не мога да го сравня с нищо друго

-Неколкократно сте излизали на различни пловдивски сцени. Имате ли любимо свое място в града ни?

Любимото ми място е Лятно кино “Орфей”, защото е кино под звездите, виждат се скалите и е на изключително местоположение. Пловдив е красив, необикновен, приказен град. Надявам се да мога, някой ден, да го разгледам по-пълноценно. Още като ученичка съм идвала в Пловдив, никога няма да забравя колко интересен и цветен е този град.

-В проектът “Ladies of jazz” участвате заедно с Рут Колева и Кралицата на българския джаз- Камелия Тодорова. Какво е чувството да пеете редом до икона като нея?

Камелия Тодорова е изключителен човек. Толкова много е преживяла, но не се е отчаяла, а изгрява с нови и интересни проекти. Голям професионалист и най-вече истински човек. Мека, спокойна, усмихната. При нея няма високомерие, защото всички знаем, че истински добрият артист е скромен. Ако добавим към това нейния огромен талант, тя наистина засиява като кралица.milica

Милица Гладнишка като жури в предаването “Като две капки вода”

-Имате завидна актьорска кариера. Има ли разлика в усещането и емоцията, когато сте на театрална и музикална сцена?

Да, имам доста роли в театъра и телевизията, но мога да кажа, че концертите са това, което ме кара да живея, да горя и да се зареждам. Това е време, в което аз „командвам”. Хората идват с всякакви проблеми, тревоги, понякога и с болка. Аз трябва да ги хвана и да ги поведа по моя път. Действително това ме плаши, всеки път имам страшна сценична треска, тъй като от мен зависи да водя нещата. Почти винаги успявам, а когато не успея си признавам, няма нищо срамно в това. Но когато успееш наградата е невероятна, а енергията, която ти дават хората, не може да се сравни с нищо друго.

-Известна сте с безпогрешното си чувство за хумор. Какво е общото между музиката и смеха?

Чувството за хумор, много често, ме спасява в тежки ситуации. Умението да можеш да погледнеш от друг ъгъл е много важно в наше време. Смехът постоянно обръща нещата, той е като искра, която пренарежда матрицата и така се освобождава енергия, която те лекува. Същото е и с музиката. Имаме дванадесет тона, с които правим огромно количество от комбинации. Всички те освобождават енергия, емоции, карат ни да мечтаем. Смехът е на същия принцип.

-Ако трябва да сравните джаза с театрален жанр, кой бихте избрали?

Ако трябва да сравня джаза с театрален жанр, бих избрала стендъп комеди. При него разказваш една история, импровизираш на момента, съотвено с реакциите на публиката. Вкарваш публиката вътре и може да приключи по неподозирани начини, дори за самия теб. Просто на момента ти хрумва на къде да отидат нещата и какво да разкажеш.

-В кой спектакъл могат да Ви гледат вашите почитатели в момента?

Моите почитатели и приятели могат да дойдата, на 15-ти август, на Света Анастасия, за да чуят „Да хвърлим операта в джаза”. На 30-ти август в София, в кино „Cabana”, могат да чуят проекта ни с кино музика, в който има парчета от „Маската”, „Сексът и Градът”, „ Ну, погоди” и много други версии на известни филмови парчета. Mогат да следят театралните афиши, защото предстоят „Титанично”, „Брачни безумия”, „Секс за първи път”. На 11 октомври сме, в зала 1 на НДК, където заедно с Хилда Казасян, Ангел Заберски, Михаил Йосифов, Ненчо Балабанов и Димо от PIF ще представим концерт с песни на Тодор Колев. Това е засега. Всъщност, нямам много време за почивка.

-За финал какво искате да споделите с нашите читатели?

На вашите читатели искам да пожелая много здраве, щастие и усмивки. Да се борят, за това да имат време за себе си, да си почиват и забавляват. Не всичко е пари. „Хора, почивайте си, до колкото можете. Общувайте и обичайте ближния си. Няма по-хубаво нещо от това!”

 

ХАРЕСА ЛИ ВИ СТАТИЯТА?

Милица Гладнишка: „Не деля хората на мъже и жени. Деля ги на добри, лоши, талантливи и мързеливи”
5 от общо 1 глас(а)
Вашето мнение е важно за нас!