Небет тепе – хълмът на стражите

Инициативата цели да запознае и вдъхнови младите ни съграждани с вековната история на Пловдив

1
Nebet tepe

Пловдив е най-старият жив град в Европа и пети в света.

Димитър Райчев, вестник „Марица“, сдружение „Аз обичам Пловдив“, Фондация Бауерзакс и доброволци се заемат да увековечат историята на всяка една локация в града под тепетата чрез гражданската инициатива # REMEMBER PLOVDIV.

Небет тепе е последното, седмо тепе, намиращо се в северната, най-висока част на Трихълмието. Името произлиза от турските думи „невбет”- „стража”, и „тепе” – „хълм”. В древността е наречено с името на Музей, най-даровития ученик на Орфей. Старите гърци са го именували и Хълм на музите, а според друго тълкуване означава и Молитвен хълм. По- късно през миналия век са му дадени и имената „Симеон Търновски” и „Димитър Благоев”.

Хълмът е висок 46 метра от равнището на булевард „Шести септември” и на 206 м от морското равнище. При направените археологически проучвания са намерени останки от праисторическо селище. А през XII век преди новата ера скалният връх прераства в град – Евмолпия, обграден с крепостни стени около светилище и аристократичен дворец. Има запазени поправки на крепостта от VI век по времето на царуването на император Юстиниан Велики. Разкрит е и таен изход (потерна), от който – по засводен коридор със стълбище – се слиза под повърхността на скалистата урва надолу до самото подножие на хълма. Там, където мие брегове древната река Хеброс (днес Марица). В южната, висока част на тепето е открито и голямо средновековно водохранилище (щерна) – изградена почти изцяло в земята от тухли и камък. То побира около 300 000 литра и вероятно е създадено по времето на Втората българска държава.

Etnografski muzei

Куюмджиевата къща, която сега е Етнографски музей, се намира до старата порта Хисар капия в Стария град. Построена е през 1846 -1847 година от майстора хаджи Георги Станчовски от с. Косово и носи името на собственика си – богатия пловдивски търговец Аргир Хр. Куюмджиоглу. Той е виден член на абаджийския еснаф и съсобственик на търговска фирма във Виена. Поради големите си размери е наричана още и „Царската къща”.

Цялата сграда обхваща около 570 кв. м и се състои от две части – централна жилищна и пристройка. Около централния салон с елипсовидно разширение в средата са четири стаи – по една във всеки ъгъл. Стаите са художествено изписани, вратите и долапите са със сложно профилирани табла. Изключително оригинална и колоритна е предната фасада. В двора има шадраван, а в югозападния ъгъл – малък наблюдателен еркер – тоест „клюкарник”. Къщата може да бъде окачествена като разцвет на барока в Пловдив през XIX век. Обявена е за паметник на културата.

В началото на XIX век Аргир Куюмджиоглу купува голямо дворно място ведно със стара жилищна сграда от Янаки Груев. През 1900 година Общината взима решение и я събаря. По същото време (1899-1902) мястото се обитава като временен Девически пансион. По-късно сградата е преустроена и функционира като шапкарска работилница. Търговецът Антонио Коларо я купува през 1930 година и за кратко време я превръща в тютюнев склад. Осем години по-късно държавата отчуждава имота за неплатени данъци и я предоставя на Пловдивската община. Благодарение на кмета Божидар Здравков през 1938 година е обявена за къща-експонат и през 1939-а е основно ремонтирана, за да бъде превърната в Народописен градски музей. През 1949 г. Общинската къща-музей е преименувана в Народен етнографски музей. През 1952 г. е открита постоянна експозиция, обновена изцяло през 1962 г. Днес над 40-те хиляди експоната са обособени в шест фонда в Етнографския музей.

Hisar kapiq

Хисар капия е порта в източната част на крепостните стени на Филипопол, изградена по време на ранновизантийското владичество през V-VI век. Тя е една от трите крепостни врати на Трихълмието. Археологичните проучвания през XX век показват, че от двете страни били изградени четвъртити бойни кули. Дясната се намирала под олтара на църквата „Св. св. Константин и Елена” и лявата – в основата на сегашния Етнографски музей. На три метра под сегашната калдъръмена улица, която минава под Хисар капия, лежат основите на най-първата порта, изградена през втори век по времето на римското управление на града. Според по-нови изследвания сегашният вид на Хисар капия датира от 12-14 век. Разбира се от това, че над свода на портата всеки положен камък е оградeн с парчета червена тухла и споен с бял хоросан, типична строителна техника от времето на Втората българска държава (1185-1396).

Surp Kevork

Църквата “Сурп Кеворк” е построена като християнско църковище преди около 1000 години в западната част на Трихълмието, зад крепостните стени на Небет тепе. Първоначално е била източноправославна, посветена на св. Георги Победоносец. През 1149 година в двора с почести е бил погребан знатният епископ Алвизиус от Арас. Той бил изпратен със специална мисия от френския крал Луи VII в двора на византийския император Мануел I Комнин в Константинопол по време на Втория кръстоносен поход (1143 – 1180). През 1675 година Пловдивската митрополия продава църквата на арменската общност в града и оттогава носи името „Сурп Кеворк”, което е равнозначно на българското „Св. Георги”. През 1828 година църквата е изградена отново от арменски майстори, повикани от Мала Азия. Пресветата икона на Св. Богородица „Одитрия” (Пътеводителка) е пренесена от стария храм и поставена в новия, за да ги пази от болести и лоша съдба. Църковната сграда е трикорабна псевдобазилика с дървени покрития и оформления. Няколко големи платна са изписани през 1838 година от възрожденския зограф Никола Одринчанин. Куполът на старата камбанария е преправен през 1930 година със средства на Вартухи К. Тютюнджиян.

  • Небет тепе

Маршрут

Отправен адрес: Използване на текущото местоположение

ХАРЕСА ЛИ ВИ СТАТИЯТА?

Небет тепе – хълмът на стражите
3.3 от общо 6 глас(а)
Вашето мнение е важно за нас!

1 КОМЕНТАР

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните за коментарите ви.