Bog Rock

От доста време насам имах желанието да гледам “Бог Рок”. Обожавам театъра, обожавам музиката, особено рок, а когато разбрах, че е създадено представление, което го издига на пиедестал, в душата ми се зароди една тръпчива, гъделичкаща нужда да го гледам. По стечение на обстоятелствата или приумица на съдбата, тази възможност ме подминаваше с всяко гостуване на екипа в Пловдив. А на мен не ми оставаше нищо друго, освен да изругая на ум и да се успокоя с болезнено познатата ни фраза: “Е, другия път…”

Бележка* На темата за силата и безполезността на тази болезнено позната фраза ще се върнем по-късно

Та цъках си, успокоявах се и поемах по пътя на живота, който ме тласкаше напред, а междувременно посетих доста рок концерти, фестивали и прочее. Обаче желанието за тази пиеса си остана. Така де, в реда на нормалното е – искал си нещо, а не си го получил. Егоизмът си казва думата. До един слънчев скорошен ден, в който плакатът ѝ се наби отново в полезрението ми. Този път нямаше да позволя на шансът да ме подмине. Запретнах ръкави (метафорично казано, защото… кой, по дяволите, ходи с дълги ръкави лятото?) и реших, че ще взема нещата в свои ръце. Направих каквото трябваше и така снощи, най-после, се озовах на една от седалките на Лятно кино “Орфей” с чадър в чантата, усмивка на лицето и копнеж в сърцето. Очаквах музикална пиеса или модерен мюзикъл, или театрален сюжет за историята на музиката, или каквото и да е, но не и двучасовия концерт, който Филип Аврамов, Калин Вельов, Венцислав Велев и Красимир Спиридонов ни спретнаха. Успяха да ме изненадат. Мислех си, че ще слушам съвременна драматургия с тук-там изпълнена песен, а те не пуснаха китарите и за миг. Е, освен когато танцуваха на “Gangam style”. Никога няма да забравя тази гледка.

Но не трябва да изопачавам чак толкова, не всичко беше музика и танци. Всъщност в спектакъла “Бог Рок” има текст и то в рима, но не типичен и стриктен, а поднесен толкова леко и човешки, с импровизация, че се превръща в разговор между артистите и публиката. А той разказваше за това как музиката е вървяла ръка за ръка със сътворението на света, което съм склонна да приема. В крайна сметка, откакто съществува звукът, съществува и мелодията под някаква форма. Без значение колко първобитна или развита е, винаги ще кара тялото ни да се клатушка в ритъма ѝ, защото така сме устроени – да усещаме музиката с всяка фибра на плътта си.

Между другото, трябва да си призная, че знаех, че Филип Аврамов е много талантлив и свири на китара, но не знаех, че е толкова талантлив и освен на китара, забива на барабани и свири на хармоника. Съжалявам, Филипе, за моята некомпетентност. Беше страхотен!

NB: Васко (За Кръпката става въпрос), спокойно. Ти винаги ще си любимата хармоника на България, но няма как да не кажем евала и на Филип.

NB 2: Красимир може да свири на пиано с нос. Не се смейте, не се шегувам.

Та да се върнем на спектакъла, защото за мен, а и за всички присъстващи, това беше цял концерт-спектакъл. Професионализмът, с който свириха и пяха музикантите, и доброто настроение накараха дори дъждът да ромоли тихо над главите ни, просто като нежно допълнение към иначе бунтарския дух на темата. И не се лъжете по заглавието, защото момчетата не възпяват само рока. Напротив, в уникалната музикална селекция влизат голяма част от жанровете като блус, джаз, поп, дори латино и регетон. А на финала ни представят и своя авторска музика, която, смея да твърдя, няма нищо общо с комерса, който стандартите се опитват да ни набият в главите.

Няма да забравя думите на Филип, че всичко се случва сега. То няма да се случи утре или след двадесет години, а сега. Сега е моментът, сега е емоцията, сега е любовта. Ето тук се включва силата и безполезността на фразата “Е, другия път…” Да, тя е силна, защото ни притиска и смекчава обстоятелствата, надеждите и опитите ни за нещо истинско. Тя е оправдание, но е и безполезна. Нямаме нужда от нея. Няма друг път, не оставяйте нещата за другия път! Живейте сега, защото сме на този свят за твърде кратко. Единствено чрез творчеството и постиженията си оставаме безсмъртни. Музиката е доказателство, защото когато е хубава и стойностна, тя ще пребъде, независимо колко години изтичат в потока на времевия пясъчен часовник.

Може би не разбрахте много за “Бог Рок” от този текст, но не се притеснявайте. Не е нужно да разбирате. Нужно е да чувствате, а чувството е гарантирано в компанията на тези български таланти. Ще разберете всичко, което ви е необходимо на място.

И като за финал нека ви разкажа една история от спектакъла. “Музиката се появи там горе и Онзи си каза: “Не искам повече да ям без музика.” Усмихна се, сложи на масата слънцето, подобно свещ и каза: “Преди да бъде светлина, да бъде музика!” Над масата премина тъжен ангел, казваше се Блу. Плесна с крила, опърли ги в слънцето и тогава Той усети ритъма в крилата и каза: “Да бъде ритъм! Нека бъде кръстен на моя тъжен ангел Блу!” Така се появи ритъм енд блус…

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.