Мили приятели, през последните дни станахме свидетели на множество реакции от страна както на народа, така и на Правителството по казуса с изказването на Вицепремиера Валери Симеонов.Валери Симеонов “Уж болни жени” X

В собствената си медия той порека “Кресливите майки” и техните  “УЖ болни” деца. Направеното от Валери Симеонов изказване разтърси цялата ни държава и в момента тя е в състояние на търпелив бунт, очаквайки моралната оставка на Вицепремиера. За съжаление, вече втори ден тя не идва и затова по улиците на страната ни се развяват черни знамена с несъгласието за оставането му на поста в управляващата коалиция.

Но нека Ви представим и гледната точка на едно от всичките отхвърлени деца в неравностойно положение.

Юлия АндоноваЮлия Андонова

Мъчно ни е от липсата на човечност към това дете, имало късмета да се роди в Държавата наречена Република България. Тази държава вместо закрилница за децата ни се е е превърнала в злата мащеха, не давайки минималните условия на живот. Момичето е принудено да стой само и затворено далеч от приятели, социален живот, работа, образование. Тя, заедно с още други деца в неравностойно положение, са отхвърлени от света, защото са различни. Принудени са да живеят непълноценен живот, в който борбата и силната воля е единственото, което ги движат напред.

Те са тук и те не са грешка, а деца на нашата родина. Кой реши, че те, различните, нямат право да бъдат част от обществения живот. И сега, когато чуваме техните гласове се страхуваме, че илюзията за перфектния свят на ХХI век е погребана дълбоко в бездната на жестокостта и неравенството.

Този случай напомня омразата, която нашето общество изпитва към всички, които са различни. И тя идва от най-високото ниво на държавно управление.

Нека затворим очи за минута и се замислим за всички хора водещи всекидневна борба за живот и дори за миг се поставим на тяхно място. Нека почувстваме болката, която те изпитват. Защото болката е реална, тя е тук, лягаш всяка вечер и се събуждаш с нея. Едни деца в неравностойно положение ни дадоха най-важния урок. Този, който всички сме забравили – да бъдем хора, да бъдем добри и състрадателни, да приемаме различните, защото те са тук, те са част от нас и те заслужават да бъдат наравно с нас.

Харесва ли Ви статията?

Кликнете върху звезда, за да я оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Засега няма гласове! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.