Незрящи български актьори си тръгнаха с две награди от международен руски куклен фестивал

Трупата „Невиждан театър“ впечатли журито и публиката с постановката си „Сянката на моята душа“

0
134
Невиждан театър

Способностите на човешките създания са необятни. Те могат да постигнат всичко, което пожелаят. В ежедневието си се сблъскваме с десетки, стотици примери за постигане на невъзможното. Човек е необятна Вселена, която може всекидневно да те изуми. Да те накара да повярваш в нереалното, в недостижимото. Един живот не е достатъчен да реализираме всичките си мечти, но ако се отдадем на съдбата си, усетим посоката, в която ни води, то тогава няма достатъчно високи планини, нито прекалено дълбоки води, с които да не се преборим. И тук не става въпрос за доминиращият стремеж на хората да покоряват, а за достойно осъществяване на идеали, на желания, и може би, на един по-добър свят.

Такива хора са като мен и теб! Може да е съседът, може да е човекът, чакащ рейс на спирката, или някой на хиляди километри разстояние. Това, което ги отличава е голямата страст и себеотдаване, с които крачат по житейския си път.

Днес ще ви разкажем за такива хора, определени от обществото като недъгави, лишени от зрението си, но искрено вярващи в мечтите си. Родна театрална трупа, съставена от шест незрящи артисти, под ръководството на специалиста по импровизация, клоунада, театър на сенките, сценично движение, комедия делАрте и марионетен театър – Велимир Велев. Той е с двайсетгодишен стаж пред и зад кулисите. Актьор, режисьор, преподавател в НАТФИЗ “Кръстю Сарафов”, а в определен период и художествен ръководител по актьорско майсторство в Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”.

Подчертавам, че това не е сърцераздирателна история, която цели съчувствие, а история за силата и куража на човешкия дух. Едно доказателство, че хоризонтът е просторен и отворен за всеки, който има смелост да се отправи към него.

Омск награждавне

Трупата избира за себе си логичното, но и някак вдъхновяващо име Невиждан театър, в която влизат Байрие Емин, Верка Костандовска, Дилян Манолов, Калина Бонева, Панчо Карамански и Михаил Недков. Всички на различна възраст, от различни градове на България, обединени от обичта си към сцената. Това е единствената трупа в света от незрящи за визуален театър, а само педи няколко дена, актьорите се завърнаха от Международния куклен фестивал „На гости у Арлекино“, провел се в Омск, Сибир, с две почетни награди – Специална награда на журито за универсален език и Награда на професионалната публика за най-добър спектакъл, съставена от режисьори, актьори, композитори, гости на фестивала. Допълнително, театралният ежедневник “Петрушка” също им връчва награда. Там, в третия ден на фестивала, се изправиха срещу колеги от куклени театри от Франция, Полша, Бразилия, Китай, Япония и още много държави, но двете спечелени награди са най-голямото признание за таланта и трудоемката работа, която са свършили, за да стигнат до тук. До онзи праг, при който мечтите не изглеждат толкова непостижими. Наградите си трупата посвети на иконата в българския театър Юлия Огнянова, защото за нея, актьорите от Невиждан театър са били не просто антропологичен феномен, а световно явление в театъра.

Невиждан театър е създаден преди повече от шест години, без държавно или общинско финансиране, без субсидии от проекти, изцяло на доброволни начала. При нулево зрение, без визуален контрол, разчитайки на вътрешния си „поглед” и интуиция, незрящите актьори рисуват на големи екрани, създават и одухотворяват сенки, анимират марионетки от голяма дистанция, чрез водачи с десетки конци.

Невиждан театър

Професионалните умения на незрящите актьори и нивото на изкуството, което създават ги извеждат високо над категориите „театър на хора с увреждания“ и „арт терапия“ и ги поставят в редиците на „зрящите“ професионалисти.

Успехът на трупата идва с постановката „Сянката на моята душа“. Тя е кратка визуална импресия, в която незрящите актьори играят със сенки и светлина без да ги виждат. Спектакълът вълнува не само с това, че прекрачва отвъд границите на човешките възможности. Със своята поетичност той достига до дълбоките и скрити кътчета на душата. И ни подсеща, че единственият начин да прогоним от себе си сянката на самотата и студа, е да отворим с обич и доверие прозорците на сърцето си за хората и света около нас.

Невиждан театър

Това послание и усърдието, с което сънародниците ни подхождат към изкуството си, не остават незабелязани за журито, както и за публиката. Сега, обратно у дома, те са изключително щастливи от успеха, макар че осъзнават, че тежката работа не приключва до тук. За изкуството няма почивен ден, независимо дали си късметлия или си ощетен от обществото. И все пак… струва ми се, цивилизацията върви нагоре щом дава поле за изява и себедоказване на всеки, без значение физическите ограничения. Защото пак смея да твърдя – хората сме еднакви. Страдаме по един и същи начин, смеем се еднакво, кървим еднакво, копнеем еднакво. Делата са тези, които ни отделят от общото, но сърцата ни туптят в един ритъм и когато осъзнаем тази съюзяваща ни природа, то тогава светът наистина ще се превърне в по-добро място. Както за мен – зрящата, така и за теб – незрящия…

Харесва ли Ви статията?

Кликнете върху звезда, за да я оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Засега няма гласове! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.