На фокус с… Николай Велев

„Няма фотограф, който да успее да се скрие от света. Работата ни е да го показваме. Всеки един от нас е част от света. Фотографите- също!”

0
94

Във фоторубриката си “На фокус с…” ще ви запознаем с майстори на българската фотография както от Пловдив, така и от цялата страна. Защото вярваме, че заснемането е изкуство като всяко друго – специфично в своя характер, трудно, дръзко, елегантно. За да уловиш правилния момент, на правилното място и време, или да създадеш сам артистизъм върху лента се изискват усет към детайлите, въображение, естетика, визионерско виждане и търпение. И защото не само тези, които са пред камерата, но и зад нея заслужават уважение, ние ще ви ги представим. Ще разкажем за тях, ще ви споделим тяхното творчество и ще ги извадим от сянката на обектива… за да застанат пред нашия…

Следващият участник, който се включва в рубриката ни „На фокус с…” е Николай Велев. Николай Велев е човек и фотограф, който не би се скрил зад нищо, а още по-малко зад обектива. Sad-Happiness е заглавието на първата му самостоятелна изложба. Бихме казали, че името описва и цялата му фотография. Тя показва живота в цялата му реалистичност- понякога болезнен и мрачен, а друг път безкрайно позитивен и щастлив. Чрез въпросите си се опитахме да надникнем в неговия човешки и фотографски светоглед. Дали успяхме? Вие ни кажете!

-Първият въпрос, който искам да ти задам, е какво е фотографията за теб?

За мен фотографията е нещо, чрез което да покажа своя стил, моята работа и какво обичам в нея. Най-важното е кадъра да говори и чрез него да показвам емоции, чувства и истории.

© Николай Велев
© Николай Велев

-В кой фотографски жанр намираш себе си?

Портретната и фешън фотографията са ми любими. От скоро започнах да снимам и архитектура, което е съвсем друго изживяване. При този вид фотография показвам нечия чужда работа, но под друг ъгъл и през моето виждане и усещане. Занимавам се и с продуктова фотография, при която желанията на клиента са най-важни. Щастлив съм, когато клиентите останат доволни от работата ми. Въпреки че дори клиентът да е доволен, ако аз не съм доволен от кадъра, ако не го оценявам като мой кадър, не бих го представил на света.

© Николай Велев
© Николай Велев

-Обективът е средството, чрез което откриваш света или средството, чрез което се криеш от него?

Обективът е просто част от необходимата ми техника за работа. С един обектив ще покажеш едно, с друг- друго. Но като цяло е просто част от камерата. Няма фотограф, който да успее да се скрие от света. Работата ни е да го показваме. Всеки един от нас е част от света. Фотографите- също! Така че няма как един фотограф да се скрие зад обектива си, напротив той показва своя свят, чрез него.

© Николай Велев
© Николай Велев

-В този дигитален свят филмът и копирането на хартия намират ли все още своето приложение и значение?

Когато направих първата си изложба Sad-Happiness, най-голямото щастие за мен беше да видя труда си на хартия. Колкото и дигитализиран да е света, усещането, което получаваш, когато видиш фотографиите си на хартия е несравнимо. Особено, когато си ги правил с желание и си вложил много от себе си в тях. Бих го сравнил с дигиталното рисуване, в което можеш да използваш много техника и дигитални ефекти, но по никакъв начин не може да се сравни с картина, нарисувана от художник на платно. За филма не мога да говоря много, защото още не съм стигнал до желанието да работя с него. Вярвам, че е интересно, защото познавам много колеги, които снимат на филм. Възхищавам им се, но все още не ме е докоснала тази материя.

© Николай Велев
© Николай Велев

-Кое е най-магнетичното място, което си снимал някога?

Рядко снимам природата, не защото не я харесвам, Напротив! По-скоро смятам, че природата е толкова красива и магнетична, че както и да я заснемеш, какъвто и обектив да използваш тя пак ще е красива. Без значение дали е мрачно или слънчево тя винаги ще е красива.

Хората, които ме познават, знаят, че пътувам доста. Бил съм в много различни държави, от много бедни до много богати. Всяко една от тях по някакъв начин ме е запленила и впечатлила. Трудно бих избрал само едно, но ако трябва ще е последното място, на което бях. Преди седмица се прибрах от пътуване до едно магическо място, намиращо се на границата между Турция и Азърбейджан. Мястото е толкова красиво и впечатляващо, че се разплаках. Съвсем скоро ще представя и снимки от там.

© Николай Велев
© Николай Велев

-Фотографията е сблъсък между илюзия и документалност. Може или да запечата действителността в най-суровия ѝ вид, или да я преиначи и измени, според призмата на автора. В този ред на мисли, какво ни предоставят фотографите – реалност или фантазия?

Въпросът е доста силен. Според мен и отговорът е доста сложен. Новата генерация  фотографи доста се изкриви, от гледна точка на това, че всички програми като Photoshop се ъпгрейднаха до такава степен, че можеш да направиш от нищо нещо. Лично за мен, дълго време, това беше един от най-големите ми проблеми с фотографията. Първите ми няколко години не докосвах Photoshop и не харесвах колегите, които го използват. В последствие разбрах, че е неоходимо да се вдъхне капка живот или емоция на всеки един кадър. Но дали ще прекали или не, зависи от самия фотограф. Ако кадъра е направен от сърце, той неминуемо ще докосне хората, дори без много обработване.

Аз лично предпочитам да представям реалността. Със сигурност фотограф, който е вдигнал камерата да снима, каквото и да било, занема реалност. Друг е въпросът, че снимките показват част от цялостната картина, определен субект или действие. Затова и неминуемо се появява фантазията. Няма как виждащият дадена снимка, ако не му е обяснена, да не вложи своята емоция и фантазия в нея. Например, когато снимам портрети на хора, които живеят на улицата аз съм съсредоточен в тях. Обстановката около тях също присъства, но фокусът е върху тях. В този ред намисли аз представям парченце от реалността, което в последствие предизвиква фантазията на хората, които гледат снимките.

© Николай Велев
© Николай Велев

-Може би най-въздействащият вид фотография е социалната. Каква е отговорността, която носи фотографът при подобни социални, военни и политически прояви?

Снимал съм доста различни социални прояви. Хората, които живеят на улицата, различни бизнес срещи, конференции и събития. Този тип фотография много ми допада, защото при нея трябва да съумееш да хванеш в кадрите си цялата ситуация. Да успееш да хванеш моментите, в които има чувства и емоции, за мен е най-добре свършената работа. Именно при този тип фотография трябва да съумееш да покажеш цялата реалност.

© Николай Велев
© Николай Велев

-Къде свършва папаракът и започва творецът?

Всеки един начинаещ фотограф е започнал като просто е обикалял и щракал хора, природата и всичко заобикалящо го. Това си е вид папарашка фотография. Ако трябва да бъда честен, получавали са ми се доста добри и силни кадри по този начин, но вярвам, че когато имаш подготовка и хората са запознати с това, че ще бъдат снимани се получават по-добри кадри. Що се отнася до тези папарашки снимки, които се публикуват по жълтите медии, те не са ми на сърце. Икономическото състояние на страната ни е такова, че немога да съдя никого. Всеки сам избира с какво да се занимава или не.

© Николай Велев
© Николай Велев

–Как си представяш Пловдив 2019 през твоя обектив?

Представям си Пловдив през 2019-та като пълна лудница и не планирам да съм тук. Смятам да се насладя на Пловдив през 2020-та, когато „парата” и какафонията ще са отминали и всичко ще е по-улегнало.

Отсъствах от града за известен период и забелязвам доста положителни промени. Градът ни е уникален, радвам се, че съм роден и израстнал тук. Надявам се развитието да се запази и след 2019-та.

© Николай Велев
© Николай Велев

-Коя е снимката, която описва философията и разбирането ти за света?

Това са снимките, които показват хората с най-човешките им качества. Като тези, в които се показва любовта, нежността и обичта между двама души. Всички се нуждаем от обич и нежност. Разбира се, в света има и омраза! Аз, обаче, не бих показал такъв кадър. Предпочитам да покажа позитивни неща и емоции. Всичко, което е позитивно трябва да бъде показвано. Прави ми е впечатление, че в България, в последните години, много малко от хората се усмихват истински. Дали чрез фотография, или чрез нещо друго на света трябва да бъде припомняно, че живота може да се живее с усмивка и добри чувства.

© Николай Велев
© Николай Велев

 

 

Харесва ли Ви статията?

Кликнете върху звезда, за да я оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Засега няма гласове! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.