Стартираме новата си фотографска рубрика, в която ще ви запознаем с майстори на българската фотография както от Пловдив, така и от цялата страна. Защото вярваме, че заснемането е изкуство като всяко друго – специфично в своя характер, трудно, дръзко, елегантно. За да уловиш правилния момент, на правилното място и време, или да създадеш сам артистизъм върху лента се изискват усет към детайлите, въображение, естетика, визионерско виждане и търпение. И защото не само тези, които са пред камерата, но и зад нея заслужават уважение, ние ще ви ги представим. Ще разкажем за тях, ще ви споделим тяхното творчество и ще ги извадим от сянката на обектива… за да застанат пред нашия…

Вторият представител на дигиталното изкуство, с който ще ви запознаем, е Ивайло Петров – успешен професионалист в столицата. Под обектива му са попадали едни от най-големите родни звезди. Зад гърба си има редица от изложби, участия на международни фестивали, кино проекти. Стилът му се откроява от вижданото до сега в България. Ивайло набляга на сюрреализма в творчеството си, предоставяне на алтернативни светове, фантазия и въображение. Учил е фотография в продължение на две години в Нов български университет, след което се прехвърля в специалност Операторско майсторство. Изучил е дигиталния свят, компютърните технологии и какво могат да предложат до толкова, че от всеки кадър създава една различна и специфична история. А ето и как възприема той реалността и изкуството.

-Първият въпрос, който искам да ти задам, е какво е фотографията за теб?

Път към „виждането“ и към познаването. За мен второто наистина настъпва, когато имам моменти на покой. От тези моменти, в които човек може да спре и по-скоро да бъде, отколкото да „прави“. Струва ми се, че в свят като нашия, когато се очаква да сме „на линия“, едва ли не, постоянно и когато ултимативната заетост е превърната в култ, а (псевдо) социалното дигитално присъствие в ежедневна необходимост, това се случва все по-рядко и както всяко наистина рядко нещо, с времето започвам да ценя подобни моменти все повече. Вярвам, че именно чрез наблюдение и време човек да рационализира видяното, се формира собствена гледна точка към света. Самата същност на фотографията предполага вид „изолиране“ – момент от време, „изваден“ от контекста си и започващ собствен живот, самостоятелно.

А, и професия, разбира се.

Ivailo Petrov

Полетът на Икар, арт директор и постпроцес: Емануела Беловарски. Модел: Леонид Йовчев

-В кой фотографски жанр намираш себе си?

Едно от най-вълнуващите неща, свързани с фотографията, е, че абсолютно винаги можеш да откриеш нещо ново и различно в процеса на създаването ѝ и аз се старая да го правя постоянно. Под „създаване“ имам предвид далеч не само практическата му част, а още от момента, в който нещо „кликва“ в съзнанието ти. От известно време насам се интересувам по-скоро от изображението като цяло и смисъла да го има, а в това фотографията per se е само една част. В самото начало правех основно пейзажна и макрофотография. С времето пейзажът остана назад, но макрото и до момента го обожавам, просто нямам толкова време да му се посветя.

После, вече като студент, ходех по улицата и снимах каквото бих могъл да открия там – това беше най-достъпното нещо в онзи период. От руините на Захарна фабрика (за мен подсъдно неглижиране), през меланхоличната есен из софийските паркове и много, много други места, на които попаднах единствено заради нея. Беше интересен и романтичен период на неосъзнатост, на абсолютно нескрит ентусиазъм. С времето започнах да си задавам въпроса какво всъщност правя с тези снимки, какво искам да кажа с тях и има ли смисъл изобщо да бъдат. Отне ми няколко години и доста вечери на обмисляне, но малко по малко открих, че работата с хора би могла да е от една страна чудесен документ на времето си (а не е ли именно това една от най-важните черти на фотографията), а от друга много силен метод за споделяне на идея и комуникирането ѝ към другите.

Когато е в семпъл, изчистен и съвсем суров вид класическият портрет носи особена стойност, която с времето, вярвам, само се увеличава.

Когато портретуваш човек като част от твоя авторска концепция тя, разбира се, спира да е вече „документ на времето“ и започва да бъде вече лично виждане по дадена тема, в която портретуваният със своето благоразположение е избрал да се съгласи да участва. Това е вече не портрет на него самия, а на идеята, за която допринася. Вярвам, че идеите, особено в нашия век, имат сила да променят света.

Започвайки работата си в чисто комерсиалната сфера на фотографията, тези неща продължиха да имат смисъл за мен и до момента се старая да бъдат един от основните стълбове, върху които опирам отношението си към дори поръчковите неща.

Накратко казано – обожавам „органичната“ същност на класическата фотография и все още съм вдъхновен от възможностите, които дигиталната технология ни предоставя. Те ни дават шанс да правим абсолютно немислими до неотдавна работи. Намирам особено очарование в това човек да разбира цялата същност на всички тези процеси – класически или дигитални и да ги имплементира в работата си, сякаш, по собствения си скромен начин, би могъл да се превърне в част от съвременния Ренесанс, който наблюдаваме в изкуствата. Портретна, концептуална и рекламна фотография – всяко от тях носи собствени предизвикателства и, поне в момента, именно те са основната част от работата ми.

Ivailo Petrov

“Човешката природа” – арт директор и постпроцес: Емануела Беловарски, модел: Темелко Темелков

-Обективът е средството, чрез което откриваш света или средството, чрез което се криеш от него?

Обективът е просто инструмент и част от някаква система, която е по-голям набор от инструменти, колкото и банално да звучи.

Мисля, че човек трябва да се фокусира първо над това кой Е и какво е неговото лично отношение към фотографията и какво би искал да (по)каже, а после всички инструменти, обективите включително, ще започнат поетапно и съвсем естествено да се изясняват… с много по-малко колебания и дискусии, отколкото ако мисленето започне първо от тях. В такъв случай  правилен отговор просто не би имало, тъй като самият въпрос ще е зададен изначално погрешно.

В този ред на мисли – мисля, че обективът сам по себе си не е нито едно от двете, това засяга много повече психиката на човек.

Ivailo Petrov

Портрет на актьора Малин Кръстев

-В този дигитален свят филмът и копирането на хартия намират ли все още своето приложение и значение?

Лично аз винаги съм намирал за важно крайната картинка. Тя или става, или не. Всичко останало е, в моите очи, по-скоро подробност –  използваната техника, използваното осветление, използваната медия. Всичко това са детайли, които е добре човек да познава, защото, познавайки ги, вече придобива свободата да ги избира според достойнствата им и според конкретния случай, но не могат и не трябва те да бъдат водещите в този избор и да са самоцел.

В момента ми се струва, че има вид възраждане на филмовата фотография. Буквално е модерно да се снима на филм и намирам това за чудесно, но не вярвам, че стойността на изображението е обусловена от инструментите, които са ползвани за създаването му. Не вярвам, че има нужда и от цели абзаци думички, които често придружават фотографията, за да я опишат, но това е предмет на отделен разговор.

Ivailo Petrov

“Гора”, модел: Радостин Идеалов

-Кое е най-магнетичното място, което си снимал някога?

От позицията на времето, всяко възможно снимане придобива собствен вид очарование. Фокусът на работата ми обикновено не са самите места. Те са по-скоро съставна част на цялото, така че не бих могъл да разгранича именно тях по този показател. Пък и нали изминалото време има това особено свойство да придава вид романтика на повечето неща, останали назад  из него.

Всъщност, сега като се замисля, може би най-магнетичните места, на които съм попадал, са били тотално несвързани с фотографията.

Ivailo Petrov

“Оракул” – арт директор и постпроцес – Емануела Беловарски, Петър Станимиров

-Фотографията е сблъсък между илюзия и документалност. Може или да запечата действителността в най-суровия ѝ вид, или да я преиначи и измени, според призмата на автора. В този ред на мисли, какво ни предоставят фотографите – реалност или фантазия?

В момента, в който вземем отрязък от околното, полученото е дефинирано първоначално от субективизма на „отрязващия“ го и после от този на гледащия и интерпретиращия го. И двете изобщо не гарантират дори бегло съвпадение у гледните точки и асоциации, а какво остава за липсата на допълнителен контекст? Тук дори не ми се иска да започвам с всички чисто технически фактори, поради които фотографията не може да бъде „обективна“, и „реална“, дори в най-чистия ѝ и суров, класически вид.

В момента вече нещата са еволюирали толкова много, че поставянето на подобни рамки ми изглежда безкрайно отегчително.

Ivailo Petrov

“Модерният светец” ,ч6, модел: Ирена Милянкова, арт директор: Мира Мирославова

-Може би най-въздействащият вид фотография е социалната. Каква е отговорността, която носи фотографът при подобни социални, военни и политически прояви?

Личното ми мнение е, че човек, постигнал някакво ниво, в което и да било изкуство, носи вид морална отговорност да приложи това умение за каузи, които биха могли да са и извън непосредствената възвръщаемост, която може да получи от работата си. Каузи, в които искрено вярва.

Бих се разграничил от думичката „прояви“ в случая, защото те ограничават въпроса до пряка документалистика, което е изключително силно проявление на фотографията, но съвсем не единственото. Лично аз мисля, че когато се появи някакъв казус, нещо, изискващо внимание и изказване на позиция, авторът дължи първо на себе си да не остава безмълвен.

Ivailo PetrovКадър от проекта „Портретите на срама“

-Каква е съдбата на българския фотограф?

Истински съм щастлив, че познавам толкова много чудесни фотографи в България и много от тях  са ми лични приятели. Предвид колко различни сме като хора и отношение към живота, би било проява на лош вкус да се опитвам да унифицирам този отговор в рамките на изречение или две. И това е, всъщност, хубаво нещо. Ако говорим за чисто фотографската, авторска страна на нещата – на практика ползваме сходна медия, за да изразим света от перспектива, която е поначало тотално различна. И това, макар може би илюзорно, би могло да кара човек да се чувства „на място“, част от нещо. Моето мнение е, че фотографската общност е значително по-приятна (макар и също толкова уморително разединена), отколкото са други креативни сфери у нас.

А ако трябва да отговоря от гледна точка на професионалист в конкретна сфера на фотографията (и това мнение не е валидно за всички нейни сфери) – навремето, като дете, гледах едни сомчета в 16 литров аквариум. Аз съм родом от Видин, а там Дунав е наистина огромен. Моите сомчета бяха дълги около 15см в аквариума ми. Същият този вид сомчета, ако живееха не в изолираната витринка вкъщи, а в реката само на 2 километра оттам, имаха потенциала да стигнат до над 2 м. и да тежат повече отколкото аз тежа в момента. Та така… струва ми се, че има редица хора с огромен потенциал, много по-голям, отколкото реалността ни тук има нужда и всяко „порастване“ от един момент нататък сякаш става за лична сметка и с неимоверни усилия, които малко ни отклоняват от самата същност на работата ни, която е да правим добри изображения, консистентно и на високо ниво. Факторите, които съществуват в подобен род работа, за съжаление много често по-скоро пречат, вместо да помагат.

Ivailo Petrov

“Ретрофутурист”, ч5, модел: Светослав Куцаров

-Коя е снимката, която описва философията и разбирането ти за света?

Нямам такава. Снимката, ако е наистина добра, е един малък фрагмент от реалността на автора ѝ или нещо, което е било в неговото съзнание. Би било доста ограничаващо човек да се дефинира по нещо такова, не смяташ ли?

Ivailo Petrov

“Мислителят в света”, модел: Епифан Пефев

Повече фотографии на Ивайло Петров може да разгледате на личния му сайт.

Харесва ли Ви статията?

Кликнете върху звезда, за да я оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Засега няма гласове! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.